30.01.2012 г.

Погребението на Княгиня Мария-Луиза



На 30 януари 1899 г. умира княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска, съпруга на Фердинанд и майка на бъдещия цар Борис III. Траурната церемония, провела се в столицата след кончината й, е отразена подробно в европейския печат. Публикуваме съобщението на френския "Le Monde Illustré", заедно с поместените три гравюри. Преводът от френски е на нашия приятел Крикор Асланян.

Погребението на Княгиня Мария-Луиза 

Тази тъжна церемония, състояла се на 8-ми февруари, имаше много тържествен характер. Тялото на Княгинята беше положено на парадно легло, в отворен метален ковчег. Покойната беше облечена цялата в бяло. На главата й беше положена корона, а между съединените й ръце имаше кръст и молитвена броеница. Голям брой венци се трупаха около ковчега.

Кортежът преминава през площад "Света Неделя" (гравюра по фотография на Владиков)

В продължение на много дни населението на София бе допуснато да се поклони, да отправи молитва и да съзерцава за последен път лицето на Княгинята, която беше успяла да спечели сърцата на всички с благотворителността си, и чиито добродетели предизвикваха възхищение у поданиците й.

Последните мигове на съпругата на Княз Фердинанд бяха изключително вълнуващи. По нейно искане съпругът и децата й се бяха събрали около нейния смъртен одър и тя каза на Княза: “Аз умирам, но ще бъда винаги с теб и от небето ще бдя над България, над теб и децата и над българските дела”.

Обръщайки се към престолонаследника Борис, тя каза: “Когато някой ден ще бъдеш повикан да царуваш, старай се да бъдеш Владетел за пример”.

Тя дълго целува Княз Фердинад, който не пускаше ръката й, и плачеше с горещи сълзи.

Веднага след това тя загуби съзнание и издъхна спокойна.

До катафалката ковчегът беше носен от Княз Фердинанд, Министъра на войната и командирите на 7-ми пехотен и 2-ри кавалерийски полкове, които бяха под шефството на Княгинята.

Процесията пристига в католическата катедрала (гравюра по фотография на Карастоянов)

Представители на Великите сили следваха пеша погребалната колесница, а траурните ленти бяха държани от министрите, Председателя на Народното събрание и Кмета.

Ковчегът беше откаран в католическата църква, където архиепископът й даде благословията си. До завършването на Мавзолея останките на Княгиня Мария-Луиза Българска ще почиват в католическата църква във Филипополис.

Поклонението – според скица на нашия кореспондент Ле Фееп.




27.01.2012 г.

Новата загадка


Днешното предизвикателство към вас е симпатично, но и доста трудно.





25.01.2012 г.

София преди и сега: Трамвайната спирка



Линията по бул. Цар Освободител, около 1910 г. По това време трамваят е спирал по сигнал на пътниците.

Оживена трамвайна спирка на ул. Граф Игнатиев, наши дни.




23.01.2012 г.

Занаятчийското училище в София



Статията е поместена във вестник "Стопанска България", бр. 86 от 31 юли 1935 г., и  е дигитализирана от Народната библиотека. Благодарим на Любо Иванов, че ни я изпрати.


Занаятчийското професионално училище в София, открито и издържано от Софийската търговско-индустриална камара. Днес в сградата се помещава Национална гимназия за приложни изкуства "Св. Лука".

Едно от главните средства за повдигане на занаятите е професионалната и техническа подготовка на самите занаятчии. В това направление Софийската търговско индустриална камара още от деня на своето съществувание е започнала да открива кратковременни курсове по разните занаяти, като сама се е грижела и за изпращането в чужбина на специализация млади занаятчии, които впоследствие Камарата използваше за ръководители на откриваните от нея професионални курсове в различните занаятчийски центрове от своя район.

През последните години се даде един чувствителен тласък и на допълнителното вечерно занаятчийско образование чрез откриването на специални занаятчийски вечерни училища. Такива училища Софийската т. и. камара е открила и издържа в градовете София, Самоков, Дупница, Вратца и Кюстендил. Интересът към тия училища от година на година се увеличава, а и самите училища постепенно се издигат на една голяма висота с подбора на учителският персонал, с увеличение на учебните пособия в тях и с постройката на специални училищни помещения.

София е най-големият занаятчийски център не само между градовете в района на Софийската т. и. камара, но и между всички български градове. Ето защо и тук се създаде първото занаятчийско училище, което е едно от най-големите занаятчийски училища в България.

Занаятчийското училище в София е открито в 1922 год. първоначално с 4 паралелки и 69 ученика, в неподходящо за целта помещение. Днес вече училището има 43 паралелки и над 1300 ученици, помещава се в специално построена няколко етажна сграда. Курса на учението общо е 4 годишен, разделен на две степени: чирашки курс 2 години и калфенски курс 2 години. В училището има за сега 7 специални отдели с работилници: по стъкларство, мъжко кроячество, обущарство, тапицерство, бръснаро-фризьорство и дамско кроячество. Дамско-крояческият отдел се помещава в клона на училището находящ се на ул. „Клементина" и „Лавеле". Всички други занаяти се изучават в общите сборни паралелки.

