30.04.2012 г.

Присъединяване на село Княжево към Столичната голяма община


През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Княжево.


ПРИЕМАНЕ КНЯЖЕВО 

Същият ден, на 11 април т.г., към 10.30 ч., Столичният кмет заедно с г. г. Пом. кметовете и началниците на службите пристигнаха пред об­щинския дом на Княжево, гдето бяха посрещнати от княжевския кметски представител г. Ив. Панайотов, от бившите общински съветници и първенците на селището. 

Г. Кметът поздрави служителите при Кня­жевското кметско представителство и ги прикани към честна и преданна служба на Голяма София, а след това посети всички канцеларии на пред­ставителството. Началниците на службите също така разучиха досега водените служби на Княжев­ската община и дадоха своите наставления и на­пътствия за в бъдеще. 

В разговор с досегашните общински съ­ветници на Княжевската община и с явилите се на срещата предни княжевски граждани се уста­нови, че едни от най-важните за момента нужди на княжевчани, които нужди трябва в най-близко време да бъдат задоволени, са: 1) намаление на трамвайните такси, поне на абонаментните карти за учениците; 2) по-скорошното уреждане на водо­снабдяването на селището, тъй като досега извър­шените мероприятия по водоснабдяването не са за днешния момент напълно задоволителни; 3) свързване с пряко шосе на курорта Овча купел с Княжево. 

Г. Кметът, който и от по-рано познава тия нужди на Княжево, даде на самото място осветле­ния пред г. г. общинските съветници и присътствуващите граждани за мерките, които Столичната общинска управа ще бъде в положение от тук нататък да вземе за задоволяване тия нужди. 

Общ изглед на Княжево

СЕЛО КНЯЖЕВО 

Преди Освобождението днешното селище Кня­жево е носило турското название Бали ефенди. С Освобождението, в чест на датата на която е бил избран първият княз като Държавен глава на свободна и самостоятелна България, сели­щето е получило днешното си име. 

При създаване българските общини след Освободителната война, Княжево е било средищно селище на община, в състава на която са влизали още селата Бояна и Горна-баня. По-късно към об­щината са били присъединени още селата: Владая, Мърчаево и Кладница, но няколко години след това тия последните села наново са били отде­лени. В 1910 г. Горна-баня и Бояна се отделят в самостоятелни общини и Княжево остава да съществува като отделна община. 

До Европейската война с. Княжево се сла­веше със своето красиво местоположение в полите на Витоша и с целебните си минерални бани. По онова време Княжево служеше само като място за разходки на столичани и като лечебно място на нуждаещите се от бани. След Европейската война обаче, когато София твърде много нарастна, Княжево се разви и като твърде оживен индустриален център, с множество и разнообразни промишлени предприятия, в кои­то намират препитание голям брой работници и чиновници. В последни години полите на Вито­ша над Княжево се окичиха с множество кокетни и хубави вили. 

Землището на Княжево има следните граници: от хълма Коньовица в южна посока под жилищната кооперация Овча купел и държавната минерална ба­ня със същото наименование, ули­цата над трамвайното депо до шосето София — Кюстендил, ре­ката срещу спиртната фабрика, ви­лата на д-р Николиев, Червена могила, Торбаница, тунелите по течението на Планиничка река до Поповското върбище към гората на Иван Табаков, Коплова глава, Поточка бара, през шосето София — Кюстендил до кантона на ж. п. линия, Мечо усое, Бургийска скала, Кърлежа по пътя за Кралина дупка, Смаилица до Домуз дере, Рудината до пионерския път и завършва с начал­ния пункт Коньовица. 

Княжевска община притежава по склоновете на Витоша и Люлин гори и поляни общо — 3,000 декара, а мери — 2,033 декара, част от които са залесени с орехови, борови, акациеви и други фи­данки. Княжево има две църкви, едната ,Св. Илия", с дворно място около — 12,000 кв.м. и втората „Св. Лука", с дворище — 3,000 кв. м. Църковните имоти са малко - 2 декара ливади и праздно място около 30 декара в местността Селище. 

Княжевската църква "Св. Илия"

Училищната сграда на Княжево е твърде стара и следва в близко време да се поднови. 

Княжевчани имат добро помещение за об­щинските си служби. В същата сграда се поме­щава и читалището им, което е снабдено с обширен салон, със стаи за канцелария и бюфет. 

