20.02.2012 г.

Паметникът „Васил Левски"



Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.


Паметникът „Васил Левски"



Почти непосредствено след Освобождението, а именно през лятото на 1878 г., Софийският градски общински съвет, при кмет Димитър X. Коцев, взел решение да бъде издигнат паметник (първия в новоосвободеното княжество) на великия апостол на българската свобода Васил Левски. Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което, като им съобщавал, че е взел решение да се издигне паметник на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от гражданите за великото дело
.
През това време е бил приготвен и проектът на паметника от общинския архитект А. В. Колар (1). Според този проект паметникът завършвал на върха с голям кръст върху полумесец. Впоследствие, обаче, както ще видим по-после, Колар, вероятно поради причини от външнополитически характер, изменил проекта си в горната част и паметникът добил настоящия си вид.

Със събраните набързо средства, на които размерът днес не се знае, паметникът бил започнат през есента, обаче, поради привършването им, работата по строежа била временно преустановена.

На 15 февруарий 1879 г. Съветът, при кмет Тодор Пешов, се обърнал за помощи със следния циркуляр до 44 градски общини:

„Най-деятелният и самоотвержен патриот, неуморим поборник за политическото възраждане на българите, свещенодякон Левски, Ви е известен, както той сам, така и неговите славни подвизи. Надлежното оценение на подобни редки досега у нас хора, вярваме, е неуспоримо. Един път за всякога Левски е успял да съгради великолепен паметник в нашите сърдца и души, но в памет на потомството тук, у нас, се предприе въздигането за слава негова паметник край гр. София, до Орханийското шосе, тъкмо на онова място (2), гдето беше повесен на въже, и гдето ще се пренесат от гробищата, както костите негови, така и главата на известния юнак и войвода Георги Бенковски. Обаче доизкарването на започнатия вече паметник в по-благообразен и великолепен вид, понеже ще зависи от сумата, с която ще се разполага по постройката му, то Софийският градски съвет, при решението си да събира волна помощ по това народно дело, за длъжност брои да почете и Вас с поканването си, да вземете участие в въздигането на този паметник, като отворите в града си листа, който приключен Ви изпращаме за записване волна помощ, съобразно количеството, от която молим час по-скоро да ни внесете".

А. Колар

От горниге общини до м. септемврий с. г. са се били отзовали само 12 града с обща сума над 1500 франка.

Доизграждането, обаче, на паметника, неизвестно защо, не било наново започнато, и той е бил изоставен дълго време след това да се руши от времето и природните стихии, докато изградената му част добила жалък вид и започнало да се поражда възмущение в душите на по-интелигентните и родолюбиви българи и чужденци. Израз на това възмущение намираме в едно стихотворение на Константин Величков, публикувано в сп. Наука (3) и поставената след него обяснителна бележка. Понеже стихотворението е много дълго — състои се от 22 строфи — ще предадем най-характерното от него, а бележката — изцяло.

ПАМЕТНИКЪТ НА ЛЕВСКИ

Коя ръка е там хвърлила 
Тез камъни? Кой тъй без жал 
С тази памет света, мила 
Безсрамно се е подиграл? 

Коя безбожна, глупава злоба 
Играла си е гнусно там? 
О, Левски! Костите ти в гроба 
Не разбунтува ли тоя срам? 

Духът ти няма ли да стане 
Името ти да защити? 
Не ще ли сърдцето да застане 
Ругателите да смути?
...
И тоя срам не ни бунтува,
И пада туй петно въз нас,
И нийде, нийде не се чува
Един възнегодуван глас! 

Гледайте в тез блатища кални 
Е, там, де жабата се крий, 
Тез камъни мръсни, печални, 
Потънали в нечистотий.

Днес три години вече става
На ветровете са за смях,
И времето зло упражнява
Презрението си над тях. 

Гледайте там, де се прозява 
Циганинът дрипав, немит, 
Де кучето си излежава 
На слънце мързела честит.

Защо минувате с презрение?
Защо отвръщате глава?
На нашето самоунижение
Е грозен паметник това!

