30.09.2013 г.

Пивоварната фабрика на братя Прошек


Из в-к "Стопанска България", 1934 г.


Пивоварната фабрика Братя Прошекови

Пивоварната фабрика Братя Прошекови в София е не само една от най-старите, но и една от най-големите и добре обзаведени пивоварни фабрики в България.

Дошли в България още преди освобождението, двамата братя Георги и Богдан Прошек веднага след освобождението остават на служба - единият — Георги като инженер в Дирекцията на държавните постройки, а Богдан като кондуктор в Столичната община. По една случайност в тях се поражда идеята да устроят пивоварна. При една разходка до Княжево на Богдан Прошек обърнала внимание малката и примитивна пивоварна на един чужденец. Вечерта той споделил мнението със своя брат Георги и двамата решават да вземат под наем Княжевската пивоварница; повикали при себе си пиво-майстора Мартинек от фабриката на кривия Стоян, находяща се в София, гдето сега е днешната фабрика "Македония" и започнали примитивно, ръчно пивоварство.


Запознати по-добре с тая индустрия, Братя Прошек разбрали, че варенето на пиво, без специални зимници за охладяване и престояване на пивото не може нито да бъде доброкачествено, нито да се задържи повече време. А в Княжево нямало такива приспособления. По това време в София, гдето е сега Синодалната палата срещу църквата „Александър Невски", имало голяма турска казарма, която изгоряла в 1880 год. Братя Прошек купили дървените и др. строителни материали от изгорялата казарма, купили и мястото, гдето сега се намира фабриката им, и построили изба, която наименовали „Дълбок зимник". Тук се пренасяла варената бира в Княжево и оставяла да изстине и отлежи. Тогава в София имало само 2—3 кръчми, в които се консумирало пиво по 2—3 бурета дневно.

Това примитивно производство траяло късо време. Неудобствата на тази манипулация било причина за пренасянето на пивоваренето в София, гдето се и започва в 1881 година постройката на  модерна пивоварна фабрика, която в окончателен вид била пусната в действие през 1884 год. По-късно, между 1888—1892 год. била инсталирана нова парна централа и нова машинна инсталация за варене на пиво.  

Дотогавашното охлаждане на пивото чрез естествен ред било заменено с амонячна компресорна инсталация, а така също и за осветлителните и двигателни нужди за фабриката била инсталирана електрическа централа, първа в София по онова време. Паралелно с това вървели и ред други усъвършенствувания и технически придобивки (разни апарати, стъклени ферментационни съдове и пр.). През 1902 год. се изкопава първият артезиянски кладенец на 100 м. дълбочина. Водата от него, поради благоприятния си химичен състав за пивоварство, указва особено влияние върху произведената от нея бира. Всички тия промени ставали постепенно и последователно. Това време е периодът на бързия развой и процъфтяване на пивоварницата, която застава начело на българското пивоварно дело в страната, както поради своята инсталация и качествено производство, така и по количество.

Благодарение на внесените технически подобрения в пивоваренето, Прошековото пиво се популяризира бързо в цялата страна, като първокачествено и в редица изложби в чужбина и у нас започва да получава големи отличия. Постоянният прогрес на фабриката продължава не само до 1905 година, когато последвала внезапната смърт на двамата братя, но и след това, когато предприятието влиза в нова фаза.

След смъртта на Братя Прошекови, управлението на предприятието се поема от наследниците на Братя Прошек, а след отеглянето на наследниците на покойния Георги Прошек от фирмата през 1907 год., управлението се поело от Ст. Пипев, А. Купов и Д-р Урбан, в което Ал. Купов остава като постоянно присъствие. Въпреки настъпилата голяма конкуренция, през 1907 год, във фабриката се инсталира нов двигател-дизелмотор 120 к. с., ново динамо, нови хладилници, двойни компресори и нова инсталация за изкуствен лед, вследствие на увеличеното производство и с оглед на бъдещите нужди. За майстори пивовари се наемат големи специалисти.

През 1909 година Ал. Купов умира скоропостижно едва 27-годишен и неговото място се заема от по-стария зет на Богдан Прошек — Стефан П. Пипев, който проявява големи организаторски способности в пласмента на бирата и успешно се справя с конкуренцията.