Княжево отдавна е електрифицирано, напра­вено е доста за неговото благоустройство, а двой­ната трамвайна линия, която свързва селището със София го прави в пълната смисъл на думата предградие-градина на София, в което мнозина со­фиянци живеят, като през деня извършват за­нятията си в София, а вечер, благодарение на удобните съобщения, могат леко да се връщат за нощуване. 

Днес населението на Княжево брои 5,000 души. Бюджетът на Княжевската отделна община за 1938 г. е възлизал на — 4,000,000 лева. Около 1/4 от приходите на общината се внасят от фабричните предприятия. Земледелието е съвсем сла­бо развито. Поради липса на паша и скотовъдството е почти замряло. 

Подобно на Горна-баня и Княжево има свое граж­данско дружество, което се грижи за разхубавяване на селището и което носи името на именития наш туристически деятел Тодор Новаков. Пряката трамвайна връзка на Княжево със София е била причина, обаче, отдавна да се вземат елементарни мерки за благоустрояване на селището. Днес про­грамата, която има да осъществява това друже­ство, па и самата управа на селището, не е така обширна, както програмата на горнобанчани. 

Но сега, когато Княжево е част от Голема София, благоустройствените мероприятия ще има да се проектират в друг, по-широк мащаб. 

Княжево днес е пропускателният пункт на ония хилядници туристи, които неделен ден трамваят стоварва на княжевската спирка и които, нарамили раниците си, поемат нагоре пътя през Боровата гора и Бялата вода, за хижите „Момина скала", „Планинец", „Фонфоните", „Тинтява" и към безчислените поляни, долини, потоци и върхове на Витоша. Неделен ден Княжево гъмжи заран като кошер, а към пладне наново настъпва тишината на малкия град. Привечер, когато излетниците се връщат, Княжево наново се препълва с весел глъч и песни на хиляди млади и стари освежени от планината туристи. Тъй някога Княжево преди две десетици години кънтеше от весел младеж­ки глъч, от бойните песни и от юнашката крачка на школнишките роти. Защото по онова време в Княжево се намираше школата на запасни подпоручици, която даде на България оня великолепен кадър от храбри взводни командири, които раз­несоха славата на нашето бойно оръжие от Мра­морно море до Адриатика и от Серес до Солун. 

Днес в Княжево е устроен пансионът за сираците от войните. Там, в пазвите на Витоша, в тишината на малкото селище, всред хубавата природа и кристален въздух растат и се възпитават децата на ония витязи, които никога нема да се върнат и които сложиха главите си в ос­новите на мечтаната Велика България. Нека ра­стат тия млади юноши и нека един ден съдбата им донесе осъществена мечтата на техните бащи!


27.04.2012 г.

Новата загадка


Днешната снимка е изключително колоритна и интересна. Къде е направен, ще кажете вие. :)



26.04.2012 г.

Мистерията на османския фонтан е разкрита


Вероятно си спомняте прекрасния османски водоскок, красил градската градина на столицата, за който ви разказахме преди време.


Поставен в градината през 1917 г. и открит в присъствието на министър-председателя Радославов, неговата последваща съдба оставаше неизвестна.

Днес, благодарение на една картичка, изпратена ни от Илиана Иванова, загадката около красивия фонтан се разплете напълно.



По информация от сръбски източници фонтанът се е намирал в парка на град Ниш и е пренесен в София през 1917 г., вероятно като военен трофей или за да бъде предпазен от бойните действия (по време на войната български учени правят серия научни експедиции във военните краища и прибират множество артефакти в София). През 1924 г. фонтанът е върнат в Ниш. През 1935 г. водоскокът отива в Белград и е поставен за кратко пред конака на княгиня Любица. След освобождението на Белград през Втората светова война там бил разположен охранителен пост на съветската армия. Според информацията ни, руски войник повредежда фонтана с приклада си.


По-късно водоскокът е реставриран и през 1960 г, отново е върнат в Ниш, като днес се съхранява в местния музей. Правят се планове да бъде монтиран на подходящо място в града.


25.04.2012 г.

Album de Sofia, част трета

Време е за третата порция фотографии от изключителния Album de Sofia.

Булевард "Александър I" с Българската народна банка

Поглед към Двореца

Сградата на Народното събрание с неизменния трамвай

Забележителната сграда на Военното училище

Катедралата "Свети Крал"



23.04.2012 г.

Присъединяване на село Горна Баня към Столична голяма община


През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за процеса. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Горна Баня.


