14.01.2013 г.

Храм "Св. Мъченица Параскева", част 2



Църквата "Св. Параскева" е един от най-забележителните храмове в столицата. Третата по големина църква в София е дело на архитекта Антон Торньов и е осветена през 1930 година, като довършителните работи продължават до 1940 година. Архитектът разказва в детайли за забележителния строеж и съпътстващите го трудности в специална статия, публикувана в списание "Архитект" (година III, брой 3-4). Материалът е любезно предоставен от Ник Ангелов. Първата част на статията можете да прочетете тук.


Новопостроеният храм Св. Мъченица Параскева

Архит. А. Торньов


Както е видно от плана на разпределението, това което бие в очи е просторният солей — по-високата част пред иконостаса. Обикновено, при нашите черкви солеят е значително по-тесен, а в много случаи той има ширината на едно обикновено стъпало. Проектантът мисли, че при един по-просторен солей, едно че ще се създадат по-големи удобства за извършване богослужебните треби, но и по тоя начин ще може да се отдели масата богомолци от обредните служби, като венчавка, кръщаване и др. под.. Това нововъведение е добре възприето от духовенството, и то намира, че по тоя начин ще се създаде един по-добър ред при извършването на разните обреди.

План

Едно друго нововъведение, което в нашите стари черкви го няма, това е ризницата, която обикаля средния олтар. Това нововъведение не е противно на нашите традиции, и то се посреща благосклонно от духовенството. Тая ризница служи за складиране и пазене на всички одежди и др. потребности, за която цел, са взидани в самите стени гардеробите. Тая ризница има за цел и да служи за пребиваване и отпочивка на свещениците, които не са заети с богослужението. До голяма степен тая ризница служи в помощ на самия олтар.

От трите олтари, средният е с диаметър 7,20 м. в полукръг, а страничните — с диаметър по 5,20  м.   в   полукръг. Иконостасът е поставен на външната страна на колоните — пред олтарите — и по тоя начин дълбочината на олтарите е — за средния 4,65 м., а за страничните 3.65 м.

Още при самия строеж на храма се изказа незадоволство от Негово Високо Преосвещенство Стефан, че олтарът е малък и не отговаря на общите  размери на храма. Същото се изтъкна от владиката и за черквата св. М. Мина, в Кюстендил, в която, при наличността на една ризница, олтарът е с размери 4,40 кв. м. дълбочина и 6,00 м. ширина, при една използваема площ за богомолците от около 230 м., без солея ; значи квадратурата на олтаря по отношение останалата част е около 16%, като не се взема предвид помощта за олтара от ризницата. При храма св. М. Параскева трите олтари по отношение на останалата използуваема площ от черквата, без солея, съставят една площ от около 16 %, и то без да се вземе предвид ризницата. В повечето от нашите стари черкви, гдето олтарът в повечето случаи заема и част от кораба, по чисто технически съображения, площта на олтарите по отношение площта, използувана от богомолците, съставя един процент приблизително от 13 до 15%. Следва, че размерите на олтарите не само че не са малки, но в сравнение с олтарите в нашите стари черкви са и по-големи, като се вземе в съображение, че при новите олтари ризниците достатъчно са в помощ на олтарите.

Повдигнах изрично въпроса за големината на олтарите в тия две черкви — св. М. Параскева в София и св. М. Мина в Кюстендил, защото от много страни, компетентни и некомпетентни, ми се забелязва, че олтарите на тия черкви били малки. Нека спомена по тоя въпрос и това обстоятелство, че при проектирането на каквато и да е черква трябва да се има предвид да се използува колкото е възможно по-голяма площ за богомолците, и да не се взима в съображение, че олтарът би се оказал въз-малък в един или два случаи през годината, при по-голямо участие на свещеници, защото всякога е за предпочитане да се даде повече място на богомолците.

Едно друго нововъведение в храма св. М. Параскева е втората галерия, която съединява четирите кулички, които излизат от прехода на квадрата в осмостен. Някои намират, че втората галерия не подхождала за храма, но проектантът твърди, че тая галерия е необходима — едно да могат чрез нея да се използуват хубавите помещения от четирите кулички, но и друго — да могат тия помещения да бъдат по-лесно достъпни за поддържането на нужната чистота.