През 1912—1913 година става нужда да се построи нова инсталация за варене на пиво. Въпреки грамадните неудобства и мъчнотии, вследствие на балканските войни, инсталацията бива привършена успешно. Доставена от Прага тая инсталация 240 хектолитра вместимост варката дава възможност да се произвежда годишно около 100,000 хектолитра пиво.

Движението на фабриката е с електрически мотори, варенето на бира чрез пара, снабдена с графически термометри и други контролни апарати всичко това позволява спазването на идеална чистота и абсолютно съвършено производство. Паралелно с тая инсталация се иисталират нови стоманени емайлирани ферметационни каци и в последствие и първи железобетонно ферментационни резервоари в България.

Общоевропейската война, особено в края на войната и в първите две години след нея, предизвиква преустановяване на производството чак до м. март 1920 година, след като започва отново да работи и увеличавайки се бърже през 1920/1923 год. се доближава вече до мирновременното си производство. Същата година влиза в управлението на предприятието и Богдан Прошек, син на основателя на фабриката Богдан Прошек и заедно със Стефан Пипев се заемат енергично за нови увеличения и подобрения на производството. В разстояние на година и половина се построяват нови изби за отглеждане на пивото с грамадни емайлирани лагерни бъчви; нови железобетонни ферментационни каци; съвършено нова инсталация за точене на пивото в бурета; нова голяма постройка за складиране на транспортни бурета, гдето са инсталирани нови модерни машини за автоматично миене на буретата и автомат за отсмоляване и засмоляване на същите. За нуждите на предприятието биват изкопани още два артезиянски кладенци. Така приготвена, фабриката очаквала предполагаемия прогрес. Обаче, вместо него, пивопроизводството в цяла България намалява от година на година, докато през 1926 година се намира тласната с години назад, тъй като общата продажба на бира в България слезе от 248,000 хектолитри, през 1914/915 година, на около 6 милиона през 1933 година. Причината на това западане на пивоварната индустрия се крие освен в общото неблагоприятно стопанско положение на страната, главно в извънредно високите облози с каквито е обложено производството.


Разположение на фабриката

Фабриката Братя Прошек заема една площ от 12 500 кв. м., а самите постройки заемат 6 300 кв. м. Фабриката има следните отделения:

Парно. В него са инсталирани два парни котли, единият с 72 кв. м. нагреваема площ, а другия 12 кв. м. Двигателната енергия на парата от двата котли е над 60 конски сили.

Машинно. Състои се от 5 помещения. В него са инсталирани: един дизелмотор свързан чрез трансмисия с двоен амонячен компресор за охлаждение на избите и електродинамо с 50 к. с. Всички електромотори във фабриката са 30 от различна двигаемост. 2) Парна машина 45 к. с. за движение на втория амонячен компресор и второто електродинамо от 25 к. с. В това отделение са поместени охладителните генератори за охлаждаване на пивото при ферментацията и избите за отлежаване на пивото и за производството на изкуствен лед. В него се намират и големите центрофугални помпи за солена и сладка вода. Над машинното отделение се намират: амонячните кондензатори, хладилните корита, вертикалните хладилници и резервоари за вода.

Варене на пивото. Тук са инсталирани три казани за изваряване до 220 хектолитри пиво от едно варене в продължение на 8—12 часа; но понеже варенето на пивото продължава непрекъснато през денонощието, може да се получи за 24 часа двойно и тройно по-голямо количество. В същото помещение с варните казани са инсталирани два цедилки казани, електромотори, центрофугални помпи за източване на свареното пиво и други приспособления. В това отделение се пази идеална чистота. Подът е постлан с кохлова мозайка, стените са обшити с емайлирани плочки.

Охладяване на бирата. След изваряване на бирата във варката, тя се превежда по широки тръби в отделенията за изстудяване, заемащи почти целият горен етаж на зданието за машините. Тук са инсталирани три големи металически корита и два специални хладилни апарати, гдето пивото се охладява бърже до +4 градуса Ц., след което се спуска по тръби в подземията на фабриката, за подквасване и ферментиране.