ПРИЕМАНЕ ГОРНА-БАНЯ

Наредбата-закон за Столичната голяма община (Голяма София), по силата на която Столичната голяма община трябва за в бъдеще да се състои от днешния Столичен град и към него да се присъединят селата: Горна-Баня, Княжево, Бояна, Слатина, Драгалевци, Дървеница, Красно-село и Надежда, бе публикувана на 5 април 1938 г., а на 11 април, съгласно заповедта на г. Столичния кмет, всички г. г. пом. кме­тове и началници на отделни служби при Столичната община, начело със самия кмет — г. инж. Ив. Иванов, в 8 ч. и 30 м. пр. пл. бяха в с. Горна-Баня, за да почнат последователно приемането на селата и включването им, съгласно казания закон, към Голямата столична община. 

Горнобанска минерална баня

Населението на Горна-Баня не бе предупредено за идването на гостите. Посещението в тоя ранен час имаше служебен характер и то бе използуване от една страна, да се запознаят ръководителите с новите влизащи под тяхно ведение служби, а — от друга страна — да се дадат на самото място известни наставления и упътвания върху уреждане на службите на местна почва и да се съгласува бъдещето им водене с общото ръководство, което се дава от Централната управа на Столичната голяма община. Всички началници на служби, а именно: на Касовото, Финансовото, Материалното, Административното и Гражданското отделения, отделението за Държавна контрола, Обществени грижи, Чистота, Градини и пар­кове, Гробища, Водопроводи и канализация, имаха достатъчна възможност до 10 ч. и 15 м. пр. пл. да се опознаят с начина, по който се водят тия служби в Горнобанската отделна община, да дадат своите наставления, а също така г. кметът и г. г. пом. кметовете да дадат своите общи указания на досегашните членове от общинската уп­рава на с. Горна-баня.

Общ изглед на село Горна-Баня

В 10 ч. и 15 м. пр. пл. ръководителите на Столичната община вкупом и начело с г. Кмета отпътуваха за Княжево, гдето това първо тяхно посещение имаше същия служебен характер. 

Към 15 ч. и 15 м. Членовете на Столичната общинска управа наново пристигнаха в Горна-баня. Още от 14 ч. и 30 м. цялото население на селото, начело с музика, кметския наместник и първенците граждани бе сбрано пред входа на селото, до красива новопостроена арка, с надпис „Добре дошли", „Да пребъде Столичната голяма община", за да посрещне Столичния кмет г. инж. Ив. Иванов и придружаващите го. От името на Горнобанската община, която, сега вече се преименува София — Горна-Баня — X кметско представителство, г. Атанас Буров, досегашен кмет и отсега нататък кметски представител, с топла и сърдечна реч приветствува г. Кмета, подчертавайки важността на днешния момент за историята на селището Горна-баня и давайки израз на добрите чувства и надежди, които изпитват жителите на Горна-баня поради присъединяването им към Столицата на България. От името на тьрговско-занаятчийското сдружение в Горна-баня, председателят му също така приветствува г. Кмета с топли думи. Три девойки — ученички поднесоха на г. Кмета букети от живи цветя и възтор­жени приветствия от страна на младежта и учащите се. Кметът, г. инж. Ив. Иванов, отговори с топли думи, като благодари за сърдечното и общоселско посрещане, толкова по-ценно, защото става при такова лошо време и снежна виелица. Той подчерта значението на реформата със създаване новата Столична голяма община, в която ще влиза и Горна-баня и посочи, че бъдещето на селището е да се развие като курортен център от първокласна важност.

Горнобанчани очакват представителите на Столичната община

След това в помещението на Горнобанското кметско пред­ставителство Столичният кмет прие първенците граждани, с които разговаря върху днешните най-насъщни нужди на се­лището. Като такива трябва да се изтъкнат 1) нуждата от до­статъчно количество и чиста пи­тейна вода, 2) уреждане всеки­дневните съобщения със София, главно през курортния сезон, 3) организиране удобното съби­ране на млякото от производи­телите и неговото удобно и евтино пренасяне до София и 4) намиране средства, с които да може там да се устрои хубав парк и големи площа­ди, с което ще се увеличи привлекателността на Горна-баня за летовниците. По всички въпроси, повдигнати както от досегашната общинска управа на с. Горна-баня така и от дошлите граждани — първенци, г. Кметът даде своите пояснения и увери новите столични граждани в грижите, които Столичната голяма община от тук нататък ще има за задо­воляване нуждите на селището, за неговото разхубавяване и неговия всестранен напредък.


