28.03.2012 г.

София през 1909 г., част шеста (последна)



Една млада столица, която расте: София през 1909

От М. Л. Коши
Превод: Крикор Асланян

/Част шеста/

За да завършим деня, не ни остава нищо друго освен да посетим “Червения рак”. Той се намира  на ъгъла на Градската градина и дворцовия площад. Една стара дървена барака с прогнили стени, мръсни прозорци, чиято главна фасада е вечно задръстена от бъчви, бурета и каци, тенекиени бидони и каси за бутилки. Ако външният вид не е приличен, вътрешността не е по-различна. Подът е под земята, а прозорците са еднакво мръсни и отвън, и отвътре. Стоманена тел се вие като змия из цялото пространство и тук-там на нея са окачени малки електрически крушки, танцуващи под опушените греди на тавана. Такъв е “Червения рак”, който години наред беше мястото за срещи на цяла София.

Към края на деня тук можете да намерите скупчени около малки масички, притиснати, така че да не могат да мърдат, давещи се в цигарен дим, самодейни политици (Господ ми е свидетел, че те са много), много офицери и чиновници от столицата и много елегантни дами. Всички те, в една свръх нажежена атмосфера, ядат, пият, пушат, приказват, политиканстват, докато между масите с голяма мъка се провират келнери, вестникопродавци, продавачи на варени яйца и банички. Това кафене никак не прилича на нашите кафенета на Запад. Тук не консумират нито абсент, нито вермут, нито някакъв аперитив. Но за сметка на това се пие много бира и се замезва сериозно. Някои (не са много) се задоволяват с баничка или парче ръжен хляб, но всички си взимат твърдосварени яйца или шишчета печено месо, или някакви мазни и горещи наденички, които дами и господа ядат с ръце, след като са ги топнали в обща солница. Малко по-късно добавят турско кафе (един напръстник) или “капучино” - кафе с мляко по виенски, последвани от голям брой чаши бистра вода... За много от присъстващите не остава нищо друго, освен да се приберат и да си легнат, защото това е цялата им вечеря.

Ако си позволих да ви покажа “Червения рак” в тази не особено приятна светлина, то е, за да уважа истината. А също така, защото дните му са преброени. След не знам колко години съществувание, тази временна барака, една от живописните забележителности на София, е заменена с Павилион в Градската градина /Казиното/.

Селска каруца на една софийска улица

Нашата разходка свърши. Това беше само една няколкочасова обиколка из улиците на младата Столица. Но ако трябва да направим заключение от мислите, които тя породи в нас, то няма нищо по-лесно от това: една обикновена пощенска марка ще го направи.

По случай двадесетата годишнина от възкачването на Княза на Трона, бяха издадени серия нови пощенски марки, чиято композиция е с прозрачен символизъм: от двете страни, два образа на Княза, единият като български генерал, а другият - като адмирал. Между тях, на фон от византийски арабески (ако може така да се нарекат), все още слабичка млада жена, обвита в дълъг воал, която се кани да сложи на главата си доста голяма царска корона. Жестът издава усилието, но то е почти свършено. ...и носи дата 1907. През 1908 Князът беше обявил Независимостта на Царството.

Гавазин

Искате ли още едно видимо и живописно доказателство за бързата модернизация на България?

Бях в София на 1-ви май /по нов стил/ и видях манифестацията на българските “социал-демократи”. Може би бяха 2000 души - мъже, жени, деца, и, както навсякъде, празнуваха Труда, без да правят нищо. Колоните на манифестиращите преминаваха през града, пеейки и раздавайки листовки с революционно съдържание. Начело музика - няколко медни инструмента, един барабан и един голям тъпан; а след тях,  в редици по четирима, граждани и гражданки, следвани от децата им, облечени с най-хубавите си дрехи и накичени с червена лента, символ на партията. На известно разстояние един от друг носеха червени лозунги (не знамена) с надписи и символи. От страни,  забързани и делови, се движеха техните ръководители с отличителните червени ленти на ръкава. Всички тези хора вървяха бавно, при голям ред, пеейки тихо, както се пее църковна песен, най-кръвопроливни припеви. И това не беше обикновено зрелище - да видите тази процесия на ”модерните времена”, с песните и лозунгите си,  да се вие около старата турска джамия под рекламните афиши на “BYRRH aperitivo vino” и пред изумените погледи на селяните в потури.

До мен стар шкембелия турчин кротко прехвърляше кехлибарените зърна на броеницата си, мълвейки: ”късмет” - “писано било”.


Вижте също: първа част, втора част, трета част, четвърта част, пета част




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...