20.07.2011 г.

Спомени за предосвобожденска София


Представяме един от редките, добре структурирани текстове, които разказват за устройството и характерните особености на предосвобожденска София, разположението на някогашните махали, както и други важни за стария град подробности. Спомените на Хр. Златарев са публикувани през 1940 г. в юбилейния сборник на благотворително дружество "Иван Денкоглу". Карта на София през 1879 г., както и много снимки на османския град, можете да видите тук.


Значението на София като средище на Балканския полуостров било много важно и в търговско, и в съобщително, пък и в стратегическо отношение още в далечното минало. За това свидетелствуват останките от старите крепостни стени от римско, а, може би, и от по-раншно време. Тия стени са опасвали града. По­следните техни останки бидоха разрушени при застрояването на квартала Банишора и прокарване булев. Мария Луиза.
Съзнавайки стратегическото значение на града, и турците из­дигнали по-късно по-далечни отбранителни позиции, така наречените табии (редути) по височините. Тия редути са: Слатинския, двата Курубааларски (сегашния резервоар при Семинарията и над Тух­ларните фабрики), Коньовишкия и Банишорския (до бирената фабр. Македония). Всички те са землени, строени наскоро преди или през време на Освободителната война.

Като по-близки до града окопи са били рововете (хендеци) изкопани, един по лявата страна на бул. Фердинанд с начало от ул. Граф Игнатиев и втори от бул. Фердинанд при сегаш­ната Английска легация, през пехотните казарми и бул. Царица Йоана към Руския паметник.

До Освобождението София била застроена предимно с малки едноетажни къщи с гърба към тесните криви улици и прозорци откьм двора. Дворищата винаги се ограждали със стени. По-редки били двуетажните турски и християнски постройки с прозорци по всичките стени, но, с редки изключения, постройките били винаги в двора здраво ограден и със здрави порти.

Само бул. Мария Луиза от Лъвовия мост до Св. Неделя и още някои улици бяха по-прави и по-широки. Всички други улици бяха криви и тесни и нерядко на 100—200 крачки от дома си децата се загубваха из улиците.

Главни изходни точки бяха Стамбол-капия, сегашния бул. Цар Освободител; Орханийската капия, края на ул. Московска при паметника на Левски; Ломската капия, бул. Мария Луиза от Лъвовия мост; Дупнишката капия, края на ул. Алабинска до бул. Македония и Самоковската капия, сегашната ул. Граф Игнатиев до Германската легация.

Преди Освобождението градът заемаше приблизително про­странството между бул. Фердинанд, Цар Освободител до към паметника Ц. Освободител, до Синодалната палата и църквата Света София, към 1-а мъжка гимназия, през бул. Дондуков до бул. Сливница като се изключат кварталите в Кюллуците, пред бул. Мария Луиза до бул. Драгоман, по бул. Ботев, по бул. Патриарх Ефтимий до края на пехотните казарми и по Хендека, споменат по-горе, до бул. Фердинанд при Германската легация на същия булевард. Вън от тия граници, на изток, юг и север градът беше обграден с бостани.

Юч-бунар и другите квартали около града се застроиха по­степенно след смелия замах на покойния кмет Димитър Петков (Чолака), който прекрои София до неузнаваемост. Твърдата воля на тоя смел, родолюбив и далновиден българин преодоля сериоз­ните разпри и инциденти, възникнали при разрушаването на от­чуждените сгради. Особено паметни са недоволствата около съба­рянето на черквите Мали св. Никола и Пречиста, находящи се около площ. Трапезица. Жени и деца от цяла София атакуваха работници и пожарникари, заети с разрушаването на сградите, докато властта биде принудена с пожарникарските маркучи да разпръсне демон­странтите.
Същинска София беше разделена на махали, някои само с по няколко къщи. По-забележителните от тях бяха:

1. Имарет-махлеси с къщите около сегашната църква Св. Седмочисленици, в ляво на ул. Граф Игнатиев.

2. Шеих-махлеси, между сегашните улици Раковски, Цар Крум, Струмица, Цар Шишман, Патриарх Ефтимий, Аспарух, Неофит Рилски и Хендека. В тая махала имаше и няколко цигански къщи.

3. Дрънгазската махала, съседна на Шеих-махла, югозападно от нея, до Хендека.