В очакване на гостите

Към 19 ч. и 15 м. г. Кметът, заедно с г. г. пом. кметовете и началниците на служби, се сбогуваха с жителите-на Горна-баня; и отпътуваха за Княжево. 


СЕЛО ГОРНА-БАНЯ 

Допреди реформата от 8 април т. г. Горнобанската селска община е брояла 3,100 жите­ли на с. Горна-баня и 800 души — жители на с Суходол. Днес към състава на Голямата Столична община преминава само с. Горна-баня, а с. Суходол се от­късва от старата своя община и преминава към Иванянска община. 

Землището на с. Горна-баня е 16,407 декара и има следните граници: от Софийско землище местността Смърдан — Коньовица, чифликът на наследниците на Ив. Божинов, църковна ливада, държавно опитно поле, войнишки път, Домуз дере, Княжевско землище, местностите Къдравец, Смаилица и Кърлеж, вододелната линия между земли­щето на с. Владая по гребена на Люлин планина, Голямо Бучинско землище, Добренов Камък, Суходолско землище по Суходолската река, Голяма могила и свършва при чифликът на наследниците—Васил Петков. Тия 16,407 декара се разпределят така: дворни места, застроени и незастроени,—1.300 декари, ниви — 4.817, ливади —4.515, частни гори — 1.376 декара, общински гори — 2,600 декара, общински мери — 1.000 декари, овощни градини — 12 де­кара, училищни имоти — 75 де­кара, църковни имоти — 2 декара. 


Горнобанска девойка поднася букет Кмету

Утвърденият бюджет на Горнобанската община за 1938 г. е възлизал на общата сума 2.163.500 лева. 

Не може да се каже, че на­селението на Горна-баня има някакъв общ главен свой поминък. Действително, голяма част от горнобанчани се поминават със земледелие и скотовъдство, но не по-малка част са чинов­ници в Столицата и работници в немалобройните индустриални и фабрични предприятия около Горна-баня. Също така постоянно се увеличава броят на ония гор­нобанчани, които изкарват пре­питанието си главно от даване подслон и удобства на идващи летовници. 

Горна-баня се намира на ж. п. линия София—Перник и през китната Горнобанска ж п. стан­ция преминават множество път­нически и товарни влакове, които разнасят черно­то пернишко злато по страната. Но най-голямата ценност на с. Горна-баня е неговият минерален извор, прочут по своята лековитост, от който именно и селището е добило своето наименование. 

Този извор днес се експлоатира от държавата и последната, върху мястото на старата турска банска постройка, е издигнала от преди десетина години модерна постройка, снабдена с всички удобства за посетителите и привличаща погледа на минувача със своята красива и изящна външност. Около банското здание има уреден хубав парк за от­мора и разходка на летовниците, който предстои да бъде раз­ширен и още по-добре уреден. Горнобанчани, които до пре­ди няколко години се считаха истински селяни, все пак не са забравили в тоя парк около банското здание (няколко години преди самият парк да бъде уре­ден) да издигнат един хубав паметник в чест на загиналите през войната свои съселяни.

Кметът, пом. кметовете и началниците на служби влизат в селото

Горна-баня има хубава църк­ва „Св. Николай”, основно учили­ще „Отец Паисий”, голяма дър­жавна трудова обущарска и ши­вашка фабрика, но за съжаление горнобанчани и до сега не са сколасали да си построят зда­ние, гдето да поместят свои­те общински служби. Определен е само специален парцел за тая цел и вероятно в скоро време ще бъде построено там нуждното здание, за което има вече събран фонд 1,000.000 лева. 

На около 3 клм. от Горна-баня, в пазвите на Люлин, се намира построеният на горнобан­ско землище монастир „Св. Св.Кирил и Методий", посещаван твърде много от софийски излетници, а главно зиме от любители на спорта със ски. 

