24.05.2009 г.

Денят на Св. св. Кирил и Методий в следосвобожденска София


в-к Независимост, № 66, 13 май 1881 г.

Миналий понеделник на 11-й Май, находящите се в столицата бивши и настоящи учители тържествено отпразднуваха народний праздник Св. Кирил и Методий. При всичко, че идеята за такова празднувание късно се помисли (едва на предний ден) благодарение на ревността на няколко от по-младите, в кратко едно време в списъка, отворен за подписвание на всичките исключително бивши и настоящи учители се записаха удивително число 140 души. Сутрин­та в черква голяма част от подписавшите присътствуваха купно и после на парадата при Александровската площад. Часът по един след пладне повече от сто души се събраха в помещението в градината пред палата и зеха участието в изрядний банкет, който остави такова добро въспоминание във всекиго, кой­то зема участие в него. Между присътствующите человек виждаше, тъй да ка­жем, отборът и лицето на българский народ, млади и стари, духовни и миряни, граждани, чиновници, които са биле учители в турско време и които испълняват по настоящем учителска длъжност. Тук е невъзможно да дадем имената на всички, ще споменем името само на най-старий, тъй да кажем doyen’a на учи­телите, дядо Захария Круша из Самоков, 72 годишен старец, който е почнал учителската си деятелност от 1825 лето, и на другите по-известни учители, като Йосиф Ковачов, Хранов, Каравелов, Моллов, Брадел, Иван Славейков, Васил Стоянов, Василиев, Зогравски, Чернев, Мелетий, Иконом Поп Тодор, Кирил Горбанов, Атанас Хранов, Шишеджиев, Вацов, Миларев, Сукнаров и пр. На банкета бяха призовани тоже Г. Иречек, Управляющий Министерството на Просвещението, и Г. Зюсман, кореспондент на вестник „Голос".

След похапванието и в най-голямо расположение и веселие напиха се мно­гобройни наздравици, които всички се отнасяха до тържеството на денят, и до въспоминание на тружениците по попрището на народното образование. Нам ни е твърде жално, че нито можем да поменем за всичките наздравици, нито можем да дадем съкращение на по-главните, особено на по-дългите и най-красноречивите напиви на Г. Старий Славейков и Иконом Поп Тодора, които най-много, най-продължително и най-въсхитително се посрещнаха и ръкоплескаха от присътствующите. Първата наздравица се напи от Митрополита Мелетия за Негово Височество наший Княз, която се повтори и от други някол­ко пъти и която се ръкопляска от всички на крака. Пиха се наздравици тоже за Русский Император, за русский народ, чешкий, сръбский, за бившите учители труженици, за отърваните от бесилото учители; въспомена се памятта на изби­тите, изгнаните, избесените и пострадали усопши учители, паметта на по-ран­ните усопши народни деятели като Паисия, Неофита, Раковски, Левски, Войникова; пи се за здравието и на по-видните присътствующи бивши учители като Славейкова, Цанкова, Каравелова, за Иречека и други; пиха се тоже назд­равици за участвующите за освобождението на България и за тези, които като Аксаков и други са спомагали за славянските народи, и наздравици най-после за спечелената за нас от Русия свобода и за нашата Конституция. Кореспон­дента на „Голос" като се ползва от здравицата, напита за Аксакова, пи наздра­вица за свободна България. След обяда и наздравиците присътствующите из­лязоха в градината, дето изиграха няколко хора. Първото хоро се поведе от дяда Захария Круша, най-старий по години, последван от Г. Славейкова, най-старий по учителствуванието си след седемдесет и две годишний старец.

Всичкото това тържество се извърши в най-голяма тишина и в съвършен порядък. Присътствующите се разидоха всички крайно задоволени.

Миналият понеделник на 11 того, по случай праздникът Св. Кирил и Ме­тодий, след Божествената литургия, в катедралната църква сутринта стана па­рад на Александровската площад, в който участваха по една рота от Софий­ската и Тетевенската дружини и по една част от юнкерската рота и конвойната сотня. Като училищен праздник, на молебена и водосвета, които станаха на същата площад, присътствуваха всичките учителки, учители, ученички и уче­ници, а тъй също и значително множество зрители. Присътствуваха тоже всич­ки настоящи привременни и бивши министри; висшите граждански и военни чиновници.

Негово Височество тоже изволи да присътствува на тоя народен праздник; участвующата войска, след молебена и водосвета, като премина церемониален марш, се отправи към двореца, за да остави знамената. Миналата година на тоя тържествен българский народен праздник участваха цели дружини и въоб­ще тържеството беше по-весело.