4. Алигина махала и Новата чешма, между улиците Цар Шишман, Генерал Паренсов, Гурко и бул. Фердинанд.

5. Старите хамбари, между ул. Цар Шишман, Гурко, Ив. Вазов и 6-и Септемврий.

6. Новите хамбари, между ул. Гурко, Аксаков и бул. Фердинанд.

7. Стамбол-капия, от ул. Аксаков дори до Воения клуб и около него.

8. Сияуш-махала, около Света София, с каквото име се наричала и църквата (Сияуш джамиси).

9. Кафене-баши, сегашния площад Славейков със зданията по улица Солунска до бул. Царица Иоанна.

10. Баш-чешма, в ляво на бул. Царица Иоанна по улица Со­лунска.

11. Буката и Таш-терезия, зад Баш-чешма към черквата Свети Георги.

12. Чир-махала (Чаир-махала), между Солунска, Алабинска и бул. Царица Йоанна.

13. Язаджи-махлеси, между Солунска, Граф Игнатиев, по Алабинска, до Народната банка.

14. Куру-чешме, между ул. Цар Калоян, Мария Луиза (?) и Съдебната палата. Там някъде, според старо турско предание, имало и Калоян-махлеси, вероятно около ул. Цар Калоян.

15. Еврейската махала (може би, по-раншната Калоян) със своя висок сокак, който почваше от Алабинска, началото на дюкянчетата-бараки (в старо време дюкянчетата на три еврейчета) и на север свършваха до бул. Дондуков. Тази махала беше голяма и граничеше с улиците Леге, Алабинска, Цар Калоян, Дондуков, площ. Св. Неделя, на мястото на дъсчените бараки, в праздното място зад които се намираше едновремешният Девически пансион, а по-после — Девическа гимназия.

16. Коллука (полицейско управление), триъгълника между бул. Дондуков, ул. Търговска, до сегашния Безистен. На ъгъла при се­гашния магазин за платове в двуетажно здание се помещаваше това управление, от което иде и името на махалата — „Коллук". До него на бул. Дондуков имаше зидана конусовидна чешма с няколко шопки наоколо и носеща същото име.

17. Безистена, сегашния Безистен, тогава стара, солидна сграда.

18. Еврейската Карвасара, преиначеното име на керван сарай, започваше от Безистена, до хотел Македония. Това беше един вътрешен площад, като сегашния пасаж Св. Никола, от вътрешната страна на който се редяха еврейски жилища, а отвън тър­говски дюкянчета. Имаше два входа—от към ул. Търговска и бул. Дондуков. В Керван-сарая спирали кервани с кола, коне и ка­мили, докато стоките им бъдат разтоварени в насрещния Чохаджийски хан. Разказват, че камилите били много лакоми на тесто. И понякога, когато жените носели на рамото си замесен на дъски хляб към фурната, минаващите из улицата камили често налапвали по някой хляб.

19. Касапската чаршия, до Карвасарата, на мястото на хот. Македония.

20. На мястото на сегашния хот. Берлин, между ул. Арда и ул. Дрин имаше масивна сграда от квадратни тухли, с вътрешен двор и два входа — към ул. Търговска и на противополож­ната страна. Това бе Чохаджийския хан със здрави сводести магазини за складиране на стоки към двора, а от вън, гърбом към вътрешните, също сводести магазини с 5 м. лице и 6—7 м. дълбочина. Някои от последните, разделени по дължината на две, побираха Златарската чаршия. Тази чаршия се пресичаше през средата с улица от ул. Търговска до към Банята. От двете страни на ули­цата бяха златарски дюкянчета, някои манифактуристи, а също и банкерската кантора на Николачко Георгиев, Евангелската книжарница на бай Благой Тодоров и старият адвокат Добри Баталов.

21. Сегашният площад Бански заедно с Халите се наричаше Банябаши с Турската баня почти до джамията на изток, Българ­ската и още две други на юго-запад пред сегашната баня.

22. Кавафската (папукчийска) покрита чаршия на бул. Дон­дуков, до черквата Св. Георги (Гюл-джамия) на ул. Ц. Калоян. Кавафските дюкяни бяха около малък, кръгъл покрит площад с три входа от към Коллука, Бит-пазар и ул. Търговска. В сре­дата на площада имаше шадраван, на който турците папукчии се омиваха преди молитва.