Един важен въпрос, който трудно се подава на разрешение, е отоплението на храма. По естетически съображения много е некрасиво да се постави комин на черква, освен ако тоя комин се постави в някоя съседна постройка, откъдето топлината да се проведе подземно в храма, както е направено при храма Ал. Невски; това, обаче, струва доста пари, защото ще  трябва да се строи отделна постройка само за отоплението. На въпроса за отоплението се гледа много повърхностно, затова в повечето от нашите черкви за отоплението съвсем не се мисли; затова в много случаи тръбите за дима се прокарват през прозорците. При черквата св. М. Параскева е проектирано въздушно централно отопление и са оставени необходимите комини в зидовете. Комин е оставен в западната стена на  квадрата, в междинната стена между квадрата и камбанарията. Под дъгообразния корниз на главното кубе коминът завършва с украшение във вид на кадилница. За симетрия е поставено и второ украшение на един от вентилаторите.


Надлъжен разрез

По  проекта  е  проектирана  платформа над главното кубе, която  временно е изоставена. Тая платформа е в основата на куличката над главното кубе. Тази платформа е проектирана за посетители, които от нея ще могат да видят в панорама голяма част от града. До платформата се изкачва по една витлообразна стълба, която започва от железобетоновото кубе на главния купол. До витлообразната стълба се изкачва по бетонова стълба, която ще се направи на горната повърхност на железобетоновото кубе. За да се прекарва стълба от камбанарията до главния купол е проектирана малката куличка над купола на камбанарията. От втората галерия в камбанарията, с прави стълби, се стига до стълбата над главния купол.

Освен главната камбанария, в която се проектира да се поставят големите камбани, проектантът е проектирал да се поставят над железобетоновия главен купол, под леката куличка над куполата, няколко малки камбани, които, чрез електрическа енергия, механически да образуват една гама от някоя религиозна мелодия. Тая инсталация, както и много други работи, е отложена за в бъдеще.

В темето на главния ж.-бетонов купол е оставен кръгъл отвор с диаметър от 3 м., който отвор е предназначен за изписването върху стъкло, или телена мрежа, Бог-Саваот.

Не мога да отмина, без да отбележа, че някои живописци, професори от художествената ни академия, сa посъветвали настоятелството временно да закрие тоя отвор с дъсчена преграда. Професорите живописци мислят, че тоя отвор пречи, по тяхно разбиране, на вътрешната разкраса на храма. Аз много съжалявам, че тия професори действуват така задкулисно и използуват наивността и некомпетентността на настоятелите, като пренебрегват архитекта-проектант. Аз съм твърдо убеден, че те вършат това по чисто користни съображения, защото аз не мога в никой случай да допусна, че те не биха се разбрали с проектанта-архитект, който може да им бъде в голяма помощ, защото той е, който обмисля изцяло храма, и в неговото въображение е всичко кристализирано, каквото е необходимо за окончателното довършване на храма. Това избягване на художниците от сътрудничеството на архитекта-проектант има за резултат една несъстоятелна работа по изработката на иконастаса. Мимо архитекта-проектант друг, художник - резбар, пак професор от академията, е успял да склони настоятелството да се съгласи, щото иконостасът да се направи от липа и да се позлати. Тоя професор-резбар не е счел за нужно даже да уведоми архитекта-проектант за формата поне на иконастаса и, възползуван от временното недоразумение между настоятелството и архитекта-проектант, той е отишъл толкова далеч, че е счел съвсем в реда на нещата да бъде и контрола от страна на настоятелството, и същевременно да извършва сам част от предприятието. По тоя въпрос, както и по въпроса за разкрасата на храма св. Седмочисленици, ще се изкажа другаде. Не мога да не отбележа и това, че професорът-резбар е препоръчал позлатен иконостас, което едно, че е против нашите традиции, но най-главното, при тая обилна светлина в храма да се препоръчва позлатен иконостас — ще рече да не познаваш работата си. 

Във външната разработка, проектантът си е послужил с местни форми, каквито се срещат в нашия монументален строеж. Той е дал преднина на кривката, която е използувал в голяма степен при преходите и корнизите.

Засега от храма е изкарана само централната част, като са изоставени временно страничните притвори — северен и южен. В тези притвори, както е показано в разпределението, са проектирани на източната страна малки — делнични—параклиси, които да служат в делнични дни, и които са винаги достъпни за делничните богомолци. Западно от входовете са проектирани свещопродавниците, а в дъното на тия притвори — западно— са проектирани стълбища, които съединяват сутерена с партера и галерията. Край трите главни входа, западен, южен и северен, сa проектирани нартики-навеси, носещи се от колони, които нартики са също изоставени за по-благоприятно време.

