19.08.2013 г.

„Малкият дворец" на княз Батенберг


Текстът е откъс от книгата "Живот и спомени" на Тома Васильов (1938 г.). Всички материали са любезно предоставени от инж. Иванна Стоянова.


На улица „6 Септемврий", близо до едновремешната Черна джамия, обърната преди десетина години в православен храм, на името на славянските просветители Свети Седмочисленици, лежи едно продълговато едноетажно здание, може би, най-низкото от всички здания по тая улица, което сега служи за помещение на Министерството на вътрешните работи, а преди 25 години носеше названието „Малкият дворец". Тоя вече рухнал, но несъмнено исторически quasi дворец след някоя и друга година, вероятно, ще бъде съборен, за да се въздигне на мястото му същински дворец. А той има една малка историйка, която не е без интерес. Прекарал близо четвърт век—и то най-хубавите години от своя живот — в мъртвичевото това здание, което отне здравето на мнозина чиновници, аз му дължа един спомен, за какъвто нека послужат настоящите редове.


Малкият дворец, фотография от 1880 г.

Първият български военен министър генерал Паренсов, като пристигна в София през Юний 1879 год., не можа да си намери сносно жилище. Поради това той се залови да струпа набързо една къща. С пъргавост и постоянство, които го отличаваха в цялата му дейност, Паренсов успя да изкара къщата си за 3—4 месеца и към края на есента се настани в нея. Известно е, че, поради недоразумения между него и княз Александра, генерал Паренсов не остана дълго време на поста си: през Март следната 1880 г. той напусна България. Същата година беше решено да се извършат в княжеския дворец капитални преправки, за да може тоя бивши турски конак да заприлича на истински дворец. Княз Александър, като съобрази, че ремонтът ще трае най-малко две години, и през това време трябва да живее другаде, купи къщата на Паренсова и, след като я разшири с едно ново крило и други пристройки, на другата година се пренесе в нея. Така стана, че скромната къщица на Паренсова се обърна в княжеско жилище и получи название „Малкия дворец", за различие от големия, т. е. истинския дворец, за какъвто служеше съграденият от Махзар паша и поправен от княз Дондуков-Корсакова турски конак. По ирония на съдбата, княз Александър, който много мразеше генерал Паренсова и, за да го махне от България, употреби големи усилия пред императора Александра II, отиде да живее в съградената от тоя генерал къща. След две години ремонтът на двореца беше свършен, и княз Александър се върна в него. Интересно съвпадение: княз Александър живя в „Малкия дворец" през цялото време на пълномощията, и връщането му в същинския дворец стана горе-доле едновременно с възстановяването на Конституцията. Всички наредби и решения, прочее, издадени в име на пълномощията, са правени и подписвани в „Малкия дворец", дето ставаха и много от заседанията на Министерския съвет. Четирите стаи, обърнати на северо-запад, към улицата, служеха за работен кабинет, приемен салон и за дежурния флигел-адютант, а стаите, обърнати на юго-запад към градината, — за спалня, баня, трапезна и др. В бараките, що бяха съградени на двора и сега служат за жилища на разсилните в министерството, се помещаваше политическия кабинет, дето служеха Д-р К. Стоилов (началник), С. Тъпчилещов и С. Константинович (секретари) и други канцеларски чиновници. До трапезната имаше една проста веранда, нещо като едновремешните чикми, дето князът и сътрапезниците му излизаха да пият кафе и да беседват през топлите летни вечери. Когато княз Александър се върна в Големия дворец, в Малкия дворец се настани със семейството си дворцовият маршал барон Ридезел и остана там до края на княз Александровото царуване.


Изгледи откъм улицата и откъм двора на зданието

На 5 Септемврий 1886 г., след като първият български владетел окончателно напусна България, биде свикано на извънредна сесия Народното събрание, главно, за да откупи останалите от княза имоти. И наистина, със закон от 5 същи, всички имоти на княз Александра, а именно: дворецът Сандрово (сегашният Евксиноград), манежът, чифликът при Горна-баня, една градина (сегашната царска зоологическа градина), Малкият дворец, една протестантска капела и покъщнините в софийския и русенския дворци, — се купиха от държавата за 2,500,000 лева. Тая сума, на-спроти тогавашните цени, беше голяма, но правителството и Народното събрание бяха силно привързани към абдикиралия княз и, като знаяха, че той не е богат и има дългове, поискаха да му дадат нещо повече, та по тоя начин да засвидетелствуват народната обич към него. От тая сума, до колкото помня, за покупка на Малкия дворец бяха определени 180,000 лева. По решение на Министерския съвет, Малкия дворец беше определен за Министерство на вътрешните работи, което през последните три години се помещаваше в зданието на Д. Греков, зад княжеския дворец.


План на сградите и двора - "Столичен общински вестник", бр. 19, 1936 г.

Интересно е да се забележи, че до 1880 г. всички министерства бяха сместени в една двуетажна къща, находяща се на ул. „Алабинска", при сегашния хотел Леге Палас. В края на тая година се купи съседната къща, и в нея се премести Министерството на вътрешните работи. През 1883 год. това последното се пренесе в новосъградената къща на покойния Д. Греков, която се нае за три години, с годишен наем 12,000 лева, сума доста висока за тогава. Около това време и другите министерства се настаниха в отделни здания. Двете къщи на ул. „Алабинска" дълго време след това служиха за гимназия и пансион на девици. Ако се направи едно сравнение между помещенията на министерствата преди 30 години и сега, ще се намери едно неимоверно съотношение: поне 1 към 10.


Хандрис, 1892 г.

Към срядата на Септемврий Малкият дворец се завзе от Министерството на вътрешните работи, заедно с Дирекцията за народното здраве (тогава именована Медицинско управление) и Министерския съвет. Припомням си дълбоката скръб на барон Ридезел, когато аз и тогавашният столичен градоначалник Ат. Хранов отидохме при него да ни предаде зданието. Той беше почти изпразнил стаите, но беше му мъчно да го напусне. Обширната градина, току-речи единствена тогава в София, беше разкошна. Тя и сега държи едно от първите места, благодарение на градинаря дяда Димитра (бивш войник в казашкия алай на Садък-паша), който, предаден с инвентара на Малкия дворец, и досега урежда градината, ползувайки се с право на несменяемост. Не се минаха и две години, зданието се препука на няколко места и заплашваше да се събори. Трябваше да се разнесат 10—15,000 лева за укрепяването основите, та да се запази зданието. На другата година Медицинското управление и канцеларията на Медицинския съвет си наеха други помещения, защото в Малкия дворец беше много тясно. Преди 2 год. и една част от самото министерство (счетоводството) напусна Малкия дворец и нае помещение на площад „Славейков".


Изглед по ул. "6-и септември"
днес

Сега Малкият дворец, полуразрушен, изгнил и тъмен, не е вече годен за министерство. В двора му и градината, които имат повече от 5,000 кв. метра, с лице около 50 метра на ул. „6 Септемврий" и около 40 метра на ул. „Цар Шишман", могат да се съградят две грамадни здания за няколко министерства. Самият Малки дворец, ако, предвид неговото историческо значение, се намери за добре, да се запази, би могъл, с един ремонт, да се приспособи за някоя друга цел, като напр. за полицейски или криминален музей.