Горнобанчани отдавна са разбрали, че бъдещето на тяхното селище е в неговото разхубавя­ване и благоустрояване като курортно място. И затова още през 1927 г. здравият усет на горнобанските разсъдливи селяни ги е подтикнал да основат свой селски комитет за благоустрояване и разхубавяване на селото. Първият председател на комитета е бил г. Ангел Карагьозов и под негово ръководство комитетът е успял да повдигне инициа­тивите: за построяване шосето от трамвайната спирка до сели­щето, за започване работите по водоснабдяване на селището, за прокарване много от улиците по регулационния план и изобщо за прилагане регулационния план на селото, който до тогава е бил почти изоставен. Днес същият комитет действува под предсе­дателството на г. Никола Цачев и е изработил една пълна и доста подробна програма за пред­стоящите благоустройствени ме­роприятия на селото. Според тая програма селото се разделя на три благоустройствени зони, от които 1-ва зона е чисто курортна и ще бъде благоустроена най-напред, II-ра зона би могла да се нарече полукурортна, т. е. пред­назначена за живеене както на летовници, така и на местните жители, а III-та зона дава удобства за едно чисто селско стопанисване и устройство на жилищата. В предначертанията от благоустройствен характер в програмата се предвижда преди всичко доброто канализиране на селището, свързването на Горна-баня със София чрез трамвай и редовна общинска автобусна служба. За снабдяване с изобилна питейна вода са били правени постъпки за отклоняване част от пернишкия водопровод, който е трасиран през с. Кладница за Банкя и конеза­вода; както и за аеродрума Божу­рище. Плановете за прокарване тоя водопровод, както и откло­нението му към с. Горна-баня са готови от преди три години, но със сегашното присъединяване на с. Горна-баня към Големата сто­лична община, вероятно, за снаб­дяване селото с достатъчно во­да ще се намери друг по-удобен способ. Комитетът е предначертал от извора Хазната да направи в близко време модерна пералня и летна прохладна къпалня. И сега комитетът твърде много пристоява за уреждане градините, за засаждане дървета по тротоарите, за почистване ули­ците и дворищата, както и за залесяване една голема площ над селото, гдето летовниците да могат да намерят место за прохлада през горещите летни дни. Комитетът се грижи и за пропагандиране достойнствата и удобствата на Горна-баня като курорт, взел е инициативата да бъдат нормирани продуктите през летния сезон, уредил е бюро, което улеснява летовниците при дирене помещения за живеене и грижливо се за­нимава с всички въпроси, свързани с благоустроя­ването и напредъка на селището. 

В близко време, когато се почне строежът на здание за помещаване общинските служби, към него, според приготвените планове, ще има читалищен дом и театрален салон, който ще служи от една страна за уреждане различни раз­влечения за летовниците, а от друга страна през зимния сезон ще бъде в услуга на мест­ните културно-просветни организации за техните събрания и забави на учащата се младеж. 

Източно от селището, върху един удобен склон, е уреден постоянен лагер на някои вой­скови части от Софийския гарнизон, които в лежащата наоколо разнообразна и вълниста местност намират удобен терен за своите летни военни обучения. Присътствието лете на войскова част в близост до селището придава на курорта още по-голяма оживеност. 

г. Кметът отговаря на приветствията

От няколко години предприемчивите горно­банчани правят всичко, което е по силите им за доброто устройване и разхубавяване на тяхното селище. С влизането на Горна-Баня в състава на Голямата столична община се откриват нови по-големи перспективи за напредъка на Горна-баня като първокласен курорт, и нека се надяваме, че тия перспективи в скоро време ще ги видим осъществени.

20.04.2012 г.

Новата загадка


Днес една празнична снимка за настроение. Ще познаете ли къде е направена?




19.04.2012 г.

Album de Sofia, част втора


Продължаваме със снимките от албумчето, за което вече ви разказахме. Още софийски разкош от началото на XX век: 

Хотел "Македония" на площад "Бански"

Хотел "Панах", намирал се на пресечката на улиците "Търговска" и "Дондуков"

Улица "Търговска" и площад "Александър I" с фонтана.
Сградата на дружество "Балкан" все още е хотел "Централ"

Пресечката на "Търговска" и "Дондуков" с книжарница "Македония",
издател на албума.


Вижте също: първа част, трета част, четвърта част


18.04.2012 г.

Създаване на Столичната голяма община


През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за процеса. През идните седмици ще имате възможност да прочетете тези интересни материали в блога.


Столична голяма община




Шести април е една извънредно забележи­телна дата в историята на нашата Столица. С обнародваната този ден Наредба-закон за Столич­ната голяма община се прави в устройството на Столицата една от най-съществените и важни реформи ог Освобождението до сега.

Град София, заедно със селата: Бояна, Кня­жево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци, образуват нова административна единица под наименование Столична голема община или Голяма София.

