15.03.2012 г.

София през 1909 г., част трета





Една млада столица, която расте: София през 1909

От М. Л. Коши
Превод: Крикор Асланян

/Част трета/

Има една друга категория разхождащи се, които срещаме на всяка крачка - това са военните. Може да се каже, че са легион. В младата си армия България вижда необходимия инструмент за “славни бъднини”, които бъдещето й предрича, и тя не пести нищо за да направи от тази армия една “военна машина”, готова за всякакви изпитания. Българският селянин, трябва да признаем, е прекрасен материал за “войник”. Як, енергичен, нечувстващ умора и лошо време, той се храни скромно и нехае за удобствата. Той има всички добродетели на руския войник, “нашият свещен сив звяр”, както казваше Драгомиров /руски царски генерал от Освободителната армия/, но има още няколко допълнително, една от които е крайната трезвеност, и на последно място един активен ентусиазъм, който го прави първокласно нападателно оръжие. Нужно ли е да казваме, че той не е префинен, но това не е важно. Сляпо дисциплиниран, той не би могъл да има личната инициатива на нашия френския войник, толкова оправен по време на поход. Но такъв, какъвто е българският войник, в средата в която живее и при обстоятелствата, при които ще се бие, той е превъзходен войн. Освен това, прав или не, той е високо убеден в превъзходството на своята “страна” и на своята “армия” над съседните страни и армиите съперници; и това се явява още едно от положителните му качество на войник.

Армията действително има хубав вид

Произхождащ направо от същата среда, българският офицер, също селянин или син на селянин, има точно същите качества на военен, имайки освен това техническите знания, които напълно липсват на войника. На външен вид здрав и силен, енергичен и даже груб, добре облечен в униформа почти руска, но без малко “женствената” елегантност на офицерите от съседната столица, българският офицер, поради липса на литературна и артистична култура, която счита за ненужна, е единствено и силно зает с подготовката за война; и в тази война той предвкусва с шовинистично задоволство славни победи, което може би не е недостатък.

Въобще, съдейки и по външния вид, българската армия прави много добро впечатление, когато, завръщайки се от учения, те дефилират с гъвкава и твърда стъпка, пеейки в хор по руски образец.

И ако стойността на една армия се оценява според впечатлението, което войниците от столицата оставят у минаващия чужденец, може да се вярва, ча българската армия заслужава високото мнението, което тя има за себе си.

Българската армия има нова артилерия за бърза стрелба

/Край на трета част/



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...