„Още през времето на руската окупация няколко лица бяха взели инициативата да издигнат в София паметник на Васил Левски. Мисълта се посрещна съчувствено и паметникът почва да се прави. Туриха се основите и по бързината и въодушевлението, с които се започна делото, можеше да се мисли, че то скоро ще бъде свършено и ще можем с радост да кажем, че сме изпълнили дълга си поне към едного от патриотите, които са работили през целия си живот и са умрели мъченически за освобождението на отечеството. Уви! ние доказахме и тоя път, че най-доброто нещо, което можем да направим, то е да не правим нищо. Както в хиляди други случаи, тъй и в тоя, първият огън бързо, бързо мина и изграждането на паметника се заряза. Няколко нечисти и мизерни камъни, натрупани безвкусно и бездарно, показват мястото, гдето е щял да се строи".

Все по същия повод Д-р К. Иречек пише в своя „Български дневник" с дата 28 март 1880 г.: 

„Пред старата arc de triomphe на Орханийското шосе, надясно е паметникът на Левски и Ванкова (?), груба каменна основа, без живот, разрушен". 

Героят от Априлското възстание Захари Стоянов в издадения от него животописен очерк за Васил Левски, под надслов „Васил Левски дяконът", стр. 9, като отбелязва, че паметникът на последния се състоял само от няколко очукани камъни, с огорчение добавя: „Тук, под тези камъни, почива скромно славата на България"!

Във в. „Марица" (4) пък четем:

„Основата на паметника бе положена още в 1878 г., но по разни причини продължението на хубавото дело бе пренебрегнато от по-сетнешните софийски общински управления и едвам преди три месеца се учреди един комитет по въздигане речения паметник. Старите основи се развалиха и наново паметникът се захвана в по-голям размер".

Въпросът за доизграждането на изоставения паметник се повдига наново официално в общинския съвет едва на 25 февруарий 1882 г., когато последният в заседанието си, между другото, решил да се даде помощ от 200,000 лв. за издигането на храма - паметник „Александър Невски". Решение, обаче, не било взето и работата се проточила така още две години.

През м. февруарий 1884 г., Столичният общински съвет (5) наново решил да бъде построен паметника, а на 15 число на с. м. назначил комисия, която да се грижи и ръководи работите по направата на паметника. Последната се състояла от: председател — Ив. Грозев, секретар — Христо П. Ковачев и членове: архитект Колар, инженер Сава Ничов, Бойко Нешов, Димитър П. Съселов и Георги Вълчанов.

Така съставена, Комисията започва подготвителната си работа. Първото си заседание тя имала на 27 февруарий, когато, между другото, избрала за касиер члена си Димитър П. Съселов. На 10 март Комисията, след като проучила старата преписка от 1878 и 1879 година по построяването на паметника, решила: да се апелира наново към всички общини, до които е бил изпратен циркуляра през 1879 г., да внесат помощите и се погрижат да съберат нови, както и на кое място да се построи паметника. По отношение на последния пункт Комисията, като взела пред вид: че само на няколко метра (10—15) от мястото, гдето е бил обесен Левски, и гдето в 1873 г. паметникът е бил започнат, по новия регулационен план на града, се е образувал един кръстопът от два широки булеварда, на който, ако се постави паметникът, ще се намира на един най-много посещаван градски пункт и ще бъде виждан отдалеч от четири страни, и че положената по-рано основа била почти разрушена, решила, щото паметникът да бъде издигнат на мястото, гдето се реже Орханийското шосе с Окръжния булевард. Същевременно тя помолила архитект Колар да й представи нов проект за паметника.

На края на м. март арх. Колар представил новия проект на Комисията, изпълнението на който щяло да струва около 60,000 лв. Последната, обаче, дала мнение, на паметника да бъде поставена и бронзова статуя на Левски в естествен вид — нещо непредвидено в проекта. Но като съобразила след това, че в този си вид паметникът ще струва много, възприела проекта на Колара, обаче с едно малко изменение: последният да бъде направен по-висок два метра, за да изглеждал по-величествен. В същото време Комисията решила да бъде фотографиран проектът в 300 екз. и се продава по 2 лв. единия за в полза на фонда за построяването на паметника.

