Инициативен комитет за възстановяване на комплекс от дърворезбени сгради с каменна и керамична пластика на Рачо Ангелов.
Каква е вероятността паметник на културното наследство да попадне в частен имот? Oказва се, такава вероятност е напълно възможна. Защо се случва това? Кой го позволява и по какъв начин? Отговорите на тези въпроси може би изглеждат подразбиращи се, но на срещите, които ще организираме в следващите седмици, ще се спрем по-конкретно и на тях.
Но нека първо ви запознаем с паметника, който се превърна основополагащ за нашата кауза.
Мнозина, но не достатъчно, са чували за приказния комплекс граден в продължение на 25 години от Рачо Ангелов, често наричан «Замъка на приказките», «Къщата на совите» или «Двореца». Виденията на автора, въплътени в дърво и камък, свързани чрез осем постройки, са заемали площ от 1100 м² в самия край на парк Борисова градина до ул. «Незабравка». Само по себе си това би било достатъчно да предизвика възхищение, без дори и да сме видели сътвореното през тези години. Тези, които са били свидетели, все още споделят усещането за вълшебство, сякаш на ул. «Незабравка» са попадали в една друга, далеч по-приказна епоха. Оцелелите до днес снимки, които представят малка част от целия комплекс, показват изграден свят какъвто не би могъл да се види на друго място в света.
Мнозина, но не достатъчно, са чували за приказния комплекс граден в продължение на 25 години от Рачо Ангелов, често наричан «Замъка на приказките», «Къщата на совите» или «Двореца». Виденията на автора, въплътени в дърво и камък, свързани чрез осем постройки, са заемали площ от 1100 м² в самия край на парк Борисова градина до ул. «Незабравка». Само по себе си това би било достатъчно да предизвика възхищение, без дори и да сме видели сътвореното през тези години. Тези, които са били свидетели, все още споделят усещането за вълшебство, сякаш на ул. «Незабравка» са попадали в една друга, далеч по-приказна епоха. Оцелелите до днес снимки, които представят малка част от целия комплекс, показват изграден свят какъвто не би могъл да се види на друго място в света.
Рачо Ангелов е бил самоук творец, непризнат от професионалната организация СБХ поради баналната липса на образователен ценз, а може би и поради свободата на духа му. Извайвал детайлите си с подкрепата на тези, които случайно са се натъкнали именно на този дух. След кончината на Рачо Ангелов през 1993 г. творбата му става обект на вандалски атаки и институционална незаинтересованост. Тъкмо тази комбинация довежда до разрухата на нещо уникално, творено един цял живот от сам един човек. И макар че комплексът е деклариран за паметник на културата през 2002 г., през 2008 г. след наредена проверка от г-н Бойко Борисов, тогавашен кмет на София, НИПК (днес НИНКН) издава разрешение паметникът да бъде преместен в частния имот на г-н Георги Тумпалов в с. Равадиново. Чрез какъв вид договор са преместени дърворезбите и до днес не е ясно, поради това, че Министерство на културата в писмо 94-00-1299/ 23.02.2011 твърди, че те не са продадени, а самият г-н Тумпалов разказва, че са закупени от наследниците за „прилични пари” (Списание Тема, 14/ 2010)
И така се оказва, че един «недвижим паметник на културното наследство» в Република България се «задвижва» от администрация и наследници в посока частен имот на българското Черноморие, „предвиден за хотел с развлекателни нужди, т.е. за публични нужди и социални контакти” според същото писмо на същото министерство.
Въпросът защо роднински и държавни институции си позволяват да решават съдбата на двадесет и пет годишен труд без да са се допитали до волята първо на твореца, второ на тези, които реално са оценили този комплекс, при наличието на над двухилядна подписка в подкрепа на запазването на същия в автентичният му вид, обаче остава. Остава и въпросът, защо в случая една единствена институция (НИПК) взима такова решение, без да го сподели с отговорни и загрижени за такъв вид паметник на културата, а в случая ОП Стара София и Зелени Системи. Така и в този казус не видяхме най-значимото мнение на тогавашния министър на културата г-н Стефан Данаилов.
Важно е да се спомене, че никой не си прави труда да анализира за поколенията символиката както на целия комплекс, така и на всеки отделен детайл. Вероятно защото Законът за културното наследство на България не се е сблъсквал с такъв казус. Защото изкуството само по себе си е самота, каквато в случая на Рачо Ангелов никой не е познал...
Инициативният комитет, създаден чрез хаотичното търсене на тези отговори, и до днес се сблъсква със самотата, изградена между гражданина, културното наследство и институцията. След вече три години продължаваме да твърдим:
Разрешението за преместване на комплекс от каменни и керамични пластики, свързани чрез осем постройки, декларирани за недвижим паметник на културата, е незаконно.
Комплексът, изграден от Рачо Ангелов на ул. «Незабравка» в столицата не е намерил своята автентична възстановка в границите на сегашното си обиталище край с. Равадиново.
В с. Равадиново няма условия, както и компетентност, както вероятно и желание, този комплекс да бъде възстановен според волята на автора му.
Но все пак ако имате нужда от „социален контакт” с разпокъсаните детайли на майстор Рачо, може да им се насладите в с. Равадиново срещу входна такса от 8.00 лв. А дали ще ги познаете е друг въпрос.
Преди:
Днес в с. Равадиново:
Предложенията ни, отправени към отговорните институции, са цялостната визия на паметника да бъде възстановена отново на територията на гр. София, с включено пространство за български традиционни изкуства, което би спомогнало както за популяризирането, така и за издръжката на творбата.
Идеята за такъв комплекс бе подкрепена както от Столична община в лицето на ОП Стара София, така и от г-н Чобанов, бивш заместник на културата, настоящ заместник кмет на гр. София, както и от д-р Иванов, директор на софийска зоологическа градина, поради втори изготвен от нас проект за възстановяване на комплекса в рамките на зоопарка.
Тези предложения са продиктувани не само от идеята за възстановяването и уважението към един специален етнографски паметник на културата на България от местно значение, чието родно място е гр. София, а и от липсата на такова свободно пространство, където тези, които имат желание за пряка среща и участие в процеса на създаване и съпреживяване на такъв тип изкуство, да намерят убежище и поле за изява. Ползите от такъв комплекс в рамките на кандидатурата на София - Европейска столица на културата са безспорни. Остава желанието и далновидността на институциите. Остават и неотговорените въпроси, които ще продължаваме да задаваме. Остават и приказките - тези, в които вярваме.