Защо стана необходимо присъединението на тези осем селища към София? — Всъщност с това се узаконява едно съществуващо положе­ние, София фактически се е сляла с тези околни села, както и те в своето развитие, са стигнали до едно фактическо сливане с нея. Погледнете от Витоша към София и ще видите, че тези села не могат да се разграничат от нея и влизат в един общ блок. Стопански и организационно София и осемте селища също отдавна представляват едно цяло. Жителите им в по-голямата си част изкарват препитанието си в София и са фактически столични граждани. Не веднъж от присъединените сега селища са се правили постъпки за присъединяването им към София.

Но един от най-съществените законода­телни мотиви за това присъединяване е да се създадат условия за правилно прилага­не общия градоустройствен план на София, изработен от проф. Мусман. Благоустройването на София не може да се проведе и завърши без включване на съседните села към нея. Планът обхваща площ в диаметър 20 ки­лометра. Предвидените в него мероприятия, като: площи за военни казарми, летища и за учебни цели, площи за почистване каналните води, индустриални центрове, спортни игрища, залесителен пояс, водни площи, корегиране реки и много други мероприятия, не могат да бъдат извършени в землището на се­гашна София. И само по този начин — чрез присъединяване околните села към София, при­лагането на градоустройствения план можеше да стане на еднакви начала, справедливи за всички съседни населени места. Не трябва да се мисли, че ще се отнемат на населението от околностите обществените имоти (мери), които по градоустрой­ствения план биха били отредени за други обще­ствени цели, защото населението на околностите ще получи ползуване и от други и изобщо от всички обществени места на новата Голяма София.

И така, само чрез присъединението на съсед­ните на София села, чиито общински и държавни земи ще влязат в землището на Голяма София, ще могат да се изпълнят всички предвидени в градоустройствения план строежи, с което Сто­лицата на България ще може да стане един на­пълно уреден, благоустроен европейски град. Сега, колкото и усилия да се употребяват за раз­хубавяване на София, нейното благоустрояване не би могло да бъде завършено, ако нейните околности останат дрипави, неприветливи, бедни села. При това те са свързани със София посредством обща пътна, трамвайна и железопътна мрежи и представляват със Столицата една цялост.

Прочее, Столичната голяма община сега се състои от 11 кметски представителства: 5 град­ски — в районите на досегашните пет столични районни комисарства, които ще се именуват занапред: първо, второ, трето, четвърто и пе­то кметски представителства; и шест околностни — шесто кметско представителство - Слатина, с помощник кметски представител в Дърве­ница, седмо кметско представителство Драга­левци, осмо кметско представителство Красно-село, с помощник кметски представител в Бояна, девето кметско представителство Княжево, десето кметско представителство Горна баня и единадесето кметско представителство Надежда.

Новите градски части запазват своите имена и в адресно отношение ще се назовават например: София — Княжево, София — Бояна, София — Слатина, София — Красно-село и т. н., докато след време се загуби това деление и околностите започнат да се свързват неразделно с града, както и сега, например, с някогашното село Подуене.

При създаване Наредбата-закон за Столичната голема община се целеше преминаването към новия ред да стане по възможност без никакви сътресения за населението. Затова и новата община се поддели на градски части и околности. Това значи, че не всички от разпорежданията и данъчните и други налози, които имат жителите в градските части, ще бъдат еднакви с тия на жи­вущите в околностите. Последните запазват почти напълно същата административна организа­ция, която са имали досега, като селски общини и приходите, които Столичната голяма община ще събира в околностите, ще са по размерите, пред­видени в Наредбата-закон за селските общини.

Досегашните селски кметове на присъедине­ните общини са преназначени, като се именуват вече кметски представители. Те ще изпълняват същите функции, които са имали досега като кметове, включително и длъжността на об­щински съдии в районите на съответните кметски представителства.

Общинският съвет на Столичната голяма община ще се състои от досегашния Столичен общински съвет, увеличен с 6 изборни общински съветници, по един от досегашните шест селски общински съвети. На 24 април т. г. Софийският околийски съдия свика заседание на съветниците по избор от влизащите в Голяма София досе­гашни общини, които да посочват, чрез гласуване, по един съветник за общинския съвет на Столичната голяма община.

Бюджетите на досегашните селски общини за 1938 год. остават в сила така, както са утвър­дени от Министъра на вътрешните работи, с малки поправки, които ще се наложат от съгласуване тяхната дейност с новото им положение. С бюджета за 1939 година ще се уреди оконча­телно положението на околностите.