В заседанието си на 19 април Комисията, по предложение на арх. Колар, решила, щото паметникът да бъде построен от боянски гранит. В същото заседание била одобрена офертата на Йосиф Страховски, чех, от Прага, с която предлагал да направи модел на бронзовия барелиеф (медалион) на Левски, а на скулптора Франц Новак, също чех, живущ в София, било възложено да направи модел на паметника.

През м. май архитект Колар представил на Комисията за разглеждане: план от ситуацията за паметника, детайлен чертеж за фундамента и цокъла на паметника, както и предварителната сметка за сумите, които трябвало да се изразходят по направата на фундамента и цокъла
— 18,500 лв.

През това време Комисията получила от Столичната община 9,137 лв. — 7,500 лева от касата (предварителна помощ по бюджета за 1884 г.) и 1637 лв. — съхраняваните от 1879 г. събрани помощи.

Изграждането на основата и цокъла на паметника, поради назначени, но несъстояли се търгове, Комисията решила да направи по стопански начин, като отдаде на предприемач само работата. За тази цел тя назначила за помощник на Колара по ръководене на работата инженер Ж. Н. Чирич, а за предприемач бил условен чехът Йосиф Кленка.

На 30 юлий Комисията подала прошение до Народното събрание, с което искала да й се отпустне помощ от 20,000 лв.

В началото на м. август Комисията, като взела в съображение, че с наличните парични средства не ще може да се продължи строежа на паметника, а и нямало повече надежда да се получат помощи от където и да било другаде (провинциалните общини дори не се обадили), решила строежът да бъде спрян и отложен, което и сторила. В края на годината, обаче, държавата чрез вота на IV Обикновено Народно събрание (6), отпуснала исканата помощ от 20,000 лв. и работата на Комисията се значително улеснила.

В началото на 1885 г. Комисията изтеглила отпустнатата помощ, а през м-ц април с. г. взела решение да продължи работата. За тази цел тя се обърнала към най-изкусните майстори-каменоделци в София, да представят офертите си за направата на паметника, съобразно модела и поемните условия на Комисията. Оферти биват представени през м. юний от двама души: италиянеца Абрамо Перукети и Франц Новак, чех. Решение, обаче, не било взето.

На 23 юлий, по предложение на члена от Комисията Хр. Ковачев, било взето решение, щото преди да се започне понататъшното строене на паметника, да се извадят костите (7) на Левски от гроба му и се поставят тържествено в основите на паметника.

През м. август с. г. работата по направата на паметника (от горната част на основите до най-високия корниз) била възложена чрез договор на каменоделеца Абрамо Перукети. Според сключения договор, между другото, Перукети се задължавал да извърши наетата от него работа до 1 септемврий 1886 г. Обаче още в началото на лятото през с. г. средствата се изчерпили, плюс това Комисията задлъжняла, и строежът на паметника бил наново и за дълго време преустановен. Наместо да бъде свършена работата до най-високия корниз, както било предвидено в договора, била свършена само до два корниза по плана.

През лятото на 1887 г, Комисията решила да иска наново помощ от Общината, както и да събира помощи от всички учреждения в София. Тя дори натоварила члена си Б. Нешов да ходи лично из провинцията и събира помощи от общини и частни лица. В резултат, обаче, на всичко това, нещо по-значително не било получено. Тогава Комисията, разочарована, подала през м. ноемврий второ прошение до Народното събрание, с което искала да й се отпустне помощ от 40,000 лв.

На молбата на Комисията, Народното събрание този път не се отзовало. През 1888 г. Столичната община предвидила по текущия си бюджет 5,000 лв. помощ за доизкарването на паметника, а Комисията направила последен апел към градските общини: или да съберат пари и ги изпратят, или да откажат. На този апел се отзовали само 4—5 общини, от които най-значителна сума постъпила от Русе—500 лв.

