12.07.2011 г.

Вазов за преустройството на Черната джамия


Една от внушителните предосвобожденски сгради в София - джамията Коджа дервиш Мехмед паша джамия - била изградена в началото на XVI век, като се приписва на легендарния османски архитект Синан. През 1901 г. със съществената подкрепа на Петко Каравелов се решава храмът да бъде обърнат в православна църква, посветена на Светите Седмочисленици. Започналото преустройство обаче не се приема еднозначно от всички. Един от критиците на реконструкцията е поетът Иван Вазов. 

Повече за неговото отношение по въпроса разказва Димитър Христодоров в книгата "Църквата Св. Седмочисленици в София" (1940 г.):

 Преустройството на Черната джамия в православен храм

Пръв е излязъл в печата да каже своята дума по плана на църквата „Св. Седмочисленици" народният поет Иван Вазов, който съвсем не е бил осведомен около нейното изграждане. Указание за неговите бележки ни даде брат му г. Борис Вазов. Те са печатани в брой 1032 на в. „Мир" от 6 октомврий 1901 г. под заглавие „Столични ситнежи" и носят инициали X. X. Народният поет ни дава в тях и едно живо описание на самия строеж.

„Почти в самото начало на Алабинска улица — започва своите бележки Вазов — се издига величественото кубе на „Черната джамия". Както е известно, благочестието на тукашните махленци обръща тоя грандиозен монумент на турското владичество в християнска църква: „Св. Седмочисленици". Отбивам се в двора. Там грамадни дялани камъни от прекрасен бял гранит из Врачанско, работници майстори македонци рушат стени, отварят проломи в тях, градят нови християнски постройки до тях. Величавата осамотеност на огромната джамия изчезва. Влазям вътре и се възхищавам от грамадния свод, който никакъв стълб не подпира. Едно чудо на зодчеството, на което секрета нашето време не знае! Настойникът на работите ми обяснява усърдно, че оригиналните, във възточен вкус прозорци в свода ще бъдат заместени от нови.

— Защо? питам. — Никакви нови прозорци няма да бъдат по-хубави от сегашните.

Той ми отговори авторитетно:

— Така е в плана.

Той ми разправи още, че според тоя мъдър план, четири кубета щели да бъдат издигнати около външното кубе.

Аз го слушах възмутен.

—Та това е цял вандализъм, цяло светотатство против вкуса! Тия нещастни и непотребни кубета ще заглушат голямото, ще загрозят необикновено величествения му изглед, като се натрупат около тоя свод, направен по образеца на „Светата София" в Цариград!

Настойникът дига рамена.

— Такъв е планът, господине! И ме погледна очудено, като че иска да каже:

— Тоя господин защо е дошел да плаче на чужд гроб?

Аз не попитах кой е архитектът на тоя нещастен план, но той би заслужил първата премия, ако се даваше такава по конкурс за архитектурно безвкусие”...


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...