9.06.2011 г.

Инициатива за възстановяване на лятната читалня в Борисовата градина



Една покана към всички вас от името на Столична библиотека и група млади ентусиасти, които са се заели да възстановят лятната читалня в Борисовата градина. Началото на проекта ще бъде поставено на 11 юни (събота) от 11:30 часа. Още информация тук.


От Столична библиотека разказват, че лятната читалня се е намирала близо до Братската могила и Обсерваторията, малко по-нагоре от Маймунарника. През 80-те години на миналия век тя все още функционира, макар и с прекъсвания. През 90-те години Управата на парка оспорва собствеността на Столична библиотека. Докато траят споровете, дървената къщичка заедно с книгите в нея е подпалена.


Повече за летните читални в столицата разказва списание,,Библиотекар", бр. 5-6 от 1955 г.:

УЧАСТИЕТО НА ЛЕТНИТЕ ЧИТАЛНИ 
В КУЛТУРНИЯ ОТДИХ НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ В СОФИЯ

Една от резултатните форми, с които библиотеките участвуват в летния културен отдих на трудещите се са летните читални.

През миналия летен сезон много читалищни библиотеки в София организираха за пръв път летни читални и добиха известен опит в тази нова за нас форма на работа с читателя. От организираните през 1954 година в София 31 летни читални, сравнително добре работеха тези на читалищата: „Пробуда" — кв. Дворец на пионерите, „Съзнание" — кв. Надежда, „Просвета" — Орландовци, „Г. С. Раковски" — кв. Захар¬на фабрика, „Емил Шекерджийски", „Славянска беседа" „Н. И. Вапцаров" и др.

В голямата си част летните читални на софийските читалища работеха веднаж в седмицата— обикновено в неделен ден. Така, библиотекарят при читалище „Пробуда" Спас Младенов излизаше всеки празничен ден с няколко маси и два-три куфара книги в Ловния парк (в Парка на свободата), където обзавеждаше читалня, като използуваше и възможностите, които предоставяше близкия ресторант. Читалищата „Г. С. Раковски" и „Емил Шекерджийски" организираха на колективни начала всекидневна лятна читалня в къпалнята в Димитровски район. Другите читалища използуваха кварталните градинки. Градският читалищен съвет организира лятна читалня в къпалнята при Парка на свободата.

Първите летни читални на читалищните библиотеки постигнаха известни успехи — увеличиха броя на раздадените книги, подобриха обръщаемостта на книжните си фондове, привлекоха нови читатели в библиотеките, проведоха на открито колективни четения с деца. Наред с това се проявиха и редица слабости — това бяха слабости, както в организацията, така и в работата на летните читални.

Преди всичко, малко бяха онези читалищни ръководства, които навреме взеха мерки да определят правилно мястото на лятната читалня, да набавят най-елементарен инвентар, да осигурят достатъчна и подходяща литература, особено периодика, да осигурят членове на ръководството или други лица в помощ на библиотекаря (за носене на маси, столове, книги и пр.). В почти всички случаи летните читални бяха дадени „на откуп" на библиотекаря, който понякога не бе в състояние сам да се справи с работата. Така, библиотекарката при читалище „Н. Й. Вапцаров" често сама трябваше да носи маси и книги в градината „Овча купел" и при лошо време едва успява да прибере навреме инвентара и книгите, за да ги запази от повреда.

Вина за това положение, разбира се, имат и самите библиотекари, повечето от които не бяха успели да заангажират читатели-активисти, които да ги подпомогнат в работата (особено при изнасяне и прибиране на инвентара и книжния фонд).

Малко грижи се положиха и от страна на отделенията „Култура" за създаване известна материална база на читалните. Не можеха да се осигурят например типови щандове, в които да се заключват след приключване на работния ден книгите и периодичния печат.

Липсата на достатъчно нова литература и на многоекземплярно набавени вестници и списания също бе пречка за разгръщане по-широка работа. Повечето от читалните разполагаха само с по един брой от два-три ежедневника и няколко списания. Не разполагаха и с разнородна литература. Обикновено изнасяха художествена и детска литература. Библиотекарите се ръководеха повече от читателските искания, като редко насочваха вниманието на читателите към научно-популярна или обществено-политическа литература. В съвещания за обмен на опит относно лятната работа на библиотеките се изнесе, че производствено-техническа литература почти не е била четена.