Избите. Те заемат около 2.000 кв. м., разделени на две групи: първа — ферментационно отделение, съдържащо ферментационните каци: 10 железобетонни, 10 стъклени, 5 железни емайлирани и около 30 дървени с обща вместимост около 4,000 хектолитра и второ отделение за отлежаване на пивото съдържащо до 8,000 х. к. л.

Инсталацията е последна дума на пивоварната техника. Тя е развита в два подземни етажа под дворовете на фабриката.

Отделението за измиване и насмоляване буретата. Намира се на повърхността на земята, в един салон от 400 кв. м. Измиването и засмоляването на буретата става почти автоматично. Инсталацията за насмоляването е извънредно сложна апаратура, състояща се от пещи за сгорещяване на смола, коксова пещ за горещ сух въздух, вентилатори, хидровличен компресор, казани, смолни помпи, ротационно охлаждане и пр.

Отделение за пълнене на бурета и бутилки. Пълненето на буретата става чрез центрефужна помпа, комбиниран филиров апарат и четирицевна автоматична пълначка, която пълни до 80 хектолитра в час, в специално охладително помещение. Пълненето на бутилките става в две други отделения с ред сложни и прецизни машини.

Други отделения. Пивоварницата притежава четири малцови салони, три пространни галерии за складиране приготвения за изпичане ечемик, сушилни пещи за изсушене на пресния малц, бетонови резервоари за наквасяване очистения ечемик и др.

Кацарско и железарско отделение. Фабриката притежава добре обзаведени: дърводелско, кацарско, железарско и сараческо отделения без каквито една добре уредена пивоварна фабрика не може да бъде.

Инвентар за транспорт и превозни средства. Фабриката притежава над 15,000 бурета, грамаден брой стъклени бутилки, няколко камиона, впрегатни коне, кола и други.

Производство и работници. Пивоварната фабрика Бр. Прошек, произвежда светло и черно пиво (пилзенски тип). Тя е удостоена със званието "Придворен доставчик". Капацитета на фабриката за пивоварене възлиза на 90,000 до 100,000 хектолитра. Днес тя не може да използва дори 1/3 от производствения си капацитет, поради намалената консумация на бирата, вследствие на изкуствено поддържаната от държавата извънредно висока цена.

Работният персонал във фабриката в зависимост от производството се движи между 100 до 150 души.


27.09.2013 г.

Новата загадка


И така, коя е тази мистериозна сграда?



25.09.2013 г.

Снимка на седмицата


Днес ще разгледаме в детайли една любопитна фотография, която ни носи нова полезна информация за някогашна София. Снимката не е надписана, но вероятно може да се датира около 1930 година. На нея се вижда сравнително рядък изглед на изчезналия вече пасаж "Свети Никола".


С какво обаче привлече този кадър вниманието ни? Преди време се опитахме да направим възможно най-пълна систематизация на първите софийски фонтани, украсили София още в края на XIX век. Фонтаните обаче толкова често са местени във времето, че проследяването на точната им съдба се оказа трудна задача.

Днешната находка е следващата успешна стъпка в тази посока. Хората на снимката са насядали около един от тези стари чугунени фонтани, който, макар и вече поочукан, напомня за най-красивите години на столицата. За първи път попадаме на каквато и да е информация за присъствието на такъв фонтан в пасажа "Свети Никола". По всичко личи, че водоскокът не се е задържал дълго и на това място, тъй като на други фотографии от различни години такъв не се вижда. И така, тази интересна снимка, чието намиране дължим на Любо Иванов, ни донесе допълнително знание за един от важните декоративни елементи на стара София.

Разбира се, фотографията крие още въпросителни. Кои са хората на снимката? Може би служители на общината, които, макар да позират с кирки и лопати, са елегантно костюмирани. Дали фотографията не е запечатала премахването на фонтана или някоя голяма реконструкция на пасажа? Въпросите остават.



23.09.2013 г.

Паметникът на Иларион Макариополски


Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.


ПАМЕТНИКЪТ НА ИЛАРИОН МАКАРИОПОЛСКИ*

Намира се в градинката пред Синодалната палата. Направен е със средства на комитета „Иларион Макариополски", една от задачите на който, между другото, била да издигне в София паметник на знаменития архиерей.

