През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Княжево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на селата Бояна и Красно село.
ПРИЕМАНЕ БОЯНА И КРАСНО СЕЛО
На 12 април Кметът, г. инж. Ив. Иванов, придружен от пом. кметовете г. г. Хр. К. Стоилов, Хр. Манолов, инж. Р. Михайлов и д-р Хр. В. Радославов, пристигна пред зданието на Воинското селско общинско управление в Красно село на 3 ч. сл. об. и бе посрещнат от кмета на селото, г. Кирчев, г. г. общинските съветници и множество граждани. В своята приветствена реч г. Кирчев изрази надеждата на населението от досегашна Боянска община, че с присъединението към София то очаква да се получи едно по-добро благоустрояване, по-добри грижи за подобрение поминъка му, та в скоро време селищата от състава на общината — Бояна и Красно село — да се превърнат в бисери на огърлица в хубавата Столица.
Кметският представител на Бояна приветствува г. Кмета
Кметът, г. инж. Ив. Иванов, след като изрази благодарността си за радушния прием, даде уверение, че с общи усилия, с основно опознаване нуждите на населението и с помощта на Столицата той ще се постарае на първо време да задоволи най-необходимите нужди на селищата, а по-нататък ще полага усилия от тези околности на Столицата да се създадат планирани и модерни селища. „Да си подадем ръце — апелира Кметът — и с общи усилия и разум да постигнем това, което е еднакво желано от нас и вас: да направим Бояна и Красно-село едни от най-хубавите части в Столицата!"
След това в общинското управление, в залата на съветниците, стана събрание, в което Кметът г. инж. Ив. Иванов поиска да чуе от г. г. общинските съветници и от жителите на Красно село и Бояна какви са нуждите на селищата, какви мероприятия имат започнати, какви проекти имат, какви са належащите работи, които в най-скоро време трябва да се привършат, за да бъде всичко това преценено от Столичната общинска управа и да се потърсят най-добрите разрешения за поставените задачи. След Кмета се изказаха кметският представител, г. Кирчев, съветниците и доста голям брой граждани.
В сегашния бюджет на Общината са предвидени суми за строеж на едно училище, търгът свършен, договорът сключен, но липсват средства за обзавеждане.
Водоснабдяването е незадоволително, както в едното, така и в другото селище. Необходимо е и шосиране на някои по-главни улици в Красно село, за да се отстрани сегашната кал. Но още по-важен е въпросът за отводняване на цялото селище Красно село, землището на което е богато с плитки подпочвени води, наводняващи зимниците на всички постройки. От голяма важност е канализацията на селището, а заедно с това корегирането на вадите из селището и направата на праговете по Боянската река, която, вследствие на своята голема бързина, рови дълбоко почвата и руши бреговете.
Досежно поминъка на населението, боянчани и красноселчани се изказаха в смисъл, че досегашния поминък, който се състои повече в сеене фураж, краварство, ягодарство и овощарство, следва да се запази. Бояна има нужда от един модерен хотел и ресторант. Осветлението си боянчани получават на твърде висока цена —8 лв. за квч. и са се свързали с договор за твърде голям срок — повече от 20 години. Те търсят начини да се облекчат от тия тежки платежи. По прилагане регулационния план са направени доста отчуждения, които днес общината не е в състояние да изплати, защото предвиденият в бюджета кредит за тая цел е само 90,000 лева. Най-сетне, Бояна и Красно село, които имат над 1000 крави и изнасят дневно около 10,000 литри мляко за Столицата, имат нужда от една млечна подцентрала, която да облекчи жителите им, за да не дохождат всеки ден с малки колички до София.
Читалището на красноселчани няма читален салон и книгите му още стоят завързани във връзки.
Въпросът за гората и мерата на красноселчани бе също така повдигнат, за да се получат и по него уяснения. Г. Кметът уясни, че първата предстояща работа е да се съгласуват регулационните планове на селищата с новия градоустройствен план на Столицата. Столичната община отдавна е изработила план за водоснабдяване Красно-село, Бояна и други селища, вода за които ще се доставя от Боянския водопровод и за която цел в извънредния бюджет на Столичната община за тази година са предвидени доста суми, — 40.000.000 лв. — от които една част са предназначени за постройка на резервоари. Но Столичната община е отишла и по-далече. В своя план за канализацията тя е предвидила колектори и събирателни тръби при Хиподрома, с цел да може да се включи канализацията на Красно-село към общата Софийска канализация. Много от тия мероприятия по канализацията са построени от Софийската община, от което се вижда, че тя много отдавна е имала грижа по тоя въпрос и е носила отдавна лихвите и разходите, които по право би следвало да легнат не върху софийското, а върху красноселското население. Кметът обясни, че поминъчният характер на Красно-село и Бояна ще бъде запазен, защото, според новия план за Голяма София, за индустриалните предприятия се оставя отделен квартал северно от града, гдето вредните димове, миризми и остатъци при производството ще бъдат от ветровете отнасяни далеко, а Красно село и Бояна ще запазят своя характер на градински селища. Г. Кметът съобщи, че още тоя строителен сезон ще се пристъпи към строежа на млечна централа и нейни клонове — подцентрали, един от които ще бъде в Красно-село.