През м. декемврий с. г. Столичният общински съвет, при кмет Димитър Петков, в желанието си да се свърши по-скоро постройката на паметника, от своя страна се обърнал с молба за помощ до Председателя на Народното събрание, като в молбата си подчертавал, че до тази дата Комисията била похарчила около 35,000 лв. и имала задължения от около 15,000 лв.

Петото Народно събрание, 2-ра редовна сесия, 45-то заседание, удоволетворило молбата на Градския съвет, като на 18 декемврий отпустнало 20,000 лв. за доизкарването на паметника.
През същия м. Столичният общински съвет, по искането на кмета Димитър Петков, решил да се отнемат правата на Комисията и за в бъдеще да се разпорежда с паметника само Софийската община. Това си решение той съобщил мотивирано на Комисията в началото на изтеклата година.

По бюджета си за 1889 г. Столичната община също предвидила помощ от 5,000 лв. за доизкарването на паметника (8). С тази сума задълженията по него били погасени и работата продължила.

Когато, обаче, паметникът е бил изкаран до обелиска (пирамидата), средствата наново се изчерпили. Тогава, по предложение на кмета Димитър Петков, Общинският съвет взел решение да се отпустнат 9,559'80 лв. за направата на обелиска, като работата се отдаде по доброволно съгласие на предприемача Перукети, и се излее медалиона на Левски от бронз, съобразно с проекта.

Обелискът бил привършен от Перукети през м. юний с. г.

С други думи, каменоделецът-предприемач Абрамо Перукети е работил каменната част на паметника с известни прекъсвания от края на 1885 г. до средата на 1890 г.

След това, до окончателното приемане на паметника от натоварената за целта комисия, което станало на 22 юний 1891 г., били направени последователно и останалите работи: тротоар, почистване на пирамидата и фугуване на междините с циментов разтвор; почистване на главния корниз, поправяне и лустросване на всички развалени части; фугиране на стъпалата и тротоарните плочи и бордюри; поставяне на бронзовия барелиеф на Левски; поставяне на синджири (9) (вериги) и кандилабри; боядисване и бронзиране на металическите работи и др. Тротоарът на паметника бил направен за сметка на Столичната община; бронзовият барелиеф на Левски е бил излян от фирмата Ернс Кайл, Андерз Фраузер във Виена; синджирите и кандилабрите били изработени и монтирани от виенската фирма Р. Вагнер, а боядисването и бронзирането на металическите работи било извършено от софийската фирма Доубрава & Летцтер.

Прочее, за паметника на Левски, започнат през есента на 1878 г., завършен окончателно към средата на 1891 г., а открит тържествено през 1895 г., е изразходена една сума от около 75,000 лева златни, от които 40,000 лв. са дадени от държавата, над 30,000 лв. от Софийската община и останалата незначителна част събрана от волни помощи и дарения от общини, частни лица, учреждения и др.

По своето устройство паметникът на Васил Левски, който се издига в една от най-хубавите и централни части на София и вечно ще напомня на пътника за величавия дух на първия апостол на българската свобода, е архитектурен. Като на незначителна скулптура на него може да се посочи на: бронзовия медалион на Апостола, няколкото бюкрана (волски черепи), знамена, розети, синджири и др.

Целият паметник е направен от сив боянски гранит — отчасти полиран, отчасти не — и има около 13 м. височина.

Корпусът му се състои от две главни части: четиристенна призма, отрупана, особено в горната си част, съ много корнизи, триглифи и други архитектурни украшения, и слабо пресечена на върха четиристенна пирамида.

Освещаването на паметника на 22 октомврий 1895 г.

На четирите страни на долната част на паметника са врязани следните надписи:

На лицевата (западната) му страна: „На великия български апостол на свободата ВАСИЛ ЛЕВСКИ признателното отечество". 

На северната: „Роден на 1837 г. 6 юлий в Карлово, умрял мъченически на 1873 год. 6 февруарий в София".

На източната: „Тържествено открит на 1895 г., 22 октомврий".

На южната: „След 12 годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място".