Издигането на паметника е станало по случай петдесетгодишнината от смъртта на Илариона Макариополски. Основният камък на паметника е бил положен на 21 юний 1925 год с голяма тържественост. На тържеството присъствували: синодалните старци, министрите на чело с министър-председателя Алекс. Цанков, Столичният кмет Г. Маджаров, представителя на Двореца Груев, военните и граждански власти, войскови части от Столичния гарнизон, учащата се младеж, делегации на разни патриотични и спортни организации и многоброен народ. След кратка молитва Плов. митрополит Максим прочел акта. След него министър-председателят произнесъл подходяща за целта реч, а председателят на Комитета проф. М. Арнаудов прочел възпоменателно слово.

Актът, написан на пергаментна хартия, бил поставен в стъклена епруветка, а след това сложен в основата на паметника. Върху него била зазидана каменна плоча. На край, хорът на Николаев изпял песента „Заточаването на българските владици", а военният министър генерал Ив. Вълков направил преглед на войсковите части.


Направата на паметника е била възложена от Комитета чрез конкурс на скулптора Ал. Андреев. Паметникът е бил започнат и окончателно привършен още през същата година. Направен е от бял врачански камък и струва 120,000 лв. На лицевата му страна е поставен бронзов барелиеф на образа на архиерея с надпис:

Иларион Макариополски
роден 1812 г. 6 септемврий — 4 юний 1875 г. умрял


*) Мирското му име е Иларион Стоянов Михайловски. Един от най-големите и разпалени борци от епохата на нашето духовно възраждане и един от първите ни архиереи. Роден през 1812 г. в гр. Елена, а починал в Цариград през 1875 г. За да се подготви за духовно лице, след като учил по славянобългарски в родния си град и по гръцки в Арбанаси и Търново, Иларион Макариополски продължил образованието си в гръцкото училище в Света-гора, а след това в Гърция и в Патриаршеското гръцко богословско училище в Цариград.

Поради борбите си с гръцката патриаршия за църковна свобода, той е бил изпращан на заточение няколко пъти. След Севастополската война е бил ръкоположен за епископ от същата патриаршия под името Макариополски и назначен за архиерей в гр. В. Търново. По желанието, обаче, на търновци той не е заел епархията си, а останал на служба при българската църква в Цариград. Едва след учредяването на българския екзархат (1870) Иларион заминал за епархията си и я управлявал две години — от 1872—1874 г. Иларион Макариополски е основател на първото българско духовно училище в Петропавловския манастир при гр. Лясковец.


20.09.2013 г.

Новата загадка


Първи май е далеч, но за днес сме подбрали една манифестация, чието място трябва да познаете. :)



18.09.2013 г.

София преди и сега: Улица "Велико Търново"


 
Поглед от Докторската градинка, 30-те години

Същото място днес

Преди пресечката с улица "Васил Априлов"

Улица "Велико Търново", 2013 г


13.09.2013 г.

Новата загадка


Днес отново се пренасяме в някогашна София. Човекът на снимката изглежда се е изгубил, помогнете му да се ориентира къде се намира! :)



11.09.2013 г.

Погребението на Цар Борис Трети в Рилския манастир


Из столичната преса

Рилски монастир, 5 септемврий (По телефона от нашия нарочен пратеник).

Пред западните врати на Рилския монастир погребалната процесия дойде в 7:40 ч. вечерта. Тук са излезли всички синодални митрополити, начело с нам. председателя на Св. Синод — видинския митрополит Неофит, всички монаси, начело с игумена архимандрит Натанаил и хорът на монастирските братя. Кръстът, който ще показва мястото, където ще почиват тленните останки на Царя-Обединител, се взема от един монах, от двете страни на когото застават други двама монаси със свещи около 2 м. високи и с диаметър 5 см. Тъй. пред хубаво осветения западен вход на монастира, заобиколени от  всички  други официални лица, тленните останки на Царя Покойник бяха посрещнати и поети от синодалните архиереи, които Го внесоха на ръце в монастирския двор. Картината е величествена. В двора е построен Лейб-гвардейският на Н. В. конен дивизион с музиката си.