В програмата на училището са застъпени три главни насоки: обучение, възпитание и здравни грижи. В обучението са предвидени, както специални предмети по занаятчийска дисциплина — теория и практика — така и други дисциплини във връзка с занаятите. Например, калфите изучават занаятчийско законоучение, сметководство, калкулация, материалознание, история на производството и кооперативно дело; чираците пък изучават: български език, смятане, геометрия, рисуване, технология и стопанска география.

Завършващите калфенския курс и практическия майсторски изпит, получават майсторско свидетелство за свободно упражняване на занаята.

Понеже училището има за цел да създаде от своите питомци не само добри занаятчии, но и добри граждани, възпитанието в него е широко застъпено. За тази цел е въведен и специален предмет „Благонравие".

Училището си има хор и оркестър.

По отношение на здравните грижи, двойно по необходими при наличността на физически труд, занаятчийското училище е също на своята висота. Постоянен училищен преглед от училищния лекар, чести здравни беседи, всяка вечер безплатни закуски, редовно изкъпване в училищната баня, летни колонии и пр.

За да се вживеят учениците с традициите на занаятчийството, училището поддържа тесни връзки със занаятчийските сдружения, като взема участие в техните патронни празници.

Както изтъкнахме по-горе, училището има нова, специално строена за целта сграда, която се намира на булевард „Сливница" и „Средна гора", с широки и светли стаи, салони и коридори, с добре обзаведени работилници за практически занятия, със специални бани и пр. В училището се подържа образцов ред и чистота.

И въпреки удобствата на училищната сграда, въпреки щедро доставяните средства за обучение, учебните занятия в никое друго училище не са така трудни, както в това. Защото, учебните занятия се водят почти само вечерно време, след като ученици и учители са прекарали деня в друг непосилен труд. А да прибавяш към изнурителната 8 или 9 часова дневна работа още 3 или 4 часа във вечерни учебни занятия, в продължение на 4 години, това може да се окачестви само като подвиг. И все пак успехите на учениците са удивителни. В края на всека учебна година те демонстрират успехите си със специални изложби, които очудват посетителите.




20.01.2012 г.

Новата загадка



Леко за разпознаване и красиво за окото - предпоставки за един приятен петък. :)





18.01.2012 г.

В памет на войводите



Днес ще си поговорим за две илюстрации, заели водещите страници на някои от най-престижните издания във Франция през 1903 г. През същата година избухва Илинденско-Преображенското въстание, в което загиват мнозина от легендарните водачи на македонските българи. Гибелта им намира отглас и в столицата на свободна България, където в тяхна памет се провеждат многохилядни шествия.

Гравюра от френския "L'Illustration", октомври 1903 г.

"Шествие на 15 000 македонски бежанци, гласи текстът под гравюрата, премина през столицата с черни знамена и портрети на убитите войводи". За сравнение, по това време населението на столицата е около 70 000 души. Тоест в описаните събития участват близо една пета от тогавашните й жители. Въпреки това, тези мигове са изпаднали в дълбока забрава и няма да е пресилено, ако кажем, че са напълно изтрити от историческата памет на София.

Фотография е публикувана и във френския "Revue Universelle"

Подробности намираме в книгата "The Balkan Trail" на американския журналист Фредерик Мур.

Ето нашия превод на описаното от Мур:

"Когато в Македония загине войвода, на следващата неделя в катедралата на София се отслужва голямо богослужение за упокой на душата му. Малки момчета, наети от революционния комитет, държат рисувани портрети на мъртвите герои, покрити с траурен плат, така че хората да ги видят, когато влизат в църквата. След службата множеството се събира на голямото открито пространство пред катедралата, за да чуе речите на членовете на революционния комитет, които понякога говорят от катедралните стъпала...

След края на едно от тези събирания придружих тълпата до Британската агенция. По пътя си те преминаха край Италианската агенция, спряха и извикаха три пъти ура. Пред лъва и еднорога виковете бяха силни и продължителни. Последва тишина в очакване на внимание. Но, разбира се, представителите на Нейно Величество не можеха да уважат една враждебна на Турция демонстрация - държава, с която британското правителство беше в мир. Българите в крайна сметка продължиха нататък и се отправиха към руската резиденция. Там тълпата изглеждаше нерешителна - едни искаха да поздравят и да отминат, други настояваха да видят г-н Бахметиев. За разлика от английския агент, руснакът откликна веднага и говори от балкона на своя език, който е достатъчно подобен на българския, за да бъде разбран от българската тълпа. Той им каза, че България трябва да изчака времето на Русия, че Русия е приятел на всички славяни, и че Русия в крайна сметка ще им дойде на помощ..."

