28.03.2011 г.

Стари наименования на София



Д-р Н. Радев

Първото название на днешна София е било Сардика, или Сердика, от името на племето сарди или серди и то е останало до завладяването на Софийската област от римския полководец Луциниус Красус, който покорил цялата Тракийска област. При владичеството на императора Траяна градът добил и една добавка — прозвище Улпия каквото име носят почти всички по-хубави и цветущи градове при римските императори, най-добрият администратор между които е бил императора Траян, при царуването на когото се наричали: Кюстендил — Улпия Пауталия, Стара-Загора — Аугуста Траян а и други.

Това второ име на София — Улпия Сардика или Сердика, е траяло през цялото римско владичество на Балканския полуостров и за това има обилни исторически доказателства.

Третото име на София, което е съществувало в паралел с второто й име е било Триадица. Това име е съществувало през течение на средните векове, за което имаме исторически доказателства още от 1553 г. от времето на турското владичество в съчинението на Вранчич, който пише, че старите историци и писатели наред с името на София: Улпия Сардика или Улпия Сердика, наричали я и Триадица. Това свидетелство за името Триадица се повтаря и в 1595 година у Бонфини, у Йоханес, който пише, че града Сардика не трябва да се търси на това място, защото тоя град се наричал Триадица, каквото име София е имала и във времето на Михаил Гликас, и въобще всички гръцки историци и писатели наричат София с името Триадица.

Четвъртото име на София е Средец и се среща още в 1329 година в едно българско евангелие; и това име е продължило да съществува през течение на целите Средни векове, та дори и след Освобождението на България, и то като официално име на столицата на Българското Княжество в паралел с името София, както се вижда на много книги печатани в първите години подир Освобождението, а в това число и върху кориците на изданията на Българското книжовно дружество, гдето четем Средец вместо София.

Какво е било селището на днешна София преди императора Траяна няма исторически данни и нищо положително не може да се каже, но от даденото му име Улпия може да се заключи, че е било едно от блестящите селища на племето Сарди или Серди.

Названието на София Сардика, Сердика или Сертика е търпяло много езикови изменения, но същественото за произхода на това старинно име някои езиковедци вадят от арменската и арабско-турска дума серт и от санскритската сардх, което значи упорито, непоколебимо.

Древното селище на днешна София е претърпяло много беди и разорения. Още Атила със своите хуни е разорил съвършено това селище (441- 47 г.).

По-късно и българският хан Крум в 809 година, на път със своята конница за Одрин и Цариград, е опожарил старото селище на днешна София.

Петото, последно и днешно название на столица София има голяма история, която на кратко изложена е следната:

Преди всичко, още когато император Константин Великий (274 — 336 г.), който е родом от Ниш, се решил да премести столи¬цата си от Рим, най-напред се е спрял на древната Сардика, но после по други свои съображения той пренесъл столицата си като източен император в древния Византион, който след това получи и името си от тоя император - Константинопол — Константинов град — днешният Цариград. Че това е исторически вярно, свидетелствуват множество закони издадени през неговото царуване с дати от Сердика, за която той често бленувал и често пъти казвал „Сердика е моят Рим".

През време на великото преселение на народите, хуните на Атила (441 — 447) са разорили до основи старата Сердика; едва император Юстиниан I (527—565), след като построил величествения Божи храм Св. София в Цариград, възстановил Сердика и построил тук старинната църква Св. София.

Точната дата на постройката на Св. София исторически не е установена, но от всички изучвания единодушно е заключението, че е строена през време на византийското владичество в Софийската област.

Друго едно мнение има, че черквата Св. София е била съградена пак при владичеството на Византия, но по-рано — от дъщерята на императора Константин Великий (306—377), и най-сетне и едно трето мнение от гръцки произход, че черквата е била построена от принцеса София, дъщеря на императора Юстина II (565—578), когато е била възобновена и старата Сердика, а от двете тия мнения за възобновяването на града и съграждането на черквата Св. София е било дадено днешното и последно име на града — София; в това отношение мнозина и по-послешни изследователи свързват името на града с името на храма Св. София, в който по-рано, в 343—344 година, се е състоял Вселенски църковен събор, наречен от името на града тогава Сардикийски.

За това последно название на града — София, ще кажем, че писателите Бонфини, Марнавич и др. твърдят, че градът е получил своето име София от храма, който с голямо великолепие съградил в него император Юстиниан, който град по-рано се казвал Сардиция и това ново име София градът е запазил и след нахлуването на нови народи, които преминали отсам Дунава, а после и подир завладяването му от турците.

И така, по такъв исторически път, е свързано името на столица София със старинната Св. София.

Сп. Сердика, 1938 г. - книга 2

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...