Тук българската войска при изпълнението на "Кол Славен" отдаде последна почит на своя Върховен вожд. Образува се величествено шествие начело с монасите, царския саркофаг, носен от синодалните архиереи, следван от Н В Царицата и останалите членове на Царското семейство, г. г. министрите, начело с м-р-председателя г. проф. Филов, председателя на Нар. събрание г. Хр. Калфов, подпредседателят г. П. Кьосеиванов, членовете на царската свита, генералите, които придружават траурното шествие и др. Бавно процесията минава през двора на монастира, наблюдавана от многобройния народ, струпан по всички тераси на монастирските здания. През главния вход на монастирския храм саркофагът бе внесен в църквата в 7:50 ч. вечерта и бе поставен на нарочно приготвения подиум. В дясно заемат места: Н. В. Царицата, Т. Ц. В. княз Кирил, княгиня Евдокия и Т. Кр. В. Вюртембергската херцогиня и херцог, и принцеса Мафалда. Зад саркофага застават в първа редица: м-р-председателят г. Филов, м-рът на войната г. ген. Михов, м-рът на правосъдието д-р Партов, и м-рът на благоустройството инж. Василев, председателят на Народното събрание Хр. Калфов и подпредседателят д-р Кьосеиванов, зад тях заемат места генералите, начело с н-к щаба на войската ген. Лукаш и др.

Синодалните архиереи, в съслужение с игумена на монастира и монасите отслужват заупокойна молитва. Всички падат на колене сред храма и отправят топли молитви към Всевишния за упокоение душата на Великия покойник. При изпяване на „вечная памет" присъствуващите отново падат на колене и се прощават за последен път с обичания от всички Цар. При „Со Святими упокой" саркофагът се открива. Н. В. Царят е като заспал, но е заспал завинаги своя вечен сън. Тримата от митрополитите,начело с митрополит Неофит, поливат тленните останки с елей и вино. Тялото на Негово Величество се покрива най-напред с металически капак, който бива запоен. През това време синодалните архиереи пеят „Вечная памет" при припева на монашеския хор. Отново върху саркофага се слага дървеният капак. Членовете от свитата на Н. В. Царя и неколцина от генералите, начело с н-к щаба на армията повдигат тленните останки. В 8:25 ч. вечерта при биенето на черковните камбани и при топовните изстрели и при изпълнението от гвардейската музика на „Кол Славен" саркофагът бе спуснат в нарочно приготвената гробница от дясната страна на главния олтар, пред олтара на Св. Иван Рилски. Н. В. Царицата, княз Кирил, княгиня Евдокия, Вюртембергският херцог и херцогиня и принцеса Мафалда, както и други официални лица вземат пръст, нарочно донесена от Мусала, от Македония, Добруджа и от всички краища на обединеното ни отечество, хвърлят върху саркофага и произнасят за сетен път, разделяйки се със скъпия покойник: „Да бъде лека пръстта Ти! Да бъде вечна славата Ти и вечна паметта Ти!"



9.09.2013 г.

Чуждестранните делегации на погребението на Цар Борис III


Из столичната преса

Вчера пред тленните останки на О'Бозе починалия Цар Борис III бяха положени множество венци от градски, селски пратеничества и частни лица.

В 11 ч. 45 м. датският консул в София положи венец пред тленните останки от името на датския крал и кралица;
в 12 часа хърватската делегация положи венци от името на Поглавника, хърватското правителство и войска;



в 12 ч. 15 м. японската делегация положи венец от името на императора и от императора на Манчукуо;


в 12 ч. 30 м. германската военна мисия положи венци от въздухоплаването, от сухопътните войски и от марината;