Тъй като отреденото място за храма не беше подпълнено, то нивото му беше с около 2 м. под нивото на улиците. Намери се за по-рационално да се използува тая по-.дълбока част за сутерен на храма. В тоя сутерен, освен салона с размери 20 м, x 20 м., който да служи за в бъдеще за духовни сказки или трапезария, се намира помещението под камбанарията, нартиката и западното стълбище, което е пригодено за централно въздушно отопление. Използувани са и местата под притворите и страничните стълбища, като са приспособени за складиране на някои черковни потреби.


Напречен разрез

Предвид на оскъдните средства на настоятелството, храмът досега се извърши на два етапа, като на първо време, през 1926 г., се отдаде на предприемач направата на изкопите, основите, сутеренните стени с цокъла и железобетоновата плоча над сутерена. Второто предприятие обхваща всичките работи за доизкарване храма в днешния му вид.

С оглед на икономия, проектантът-архитект възприе един малко по-особен начин на строеж, който даде задоволителен резултат, и който начин би могъл да се използува успешно за постройка на черкви и други подобни монументални постройки.

Основи. При изкопаването на траповете за основите, на дълбочина от 2—2,50 м., почвата не се указа съвсем здрава. На места излезе глинест чакъл — тънък пласт, размесен с голям процент глина, а на места глинеста почва. Вместо да се отива в дълбочина, предпочете се да се разширят основите с площ такава, отговаряща на 2,50—3,00 кгр. натоварване за квадратен сантиметър повърхност. Основите са изпълнени с бетон в пропорция: една торбичка цимент от 50 кгр. на 6 колички речен баласт, а това ще дойде приблизително в пропорция 1:10.

Всички стени, от дюшемето на сутерена до плочата, са излети в кофраж от бетон в пропорция една торбичка цимент от 50 кгр. на пет колички речен баласт, и ще дойде в пропорция приблизително 1:8. За изграждане от първата плоча нагоре всички стени се изливаха от бетон в пропорция 1:6, като вместо дървен кофраж се облицоваха стените с 1/2 тухла дебелина — от вътрешната страна с машинни тухли, а от външната страна със специално приготвени циментови тухли, в пропорция 1:6. Всичките циментови тухли за облицовката се приготвяваха в сутерена със специални калъпи.

При външната облицовка циментовите тухли се нареждаха по шахматен ред, като се правеха такива комбинации, за да не изглежда облицовката монотонна.

Всички корнизи са направени от изкуствен камък, излети в специални дървени и гипсови калъпи. Горният пласт на излетите от бетон форми се приготвяше на дебелина 5 см. от чукан и пресят червеникав негушовски камък, какъвто се употребява за направа на циментова мозайка. Циментовите тухли на външната облицовка се зазиждаха на циментов разтвор с пълни фуги, и след като малко затвърдее циментовият разтвор, фугите се изтъргваха със стоманени четки, докато се очистят фугите на една дълбочина от 1—1 1/2, сантиметра. По този начин фугите се очертават много правилно. Тъй като тухлите са приготвени от дребен чакъл, на който зърната да не са по-големи от 1 см. във всички измерения, то след избърсването със стоманената четка започват да се провиждат отделните камъчета по повърхността на тухлите — като мозайка; това най-добре личи при корнизите, гдето червените мозаични камъчета правят хубаво впечатление.

Понеже целият покрив е сферичен, то се наложи да се покрие с огъваема металическа обшивка, която на куполите се заковаваше върху дъсчена обшивка, обшита с катранена мушама, а на преходите и корнизите металическата обшивка се наковаваше върху дървени трупчета, зациментирани в бетона. По икономически съображения с бакърена обшивка са обшити само корнизите с ушите на главната купола, както и корнизите на олтарите, ризницата, камбанарията и куличките. Останалата част от покрива е обшита с побакърена галванизирана ламарина. Всичките обшивки на тамбурите, колони, капители, бази, сводчета, водосточни тръби и олуци са направени от кован бакър.

Цялата постройка, изкарана в сегашния й вид, без иконостаса и осветителните тела, е сторила около 5,300,000 лв.

Относително стиловата разработка, проектантът се е старал да придаде на храма местен национален характер, като е използувал, както споменах по-горе, кривата линия, която той намира, че е една отличителна характеристика на нашия доморасъл монументален строеж. Разбира се, че проектантът в никой случай няма да се самоизлъгва и да мисли, че той е попаднал на правилното разрешение на въпроса, който живо интересува не само архитектската колегия, но и нацията ни, а това е въпросът за националния ни стил — задача много трудна и не по силите на единици. Във всеки случай, с тоя си опит проектантът цели да допринесе що годе за правилното разрешение на тоя труден въпрос, а най-главно да възбуди по-голям интерес на младите си колеги към нашето, към родното.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...