16.03.2011 г.

Нашият град е малко бебе, което често трябва да се чисти и къпе



П. Атанасов

ГРИЖИТЕ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА ЗА ЧИСТОТАТА НА ГРАДА

Беше време, и то не много отдавна, когато чужденците, които посещаваха София, снизходително споменаваха за „все още ориенталския характер на града, поради неособената му чистота". Очистено това от любезността, значи направо „мръсен ориенталски градец". Впрочем, столичани помнят, защото беше не много отдавна, колко София бе предмет на негодувания и подигравки, заради замърсеността на улиците, нередовното вдигане на домашната смет, малкото грижи за благоустрояването и въобще немарата при поддържане чистотата в града, което е една от най-съществените задачи на Общината. Не помните ли, че само преди десетина години, дори и по-малко, например, булевард Цар Освободител — сърдцето на София — представляваше една почти жалка гледка. Срещу Военния клуб, гдето сега е хубава, спретната градинка, цялото място беше разорано, обрасло с бурени и замърсено огнище на зарази и смрад, заградено с разкривени, изпочупени дъски, обшарени с разноцветни, изподрани и замърсени афиши? По-нататък: мястото, гдето сега е величествената сграда на Университета, беше нещо като горичка, с оголени, разкривени дръвчета и все такъв стобор полуприкриваше една картина на разложение и нечистота. На местото на сегашната градинка до Народното събрание беше никакво малко, разкривено махленско футболно игрище. Сегашната прекрасна Царска детска градинка беше разорана, полузасадена с цвекло или други засаждения нива. И всичко това в „най-хубавата част" на София!

Но какво представлява сега София? — Един град, за който чужденците, които идат тук с мисълта, че ще намерят настоящ Ориент, говорят вече не сдържано и снизходително, а с възторг. Ето, например, какво писа неотдавна германският журналист Мерлекер за нашата столица: „Наближаваме София — настояща Европа! Трамваи, автобуси, телефонни автомати, улична настилка, която мога да нарека най-чистата в света, големи сгради, хубави черкви — изобщо един голям град, и всичко друго, но не и Ориент".

При посещението, което английският журналистически хор „Флит—Стрит" направи в Общината, след кратките поздравителни речи, водачът—диригент на хора се приближи до г. Кмета с първи думи: „Вашият град е невероятно чист"! „Нашият град е малко бебе, което често трябва да се чисти и къпи", отвърна шеговито г. инж. Иванов.

Похвалите за чистотата на София са вече неразделна част от изявленията за впечатленията от София на всеки чужденец.

Сметосъбирач

Но как така, само в около 4 до 5 години, Столицата на България стана вече един чист европейски град?

Вярно е, че за това помогна крайно много обилната вода от Рилския водопровод, която позволява да бъдат често измивани всички павирани улици. За това помогна и бързото павиране на улиците в центъра на града и на главните артерии, които водят от крайнините към центъра. Но най-вече чистотата на града се дължи на новата, отлична организация, която бе въведена в службата при Общината и, би могло да се каже, на гражданската дисциплина, която тъй бързо столичното гражданство усвои.

От м. май 1934 г. службата по чистотата се устрои на чисто казармени начала, като се подбраха като служители само лица, отслужили военната си повинност и приучени на казармена дисциплина.

Службата по чистотата заема едно грамадно пространство в съседство със Столичната ж. п. гара „Сердика". Тук се намира новото, хубаво здание — казармено помещение за 830-те служители по чистотата, които са подложени на строг режим за подобрение на личната им хигиена, облечени са в типово облекло, спретнато и чисто. Към самата казарма са уредени: шивалня, обущарница, бръснарница, баня и пр. Там има и специална работилница за изработване съоръженията за почистване на града: кошчета, сандъци за смет, лопатки, метли и др. Автомобилният парк има около 30 коли — сметосъбирачки, поливачки, за метене на улиците и др.