Откриването и освещаването на паметника е станало на 22 октомврий 1895 год. Тържеството е започнало още на 21 вечерта с представянето на драмата „Хъшове", от Ив. Вазов, в „Славянска беседа" от трупата „Сълза и Смях". Предаваме го, както е описано във в. „Мир" (10) и в. „Държавен вестник" (11), а именно:

 „В неделя сутринта, 22 октом. 1895 г., след божествената служба, в църква „Св. Крал" се отслужи панихида за успокоение душата на дякона Игнатия — Левски, след което процесията тръгна от съборния площад към паметника по улиците: Дондуков, Търговска, Александровския площад, Цариградска и бул. Фердинанд по следния ред: музиката, сподвижниците на Левски със знамето, ученици, роднините на Левски, министрите, народните представители, столичното кметство, окръжни комисии и кметства от провинцията с венците, г-да офицерите от гарнизона, висшите чиновници, професорите, учителите, опълченското д-во „Левски", Инженерното д-во, д-во „Юнак", д-во „Сокол", д-во „Чех", Хърватската задруга, Немското благотворително д-во, Италиянското д-во, Швейцарското д-во, еснафите и гражданите. При паметника множеството дочака възторжено Н. Ц. В. Княза, който дойде с блясък с военната си и гражданска свити, и беше поздравен с ентусиазъм от наредените край паметника войски.

Духовенството отслужи молебен, след който председателят на Комисията Ив. Грозев произнесе реч и помоли Н. Ц. В. Княза да благоволи и открие паметника. При изпълнение от военната музика на „Кол Славен" и при топовен салют, Н. Ц. В. Князът, след като опъна двете върви, и платната, с които беше обвит паметника, паднаха, обяви последния за открит с думите: „От името на българския народ, аз откривам този паметник, въздигнат в спомен на един от най-идеалните герои по нашето възраждане и освобождение. Нека този славен деец за свободата и правдата, този самоотвержен патриот служи за пример на всички. Нека този паметник бъде свидетел за народната признателност и служи за насърдчение при изпълнение дълга към отечеството".

Духовенството поръси паметника със света вода, хорът на Рендова и Николаева изпя пролога, композиран за случая от Рендова, а след това Стоян Заимов държа реч, с която описа личността на Левски. След това военната музика изсвири българския химн, поднесоха се повече от сто венци и паметникът се предаде на Софийския кмет. Вечерта в „Славянска беседа" се даде банкет от почитателите на Левски в чест на роднините му. Праздненството се свърши с осветление и народно увеселение".

На край, ще трябва да отбележим, че по случай откриването на паметника, Комисията издала и пуснала за продан написания от Ст. Заимов животописен очерк за Васил Левски, и приготвила особени паметни знакове, които били раздадени само на сподвижниците на последния.


1) А. Колар, по народност чех, е първият софийски градски архитект, назначен за такъв през м-ц май 1878 год. Освен на паметника „Левски", той е строител и на много публични и частни сгради в София: на Военното училище, Военното министерство, Военния клуб и др.

2) Това за сведение на ония, които спорят за мястото на обесването на Левски.

3) Год. 1, кн. 6 от 1881 г.

4) Брой 642 от 1884 г.

5) Постановление № 6 от 7 февруарий.

6) Заседание 47, първата му редовна сесия.

7) Решението на Комисията да бъдат изровени костите на Левски от гроба му и вградени в паметника, е от голямо значение за подигнатия напоследък в пресата въпрос за местонахождението на тези кости.

8) По това време Столичната община, въпреки голямото си желание да ликвидира час по-скоро с паметника, не е можала да предвиди по-големи помощи, понеже столицата се е благоустроявала усилено: само за направата на Лъвовия мост в бюджетите си за 1888 и 1889 г., общината била предвидела кредити от 115,000 лв.

9) В края на 1935 г., от естетична гледна точка и за улеснение на движението, Столичната общинска управа премахна синджирите.

10) Брой 162 от 1895 г.

11) Брой 234 от 1895 г.




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...