Кметът изслушва боянчани в канцеларията на кметското представителство
Относно изплащането на отчуждените места, г, Кметът посочи на боянчани, че тия разходи не следва да се носят от Общината, а от собствениците на ония имоти, които са били облагодетелствувани чрез благоустройствените мероприятия.
Така, с общи сили и старания — заключи г. Кметът — ще се разрешават последователно и по мярката на възможностите всички въпроси, а представителите на Бояна и Красно село, които от тук нататък ще участвуват в Столичния общински съвет имат длъжността, застъпвайки местните нужди, да ги разглеждат вече от едно по-широко становище, с оглед на общите нужди на Столицата.
СЕЛАТА БОЯНА И КРАСНО СЕЛО
Село Бояна в древно минало се е наричало Болярско и в известна епоха е служило за резиденция на старите български царе. То е едно от най-старите селища в Софийско поле. В землището му, върху една скала, има рутини от стара крепост, наречена Батул, после - Къз тепе, а днес — Момина скала. В XI в. е изградена първата част на историческата Боянска църква Св. Пантелеймон. През 1259 год. Константин Асен Тих назначил братовчеда си Калоян за севастократор — началник на крепостта, който изградил втората част на църквата. Третата част на църквата е била изградена през 1882 година от местното население.
Общ изглед на с. Бояна
И трите части на църквата са украсени с добре запазени черковни фрески, които представляват голям интерес за посетителите.
Селото привлича голям брой посетители българи и чужденци. В древността то е пострадвало няколко пъти от нашествия на печенегите и при едно от тия нахлувания, твърди се, те избили цялото мъжко население, оженили се за вдовиците, отдали се на оседнал живот и така се създало племето шопи.
След Големата европейска война в землището на с. Бояна, по посока към София, тогавашната малобройна махала Красно село се разрастна твърде бързо и днес тя има население 16,000 души. Официално регистрирано към 6 април т. г. населението на цялата Боянска община е около 14,000 души, но в същност броят на жителите на Бояна и Красно село надминава 20,000 души. Регистрирани домакинства — 3,420. По поминък населението се разпределя така: работници — 1960, занаятчии — 293, земледелци 405, пенсионери — 315, рентиери — 17, индустриалци — 23, студенти - 77, търговци — 292, чиновници — 773 и свободни професии 96.
Землището на Бояна е включено в следните граници: от моста на ж. п. линия на Тухлената фабрика по улиците: Виларов, Бенковски, Траянови врата, Руйче и Свобода до Хиподрома, после по трамвайния път София — Княжево до бул. Бъкстон, спиртната фабрика Княжево, стария коларски път към боровата гора, местността Саковец; Червена могила, Белата вода, Торбаница, Брези-дол, Лучници, Барето, Сири-дол, Дебели лък, Кръстанови ливади, Тричкова могила и по права линия свършва при началната точка — ж. п. мост до Тухлената фабрика. В тия граници землището на Бояна има 125,026 декара, от които 34,215 декара гори, 56,124 декара ниви, ливади и мери.
В Красно село има Кооперативна популярна банка и Кредитна кооперация „Витоша"; Народното читалище „Виделина" е построено върху 400 кв. м. С дворно място над 600 кв. м.
В Бояна има и електрическа централа принадлежаща на Столичната община. Село Бояна е отдавна електрифицирано. Водоснабдяването се извършва чрез 33 чешми. Водопроводната мрежа е дълга 30,500 погонни метра.
Село Бояна ще си остане едно красиво курортно селище, посещавано от хиляди излетници и летовници. Боянската река близко над селото пада от една висока скала и Боянският водопад привлича всеки праздничен ден стотици любители на природата.
В двора на старата, построена от севастократор Калояна, църква днес се покоят и останките на О Бозе починалата любима българска царица Елеонора, за чиито майчински грижи към ранените през войните нашият народ съхранява най-топло чувство на благодарност и обич.
Гробът на Н.В.Ц. Елеонора в двора на Боянската църква
Красно село не е курортно място. То ще се развива като град-градина, жителите на който в големите дворища около къщите си ще разработват и в бъдеще различни отрасли от овощарство, цветарство и ще отглеждат дребен добитък и домашни птици. Млекарството ще остане за много години един присъщ за селцето поминък.
С присъединяването на тия две селца към Столичната голяма община, те ще получат тласък в своето развитие, съобразявайки го със своите по-нататъшни нужди и с нуждите на големия столичен град.