Автомобилен парк на службата „Чистота"

Заедно с добрата организация на служителите, се създаде и един строго следван план за миене и чистене на улиците, като поддържането на чистотата им става по системата на единични участъци, поверени на определени метачи, при строга контрола от страна на групови началници. Навсякъде по улиците гражданите виждат тези униформени общински служители, които с метличка и лопата събират през целия ден веднага сметта, паднала по улиците. Опитно се установи и една програма за редовното миене на улиците и вдигането на домашната смет от домовете на гражданите. Така, редовно един път седмично се измива всяка улица чрез маркучи със силна струя вода, а всяка нощ улиците се измитат със специални автомобили-метачки, независимо от това, че през целия ден непрекъснато метачите ги почистват. Домашната смет се вдига редовно от домовете два пъти седмично и сега гражданите вече имат чувството, че се оправдава напълно плащането на таксата смет към Общината. През прашните летни дни непавираните улици всеки ден се поливат с вода.

Автомобилна поливачка

Още през 1934 г. бяха издадени заповеди, с които се задължаваха гражданите да почистват сами всеки ден тротоарите си, лятно и зимно време, било от сняг, било от прах, листа и др. И до днес, обаче, в това отношение поддържане чистотата на града среща спънки: известен брой граждани все още не могат да привикнат да почистват тротоарите си, особено зимно време. За неизпълнение на тези заповеди се налагат глоби, които наистина дразнят мнозина, но те са единственото средство да се подсигури необходимата чистота на града.

Органите на чистотата имат право да налагат глоби на нарушителите на чистотата на самото място. За тези глоби има вече създадени забавни анекдоти. Така, един провинциалист, преди да е спрял още трамвая на площада Св. Неделя, скача от трамвая. При него се приближава полицай, много любезно му припомня, че е забранено да се скача от трамвая във време на движение и му пъхва в ръката разписката за глоба 5 лева. Господинът плаща глобата, смачква ядосан разписката и я захвърля на земята. Полицаят все тъй любезно му припомня, че отпадъците се хвърлят в специалните кошчета и му подава нова разписка за 5 лева глоба. Съвсем ядосан, гражданинът заплаща и вторите 5 лева, но в израз на възмущение, изрича ядни думи, придружени с изплюване. За това получава нова разписка за 5 лева глоба!

Прочее, пазете се от органите на чистотата, ако пазенето й не е станало у вас още съзнание за гражданска дисциплина и чувство за хигиенен живот!

Заедно с въвеждане на глобяванията се проведе една широка пропаганда между гражданството и в училищата за пазене чистота по улиците и обществените места. Редом с това градът бе осеян с красиви кутии за отпадъци, чието удобство и форма г. проф. Каснер намери, при посещението си в София, че били по-сполучливи от кутиите за смет, например в Берлин!

Кутии за отпадъци

Ето така София доби чист и приветлив вид. И ако понякога гражданите я виждат позамърсена, това се дължи повече на гости от провинцията, които идат тук по конгреси, евтини седмици и др. и, непривикнали към реда за пазене чистота, заплащат с глоби повечето грижи, които създават на Общината поради липсата на този прекрасен навик — да пазят чистота!

Сметта, която Общината събира, възлиза го¬дишно на около 100 милиона килограма. При кръгло 300,000 жители, годишно на човек се пада кръгло по 330 кгр. Или по 900 грама дневно. Европейските градове, които имат жители между 200 и 500,000, имат смет годишно на лице между 315 и 320 кгр. То значи, че в това отношение София е достигнала европейските градове в грижите за събиране сметта.

Събиране уличната смет

Количеството на събираната от домовете смет всяка година се увеличава, което говори, че това събиране става все по-редовно. Така, събраната домашна смет през 1934 г. възлиза на 98,000 тона, през 1935 г. става 106,000 тона и през 1936 г. 107,000 тона. Обратно, уличната смет намалява, което показва, че уличната чистота става все по-голяма, поради пави¬рането на улиците, редовното им чистене и навика у гражданите да пазят чистота. Така, през 1934 г. уличната смет е била 40,000 тона, през 1935 г. 29,000 тона и през 1936 г. 24,000 тона. Едно голямо улеснение би се създало за Общината, което би довело и значително намаление на разходите по поддържане чистотата, ако гражданите привикнат да изгарят в домовете си всички горими остатъци от сметта.

Прочее, Столичната община с доволство може да посочи своето дело за поддържане чистотата на града, а столичното гражданство с гордост може да говори за своето чувство към чист и хигиеничен живот, за доброто гражданско възпитание — признак на висока културност, за което говори чистотата на неговия град!

Списание "Сердика"

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...