Софийската градска библиотека също обзаведе и работи през миналата година с две летни читални — в Парка на свободата и парка „Кирил и Методи". Технически добре оформени, в приятна и тиха паркова обстановка, снабдени с нова художествена, детска, научно-популярна и обществено-политическа литература, която периодически се подменяше, както и с периодичен печат, двете летни читални обслужиха 11505 читатели с 16,769 книги (едната читалня работи само два месеца).

Библиотекарите в летните читални имаха шест-часов работен ден, като за сметка на това работеха и в неделя. Книгите и периодичния печат се даваха на читателите със заемни бележки, на които се вписваше името на читателя, номера на паспорта, професията и последното му местожителство. Водеше се ежедневна статистика, обаче отчитането в библиотеката ставаше в края на всяка седмица. Сутрин рано куриерът на библиотеката занасяше пощата - ежедневници и новополучени списания и приемаше заявки от библиотекарите за нови книги или необходими инвентарни предмети. И в двата парка бяха поставени на подходящи места библиотечни плакати пропагандиращи лятната читалня, които даваха сведения за нейното работно време. Стрелки с надпис „Към читалнята" закачени на дървета из алеите посочваха пътя към нея. Откриването на летните читални бе съобщено на гражданите чрез печата и радиото.

При подходящи случаи библиотекарите при летните читални устройваха гласни четения с децата, които имаха добър успех.

Като изхождаме от миналогодишния опит на някои от масовите библиотеки в София, които отчетоха добри успехи в лятната си работа, тази година подготовката по организирането на летни читални от библиотеките започна по-отрано. В подготовката се включиха Софийската градска библиотека с нейния методически кабинет, отделът и отделенията „Култура" при СГНС, Градският читалищен съвет.

Още в началото на месец април методическият кабинет при Софийската градска библиотека изготви писмо, в което постави задачата по подготовката на летните читални пред библиотекарите и читалищните ръководства. По-късно се състояха районни съвещания с библиотекарите, на които методистът и представител на градския читалищен съвет дадоха конкретни напътствия по организацията на летните читални. На тези съвещания присъствауваха и началниците на отделенията „Култура", които обещаха известна материална помощ — като доставяне маси-щандове за читалните, отпускане субсидии и пр.

Тези съвещания помогнаха много. На тях се обсъди миналогодишният опит - успехите и недостатъците - определиха се точните места (градини, паркове, къпални), където ще бъдат открити летни читални. Мобилизиращо подействува поставянето на срокове за всеки етап от подготовката. Освен директивите дадени писмено от методическия кабинет и Градския читалищен съвет, на всеки библиотекар се постави като задача да занимае ръководството на читалището в най-близкото му заседание с въпроса за лятната читалня. До 30 май т. г. книжния фонд за. летните читални трябваше да бъде комплектуван; до 2 юни - да се подготви инвентарът на летните читални и бъдат определени помощните лица - активисти или членове от ръководствата, които ще окажат помощ на библиотекаря. За същата дата бе решено да се изпратят плановете за излизанията — дните когато ще функционират читалните. Първите излизания се определиха за дните между 5 и 12 юни т. г.

На такива съвещания в шестте района на столицата бяха определени всички библиотеки, които имат възможност и ще организират летни читални. За разлика от миналата година сега се знаеше предварително колко летни читални ще работят в София през летния сезон на 1955 г. и на кои места. Установиха се 9 постоянни и 13 седмични летни читални, в които взимат дял (на колективни начала) 45 читалищни библиотеки.

От 24 май т. г. Софийската градска библиотека откри нанова, с големи подобрения, своите две летни читални. Създадоха се по-големи удобства за читателите—при лятната читалня в Парка на свободата бяха монтирани подходящи постоянни маси и столчета. Полагат се непрекъснати грижи за книжния фонд, който редовно се попълва с нова и актуална литература.

Тази година във всички столични паркове, градини и други места за отдих, гражданите и децата на столицата ни ще имат възможност да разнообразят и осмислят почивката си, като използуват разнообразната литература на летните читални.

Георги Георгиев, уредник-методист при Соф. градска библиотека