В заключение требва да се каже, че слива­нето на околните села със София ще има крайно благотворно влияние най-напред за самите тях. Те ще се ползуват широко от благата на голе­мия град и предприеманото от него благоустроя­ване; ще станат обект на всестранните грижи на Столичната голяма Община; ще бъдат тласнати към по-голям стопански, технически и социален напредък. Докато сега всеки посетител в тези села се очудва на тяхната изостаналост, като да не са в най-близък досег с най-културния град на България, след едно-две десетилетия те ще станат цветущи околности, органически части от един красив, хармонично изграден, процъвтяващ Престолен град на третото Бъл­гарско царство.

Разбира се, това сливане ще окаже крайно благотворно влияние и на самата София, с възможността, която й се дава за цялостно и правилно благоустройствено развитие към най-здравите по­соки на града — Витоша и Люлин. Хубавият климат, непосредствената близост на планините и разнообразните богати минерални води ще бъдат залог за развитието на Столицата ни като първостепенен курортен град, гдето лежи и не­говото по-добро бъдеще!


16.04.2012 г.

Последни дни


Днес ни е тръгнало на унищожение. По информация от Борис Бонев синята сграда вече е изравнена със земята. Така е съсипан един от най-симпатичните архитектурни ансамбли на Стара София, намирал се на улица "Бачо Киро". Жалко.


Останките от синята сграда. Останките от Стара София и паметта на града.




Преди и след атентата


На 16 април 1925 г. е извършен атентатът в катедралата "Света Неделя". Взривът, който убива над 200 души, унищожава безвъзвратно и самия храм. В днешното сравнение показваме красивия интериор на катедралата с олтара преди и след експлозията.

Интериорът преди взрива, снимката носи надпис 1919 г.

След атентата


11.04.2012 г.

Album de Sofia


Днес ще представим един изключителен албум, издаден в самото начало на XX век и запечатал най-атрактивните места в столицата през онази все по-далечна за нас епоха. Албумът съдържа 17 красиви фотографии. Не е посочена точната година, но по снимките може да се заключи, че вероятно става въпрос за 1905-6 година.

Корицата на албума е луксозна, твърда и с интересна декорация

Задната корица, посочен е и издателят - "Книжарница Македония"
  
Разлистваме страниците, преживяли повече от век, и за начало пред очите ни се разкриват няколко интересни панорами. Всички те са направени от катедралата "Св. Крал" - днешната "Света Неделя".

Поглед на север от улица"Съборна"

Поглед и на юг от същата улица

Панорама на север от бул. "Клементина" ("Стамболийски"), вижда се и храмът "Св. Спас"

Останалите фотографии в няколко поредни публикации - част втора, част трета, част четвърта.


9.04.2012 г.

За уличните кучета в София през 1926 г.


По проблема с уличните кучета в София разсъждава вестник "Пряпорец" от 28 юли на далечната 1926 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека. Статията ни изпрати Любо Иванов.


София има нуждите на един голям център

...
Централната част на града особено има нужда от регламентация: против шума, против домашните животни, кучета, котки, свине, домашни птици и пр., и пр.
...
Една напаст са станали в София кучетата, които скитат денонощно из улиците.

Всяко куче, намерено без стопанин на улицата, трябва да се унищожи безцеремонно.

Никъде в Европа не може да се видят да скитат кучета по улиците. Само у нас тези животни ходят свободно по улиците и по гостилниците и разнасят разни паразити и други болести.
...
При сегашните строежи на къщите кучетата и котките са безполезни, а вредата им е доказана. Друг е въпроса за дворовете в покрайнините на града, дето кучето може да бъде като стражар, ако дворното място е заключено.

Общо правило трябва да се наложи, предвиждащо тежки глоби за всяко куче, което се държи без намордник даже в дворовете.   

Всички кучета, намерени на улицата денем или нощем да скитат, да бъдат унищожавани. В дворовете повече от едно от тези животни да не се позволява.

Да не говорим за другите животни, особено свинете. Тези животни в градовете нямат право да живеят. Който иска да ги развъжда, той трябва да отиде на село или далеч от градовете.

Бесът у нас върлува постоянно. Чудно е, че не се налага мярката, всяко куче да носи намордник и да се придружава от стопанина си. 

