25.06.2010 г.

Арменско туристическо дружество „Ардзив” /Орел /


Нашият приятел Крикор Асланян предостави от личния си архив материали за арменското туристическо дружество "Ардзив". Той бе така любезен и да разкаже с няколко думи за дружеството:


На 20 август 1924 год. в Пловдив се е състояло Учредителното събрание на Дружеството. Съгласно Устава на Дружество „Ардзив” целта е да приобщи в редовете си арменската младеж в България.

Девиза на Дружеството е „Любов и Природа”. Любов към природата въобще и по-специално към природата на България и от там към народа и страната, която първа на света широко отвори вратите си за прокудените от турския ятаган „изгнаници клети”.

Дружеството имаше свои клонове във всички градове на България, където през трагичната 1922 год. бяха намерили подслон хиляди семейства арменски бежанци.

Един от най-активните клонове беше софийският, където условията за работа сред младежта бяха благоприятни поради близоста на Витоша, Люлин, Рила и Пирин.

Дружеството има свое централно ръководство, свой устав, униформа, отличителни знаци, месечен печатен орган - вестник „Ардзив” - и даже химн.

Дружеството организира разнообразни екскурзии, походи, сказки, срещи, вечеринки и други интересни начинания, които сплотяват арменските младежи и им вдъхват любов към природата на България, към нейните неповторими красоти, както и към страната и нейния народ.

Към софийския клон на „Ардзив” е сформиран и мандолинен оркестър.

Въпреки неимоверно сложните условия, трудностите с българския език, крайно ограничените финансови възможности, „Ардзив” постига своите цели и задачи, успява да сплоти арменската младеж и спомага за нейното интегриране в българското общество. Всичко това се постига с много активна работа, саможертва, доброволен труд, материална незаинтересованост и любов към природните красоти на новото Отечество. Така за кратко време тези млади хора, без дом и бащино огнище, стават честни, лоялни и съвестни граждани на България.

Поколения наред техните потомци живеят и се трудят в България и с право заслужават да я смятат за своя Родина и Отечество.


Годишен общ поход. Село Владая, 5 Септември 1926 г. С участието на мандолинния оркестър при Дружество „Ардзив”.

Годишният поход до село Владая, 5 септември 1926 г. Отпред в ляво с пълна униформа и шапка скаутски тип е Кеворк Асланян.

Весели игри и закачки по време на годишния поход на 5 септември 1926 г., село Владая.

На Витоша

При хижа „Фонфон” на Витоша. /Има грешка в превода на името – ардзив значи орел, а не сокол./

При Боянския водопад

На Черни връх

Екскурзия до манастира Св.Крал – Люлин, 22 август 1926 г.

Екскурзия до Люлин планина – Свети Кралски манастир, 22 Август 1926 г. Мандолинният оркестър е отново сред туристите.

9 Май 1926 г., Свети кралски манастир.

9 Май 1926 г. На любимите поляните край манастира „Свети Крал” – Люлин планина.

22 август 1926 г., манастира Св.Крал. Отпред в ляво Кеворк Асланян – един от основателите на дружеството. Пак в ляво прав с нахлупена шапка е друг един от основателите на Дружеството - Гарбис Мензилджиян /Котарака/.

Пред Света Неделя

При паметника на Царя Освободител


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...