23. На изток от Златарската чаршия бяха Бояджийската и Платнарската с прочутата по средата Бояджийска чешма, с дълго около 2 м. каменно корито, в което от желязна шопка с диаметър 7—8 см. течеше изобилна речна вода. Там бояджиите перяха боядисаните вещи.

24. Малко по на север от дъх беше Жежкият бунар (около хот. Чам кория, на ул. Веслец) с гореща минерална вода.

25. По на юго-изток пък беше прочутото кафене „Сливница", в което свиреха арфиянки-чехкини.

26. Още по на юг беше Шейтан-чаршия (Дяволска) с боя­джийски дюкяни, кафенета, гостилници и кръчми, между които и про­чутата механа на Михал Вакареллията.

27. По средата на бул. Дондуков, при кино Балкан и по на изток беше така наречената част Капано, дето имало градски часовник.

28. Мястото на хот. Сплендид и наоколо беше Житни пазар, а до него беше обширният и заграден с високи каменни зидове дом на софийския първенец Хаджи Мано.

29. Сунгур-махлеси беше между черквата Св. Спас и католишката Св. Иосиф.

30. Новата чешма или Чукур-махлеси се намираше източно от старите християнски гробища, между мелница Вайс (сега площ. Възраждане) и бул. Клементина.

31. На юго-изток от нея, между Клементина и Алабинска бяха в ляво Говежди пазар, в дясно Солни пазар.

32. Зад Халите до Владайската река се редяха махалите: Муселимска, Мала-чешма, Телляк Хасановата с прочутата тогава Телляк Хасанова воденица. Тази воденица се движеше от Владай­ската река, която слизаше от Вайсовата воденица (на площ. Въз­раждане) и се вливаше в сегашното си корито при махала Варош, до бул. Сливница.

33. Вън от старата черта, след разрушението на стара София се застроиха: Юч-бунар, Баншиора, Кюллуците, Лозенец и Перловец, последните два квартала сравнително по-късно.

34. Драз-махала се застрои предимно от преселници из близките села, в мнозинството си земледелци и скотовъдци,

35. Над Драз-махала, в дясно на бул. М. Луиза, на мястото на леярните фабрики и Антрепозитния склад, до гарата беше Циган­ската махала със своя „цигански цар" — българин.

По-забележителни места в стария град, които сравнително малко са споменавани, са:

Владишкият конак (Митрополията), който се намираше на мястото на Духовната академия и площада отпред. В нейния двор русите бяха построили масивна камбанария за църквата Св. Крал.

Мястото на сегашната Детска градина, подарено от Н. В. Царя, след Освобождението служеше за пързалка с кънки, дето се пър­заляше и сам княз Батемберг. Същото място наричаха Шейтанско (дяволско), защото чешмата-изворче там ту течеше, ту спираше.

На мястото на Мавзолея на Батемберг по бул. Фердинанд имаше грамадно триетажно здание с вътрешен двор наречено Новите хамбари. Преди Освобождението то било склад за зърнени храни, сигурно събирани от десятъка. След Освобождението става склад на бойни припаси, а след това — първа държавна болница.

Между улиците Луи Леже, Ст. Караджа, 6-и Септемврий и Гр. Игнатиев (мястото на III прогимназия) се издигаше грамадна масивна сграда на турски хамам с изкуствено затопляна вода. А на изток от него, между Граф Игнатиев, Цар Шишман, Генерал Паренсов, 6-и Септемврий мястото беше заградено с дебел и 3-4 м. висок зид от тухли и камъни, с три врати: на юг, запад и север. В него беше джамията (сегашната черква Св. Седмочисленици) наречена Имарет джамия. Това е така наречената Черната джамия, която даде името си на целия квартал между четирите улици и която, по желанието на Петко Каравелов и настояването на Тома Васильов, биде превърната в храм Св. Седмочисленици. На 4-5 м. западно от джамията и с гръб към нея имаше масивно двуетажно здание от ул. Гр. Игнатиев до Генер. Паренсов, с една врата за влизане в двора на джамията. Тоза здание е служило за странноприемница (имарет), дето дошлите в София бедни турци и християни получавали безплатно топла храна и подслон.