Куче, котка и други домашни животни вече са на изчезване в културните градове. Ние като че ли отиваме назад. А и без това чистотата на софийските улици е много съмнителна, та няма нужда още от излишен тор...
...
Санитарната дирекция също трябва да си каже думата, защото това засяга здравето на населението.




6.04.2012 г.

Новата загадка


Днешната загадка е преди всичко една чудесна панорама от началото на века. Кое е мястото, ще кажете вие. :)




5.04.2012 г.

Добрите примери


Въпреки изобилието от лоши новини за архитектурното наследство на София, понякога се срещат и положителни примери, които ни зареждат с оптимизъм. На добрите практики винаги трябва да се дава гласност, затова днес ще ви покажем новите дрехи на една чудесна столична къща. Сградата се намира на ул. Струмица 6 и е паметник на културата от местно значение. Заведена е като къща на Стефан Караджов и по информация от регистъра е строена около 1907 г. Била е едноетажна, а по-късно е надстроена.

Доскоро къщата изглеждаше така.

След обновяването вече свети в пълния си блясък!



3.04.2012 г.

Харалампи Тачев за герба на София



Вестник "Развигор", бр. 8 от 21 март 1937 г., дигитализиран от Народната библиотека

Бележка на редакцията. От нашите градове гербове имат само София и Габрово, и двата изработени от проф. Хар. К. Тачев. Помолихме г. Тачев да ни разкаже, кога и как са съставени те и ни ги обясни. Toй с готовност се отзова и ни даде тези бележки за герба на нашата столица.


Поводът да се снабди и София с герб бе Всемирното изложение в Париж през 1900 г., в което взе участие и България.

Екзекутивният комитет при това изложение поиска и от нашата столица да представи еднн екземпляр от герба си, който да се постави в тамошната тържествена зала. 

София не притежаваше никакъв герб. Тогава кмет на града бе г. Хр. Г. Попов. Набързо той повика г. Мърквичка — Директор на Рисувалното училище, г. Добруски — Директор на Археологическия музей, и мен. Събрахме материал в свръзка с историята на града и се възложи на мен да изработя герба. Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartele — geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две — за другите сюжети, характерни за града. В горното дясно поле* поставих образа на Ulpia Serdica — зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София — Сердика; в горното ляво поле поставих ц. Св. София, от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле — Витоша, вековният свидетел на исторически събития под полите й; в долното ляво — златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus — като персонификация на минералните извори в и около София. И този сюжет е зает от една антична монета.

По това време, когато работих герба, г. Добруски ми показа едно медалионче, намерено при разкопките на Трапезица — В. Търново. На него 6е изобразен един лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него — върху червен емайл. Взех големия лъв и го поставих върху отделно щитче, което сложих в средината на общия щит — в сърдцевината (dans l'abime), както се изразяват хералдицитe. Този мотив послужи и да подчертае факта, че София е приемница на старата столица В. Търново.

Над щита поставих зидова корона (Couronne murale — Wandkrone), каквато имат право да носят само градските гербове.

Самите бои (емайлите) са положени в зависимост от сюжетите. Тези, които са изобразени като металически, напр. (Ulpia Serdica и Apollo Medicus са сложени върху цветен емайл, Serdica върху червен, а Аpollo върху син; а тези, които са изобразени в бои, поставени са върху металически фондове (Св. София — червена върху златен фонд и Витоша — зелен върху сребърен фонд) — както го изисква хералдическото правило
.
Така беше приготвен гербът на нашата столица. Княз Фердинанд, сам голям познавач на хералдичното изкуство, го много хареса и утвърди. От него се направи копие и се изпрати в Париж.

По този начин и София се нареди между другите европейски столици.

Девизът "Расте, но не старее" е поставен през времето, когато е бил кмет покойният Р. В. Радев. Подсказан му е бил от девиза на Парижкия герб който е: „Fluctuat nec mergitur" („Плава, но не потъва"). Отначало девизът на столичния герб е бил „Расте, не старее" — но като забелязали, че буквите са 13 — веднага прибавят думата „но" и буквите стават 15. В едни специални общински покани, върху които луксозно е отпечатен столичният герб, е поставен същият девиз на латински език: "Crescit, sed non benescit".

А двата стръка с лаврови листа, по един от дясно и ляво на герба, са вмъкнати през кметуването на г. генер. Вл. Вазов и изразяват младост, постоянство и успех.

Хар. К. Тачев

* В гербовете страните лява и дясна се смятат както у човека.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...