15.12.2011 г.

Право на отговор



Публикуваме коментара на Борис Герасимов, собственик на фирмата „АЛЕОН” ЕООД. За нейния проект „Културните паметници на София – интерактивна карта и интернет каталог”, финансиран по програма "Култура", писахме тук.

Мисля, че имам право на отговор по темата. Излишно е да се представям, защото винаги подписвам мненията си със собственото си име – смятам, че да се подписваш „гост”, „анонимен” или измислен прякор е просто начин да кажеш нещо без да имаш достойнството да застанеш зад него. Ще опитам да отговоря на повечето въпроси, или поне на тези, които изглеждат смислени. Епитети като „човечец”, „голяма уста”, „мамино синче” от хора, които не познавам, а със сигурност и те не ме познават, са просто помия с която не можеш да се бориш в интернет когато се коментира каквото и да било. По повод работата ми в Министерство на образованието само ще кажа, че информацията във форума, който „Гост” е цитирал е малко старичка – от няколко месеца не работя там, въпреки че и да работех, не виждам къде точно е конфликта на интереси между Столична община и МОНМ. Потребителят „Няма какво да се чудим” пък говори за конкурс. Тук не става дума за конкурс. Става дума за проект по програма „Култура” на Столична община, в която може да участва всеки, имащ търпението да изработи нужната за това документация, включително експертите от общинското предприятие "Стара София" и Националния институт за недвижимо наследство, които нямат собствени или ползват подарени страници. Проекта преминава през няколко етапа на оценка, като мисля че в комисията са и хора точно от въпросния институт, прави се оценка на темата и бюджета, и ако бъде одобрен – получава финансиране. В проекта се включва и концепция за това как ще изглежда сайта и това е направено /в отговор на Boyan Yurukov - един от малкото коментирали със собственото си име/.

Сега малко по темата и като отговор на автора на блога. Идеята за този проект дойде във връзка с инициативата „София – културна столица на Европа през 2019”. Оказа се, че всъщност няма on-line регистър, нито сайт който да съдържа националните паметници на културата в София. Съществуваше само един списък, в който са упоменати имената на паметниците и нищо повече. Можете да обърнете внимание на точки 8,30,56,58... Те обясняват фактологическите грешки, които описвате. Все пак това е официален документ, публикуван на страницата на Министерство на културата. Претърсихме и всички броеве на Държавен вестник след датата на публикуване на последния паметник /2005г./ с надежда за по-актуална информация. Не открихме нищо такова. Така че списъка от сайта на министерството беше водещата ни линия и естествено, грешките в него се прехвърлиха и при нас. Тези грешки разбира се са поправими и ще бъдат отстранени.

В множество форуми ожесточено се коментираше липсата на информация и безхаберието на чиновниците, от които зависи да бъде създаден читав регистър. Опитахме се да намерим съмишленици в тези форуми, вярвайки че хора, които с такъв плам коментират липсата на систематизирана информация няма да откажат да участват в създаването и. От такъв форум е и примера, който дава автора на статията /а не от рибарския/. Да ви кажа ли колко конкретни отговора получихме? 0! Сигурен съм, че съществуват шепа хора, които са наясно с една или друга част от информацията, която ни е необходима. Поне някои от постовете под темата показват това. Защо обаче никой от тях не изяви желание да се свърже с нас докато разработвахме проекта? Защото разбира се е по-лесно да заплюеш нещо, отколкото да го изградиш.

Няма да ви описвам перипетиите на фотографите, които няколко седмици обикаляха София и околностите в търсене на неуловимите паметници от горния списък. Направиха повече от 500 снимки, някои от които съвсем умишлено не публикувахме, защото ни беше срам, че това са паметници на културата. Една от тях можете да видите тук. Това е № 115 от списъка – „Вилата на Александър Стамболийски”. Почти всички от снимките трябваше да минат през компютърни корекции, за да се премахнат поне вулгарните надписите със спрейове и огромните петна олющена мазилка. Ето един пример и тук. В крайна сметка решихме да пуснем сайта както е, с надеждата да получим отзиви, с които да го усъвършенстваме и да го направим по-подробен. В цената на проекта е включена 5 /пет/ години хостинг, домейн и поддръжка, така че настоящият сайт действително третирахме по-скоро като начало, а не като край на проекта /това за „дългите години поддръжка” на потребителя а1/. Разработихме и административен панел, от който бързо и лесно да бъде добавяна или махана информация на сайта дори от потребители с елементарни компютърни познания след приключването на договора. В крайна сметка получихме вашия блог.

Съвсем умишлено не коментирам финансовата страна на въпроса, тъй като тя е разписана в подробен бюджет към проекта. Само ще кажа, че проекта включва фотозаснемането, картата, сайта, административен панел за добавяне и махане на информация, поддръжка и хостинг за пет години и пълноцветен печатен каталог, който вероятно сте видели.

Всяка теза има поне две гледни точки. Донякъде разбирам вашата. Това е моята. Засега спряхме сайта, за да оправим неточностите, които бяха отбелязани до тук и да поставим форма за обратна връзка на всяка страница. Всяко смислено неанонимно предложение – тук или на друго място, ще бъде реализирано от нас, за да изпълни проекта предназначението си - популяризиране и социализиране на паметниците на културата в София.




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...