След Освобождението странноприемницата, изолирана от джамийския двор, се превърна на затвор, а в западната страна на поменатия двор се построи и дивизионен вещеви склад. Когато биде построен новият Централен затвор, всички постройки на склада се превърнаха на военни складове.
След изнасянето на бойните припаси от Новите хамбари, същите бидоха нанесени в самата джамия и новопостроеното в двора й по протежение на ул. Цар Шишман до ул. Генер. Паренсов здание. В двора на джамията пък, южно от нея, в построена обширна сграда се уреди и първата оръжейна майсторска, която послужи като първи български военен арсенал. През Срьбско-българската война той снабдяваше войската с припаси, а в него се донасяха и бойните трофеи.

Югоизточно от Перловската ръка между Цариградското шосе и Лозенец, до Семинарията и дори до Драгалевската река беше пасище обрастло с буренаци и тръни. Само в полите на Лозенец, при завоя на бул. Паскал Паскалев и малката градинка сега имаше турски гробища. По на юг в дясно от булеварда имаше двор с основи от стари стени, а на южната страна се издигаше и сега съществуващата стена, наричана по турски „Намазгяф". По погрешка тая стена дори официално някога наричат „Римска стена". Това място е било нещо като площад за молебствие на открито. По средата на стената и сега личи вдлъбнато място за ходжата.

Сегашните Долни и Горни Лозенец, разделени по средата със Сари-йол (Жълтият път), в турско време, пък и дълго време след Освобождението се наричаха Долни и Горни Куру балаар (сухи лозя), защото в старо време били засадени с лозя, които, в последствие занемарени, види се, изсъхнали. В по-ново време те бяха целите обрасли с вишневи дървета и тук-там мушмули. Пролет и лете тая хубава местност е служила на софиянци за близки излети с традиционните гювечи, песни и веселби. За същите цели служеше Лозенец и доскоро.

София в турско време се снабдявала с вода за пиене от Бо­яна чрез дървени борови тръби, по които на няколко места до града имаше отворени отдушници наречени „хазни". По тях водата стигаше до квартала Буката. Там беше „Таш-терезията" (каменни везни), нещо като разпределителна станция. От тук пак по бо­рови тръби водата отиваше към града.

Най-хубава за пиене била водата на Язаджийската чешма под един вековен бряст, пред една джамия около Нар. банка; на чешмата при Буюк-джамия (Народния музей), Баш-чешма и Куру-чешма. От тук софиянци си наливали вода за пиене, защото бунарите в дворовете им били геренливи.

Чешма с изобилна, но речна и негодна за пиене вода имаше на ъгъла на Министерството на благоустройството, наречена Чешма Кафене-баши, по името на квартала около площад Славейков. През тоя площад минавала Крива река, която, след като об­служвала две воденици при Лагера и Александровската болница, ми­навала през Таш-терезия, по някогашната Витошка, Солунска, Лев­ски, край Народния театър, по улица Славянска или ул. Аксаков, кьм Перловската река. След прокарване на канализацията, от нея 6е образувано езерото при Алекс, болница, от дето водата се пускаше за промиване градските канали. Много вероятно е водата на същата река да е оная, която се откри при копане основите на На­родния театър при възобновяването му.

Любими места за развлечение на старите софиянци бяха и близките до града селища и монастири, гдето те прекарваха семейно повече или по-малко дни.

Между обичайните забави бяха и съборите; На 1-и, 2-и и 3-я ден на Великден и Томина неделя (Разтурна) съборът ставаше на мястото на сегашната Дирекция на полицията, по-после — при Майчин дом, при Разсадника в Юч-бунар и сега при Лагера. Това е Дразмахаленският събор.

На 4-я ден на Великден при Крива река, при сегашната Александровска болница с особени веселби и церемонии се посрещаха завръщащите се от Рилския монастир „манастирлии".

На „Умния петък" след Великден — събор в Подуене.

На Гергьовден — при Едерлез-таши (Св. Георгевски камък) зад Инвалидния дом. Там имаше изворче със светена вода, според преданието, извиращо от стъпката па коня на Св. Георги.

На 17 май (ст. стил) на праздника на Св. Николай Нови Софийски — в Юч-бунар.

На Спасовден се обикаляше с литий и хоругви Куру-баалар за плодородие.

Събори в околността ставаха още:

На Св. Троица в с. Слатина; на Илинден — в Княжево и Илиенския монастир; на Св. Пантелей— в Бояна; на Св. св. Кирик и Юлита — в Банкя; на Св. Богородица — в Германския мона­стир и др.


Хр. Златарев


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...