Демонстрация пред Британската агенция, фотография от същата книга.




16.01.2012 г.

Белезите на София



В началото на месеца отбелязахме трагичната годишнина от най-тежките бомбардировки над столицата. Най-представителните части на града са сериозно засегнати, унищожени са хиляди постройки. Днес обаче няма да си говорим за тях, а за една друга категория сгради - онези недоубитите, понесли ударите на бомбите и оцелели. Мнозинството от тях са поправени набързо, без да се търси възстановяване на характерните детайли и цялостен външен вид. Причините не са толкова важни - дали тежките следвоенни години, икономическата рационалност или трудността да се изградят отново елементи-произведения на изкуството. За много от тях вероятно малцина си спомнят, затова ще се опитаме да припомним белезите на града, останали до днес. Списъкът не е изчерпателен.

1. Духовната академия

Сградата в пълния и блясък. Повече подробности тук.


Централно място върху фасадата е заемала композиция от 17 фигури, разположена върху фронтона под купола. Куполът и композицията са унищожени, без да бъдат повече възстановени.

2. Ъгълът на бул. Мария Луиза и ул. Цар Симеон



Още един съсипан мансарден етаж и изгубен купол.

3. Градското казино

Характерната сецесионова сграда е била едно от бижутата на столицата.

Днес там се помещава Софийска градска художествена галерия,
макар че е почти невъзможно да се намери прилика с някогашното казино

4. Ъгълът на Леге и Алабин (сграда на братя Конфино)


Мансардният етаж е изцяло унищожен.

5. Мусала палас и хотел Сплендид


В наши дни и двете сгради са лишени от своите куполи, което отнема съществена част от грацията на силуета им.

6. Българска земеделска банка


Нанесени са съществени щети на покривната част

7. Дружество "Орел" на пресечката на Алабин и Граф Игнатиев

Скулптурата не е жертва на бомбардировките, а е премахната вероятно заради приликата си с нацисткия орел.


Отдавна орелът вече не разперва криле над София.

8. Сградата на Института по тракология на ул. Московска


Унищожен е централният купол, липсва балконът, изменена е фасадата.

9. Къщата на д-р Моллов


Унищожени са куполът и мансардният етаж. Макар днес това е един от най-скъпите имоти в София, не са демонстрирани намерения за нейното пълно възстановяване.

10. Шесто Основно училище "Граф Н.П. Игнатиев"


Днес внушителният купол не съществува, а сградата е надстроена с един етаж.

12. Ъглова сграда на улиците Съборна и Цар Калоян

Оригиналната фасада завършва с купол и часовник.

Днес те липсват.

13. Кооперативен дом "Надежда"

Дълги години това е една от най-масивните сгради на бул. Стамболийски (тогава Клементина)

В наши дни освен спретнатия си вид зданието е изгубило и характерния си купол.

14. Железничаро-пощенският дом


Сградата е претърпяла сериозни изменения, за съжаление в посока на нейното обезличаване.

15. Сградата на Българска търговска банка


Липсва характерният купол.

16. Хотел Сплендид Палас



17. Ъгълът на улиците Аксаков и Шести септември


Поредният "изчезнал" купол

18. Няма го и Фениксът на София...


Унищожен е и прекрасният куполовиден покрив на сградата.




13.01.2012 г.

Новата загадка



Днес отново е вашият ден. Търсим кое е мястото на снимката. :)





10.01.2012 г.

Памет, крехка като стъкло



През 2010 г. имахме възможността да разкажем за стереоскопа - предшественик на съвременните триизмерни технологии. Днес ще добавим нови щрихи по темата. Като потвърждение на правилото, че и в малката кутийка понякога се крият големи изненади, открихме истинско съкровище за всички любители на Стара София. 


В една иначе невзрачна опаковка чакаха да бъдат намерени няколко стъклени плаки с марката Ilford. Неизвестният фотограф (вероятно французин, съдейки по саморъчните надписи) е посетил столицата в първите години на XX век, като е заснел 6 различни изгледа от града. В това число - две фотографии на базиликата "Света София", една на джамията "Баня Баши" и няколко кадъра от оживен пазарен ден в студената зимна столица. В кутията се съдържат и изображения на скалисто дефиле, заснети от прозореца на влак. 

Зимна София, преживяла близо 110 години върху крехкото стъкло. По това време на върха на базиликата "Света София" се е намирала пожарната наблюдателна кула.

Руините на храма "Света София"

Джамията, на преден план шейна, теглена от коне

Поглед към светлината - пазарен ден на бул. Мария Луиза, вероятно пресечката с ул. Нишка. Качеството на изображението е изключително.

Пазарен ден, пресечката на бул. Мария Луиза с ул. Трапезица

Отново улица Трапезица. 




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...