в 14 часа италианската делегация положи венци от името на краля и от италианския престолонаследник;
в 15 ч. 30 м. унгарската делегация положи венци от името на регента на Унгария, от войската, от правителството и от унгарската легация в София;
в 17 часа словашката делегация положи венци от името на председателя на републиката и от войската;
в 17 и 10 м. френската делегация положи венци от името на маршал Петен и от правителството;
в 17 ч. 30 м. румънската делегация положи венци от името на краля, от правителството, от маршал Антонеску и от войската;
в 17 ч. 50 м. шведската делегация положи венец от името на краля и от легацията в София;
в 19 часа испанската делегация положи венци от името на генерал Франко и от правителството;
в 19 ч. 10 м. турската делегация положи венци от името на Исмет Иньоню, правителството и войската;
в 19 ч. 29 м. финландската делегация положи венец от председателя на републиката;
в 19 ч. 30 м. бе положен венец от името на Фюрера.
и в 19 ч. 50 м. бе положен венец от италианския военен аташе в София полковник Монтеземоло от името на генерал Амброзио.

***

На опелото на о'Бозе починалия цар Борис III в храма-паметник "Св. Александър Невски" и траурната церемония от храма до Столичната гара, присъствуваха следните специални пратеници на чуждестранни владетели и държавни глави заедно със специалните делегации:


Аржентинската делегация: Г-н Кабалеро, управляващ аржентинската легация в София, представляващ аржентинското правителство.

Германската делегация: Великият адмирал Редер, като представител на Фюрера, генерал-фелдмаршал I Кайтел; държавният подсекретар барон фон Щенграхт; посланикът фон дер Шуленбург; пълномощният министър в София г. Бекерле; генерал-полковник Льор; генерал-полковник Линдеман; адмирал Фрике; генерал от щурмовите отряди Вюненберг; пълномощният министър Алтенбург; д-р Дрексел, водач на германската национал-социалистическа партия в България; контраадмирал Бюркнер; легационният съветник Руе; корветният капитан Еьолинг; майор фон Йон. Допълнителна делегация: полковник Шербинг; полковник Крампе; контраадмирал Бринкман; адмирал фон дер Марвиц; майор Шенк и др.


Испанска делегация: Мугвиро, пълномощен министър в Будапеща, представител на генерал Франко; Гасет, утгравляващ испанската легация в София, представител на испанското правителство.

Италианска делегация: Негово Царско Височество херцог ди Бергамо; подполковник Ставио Шема Гамбарела; дивизионният генерал Антонио Кавало, генерал-адютант на Негово Величество Краля-Император; маркиз Фердинандо Палавичино, церемониал-майстор на Кралския двор; полковник Джакомо Бранкато, адютант на Негово Величество Краля-Император.


Румънска делегация: Генерал Сънътеску, началник на военната свита на Негово Величество Краля, представител на Негово Величество Краля; генерал Пантаци, министър на народната отбрана, представител на маршал Антонеску и румънската армия; Кристу, пълномощен министър в София, представител на румънското правителство и членовете: генерал Крецойю; генерал Мардаре; полковник Балабан; полковник Ионеску Тити; полковник Константинеску Владимир; майор от флотата Мачелару; майор от въздухоплаването Чяушу; г. Бадулеску.


Словашка делегация: Д-р Гейза Фриц, министър на правосъдието, специален пратеник на председателя на Словашката република; генерал-майор Пулачич, представител на армията и членове: д-р Ян Белнай, началник на протокола; д-р Писко, управляващ легацията в София; майор Парчан; капитан Ладислав Гестес и Гейза Фриц.


Турска делегация: Хасан Сака, бивш министър, трапезундски депутат, временен председател на групата на народната партия във Великото народно събрание — личен представител на г. Исмет Иньоню; Ментеш, II пълномощен министър в София; Хюсню Кълкъш, генерал; •р** .у«*г-дин Арбел, началник на протокола.


Унгарска делегация: генерал-полковник витез Чатай Лайош, м-р на народната отбрана — личен представител на Негова Светлост регента на Унгария; Барци Ищван де Барцихаза, таен съветник, държавен подсекретар — представител на правителството; Юнгерт Арноти, пълномощен м-р в София, представител на унгарския м-р на външните работи; генерал-полковник витез Надай Ищван, полковник Коломан Кери, подполковник Безереди Ищван и капитан Ференци, представители на войската.


Финландска делегация: Вуорима, пълномощен м-р в Будапеща, представител на председателя на Финландската република.

Френска делегация: Маркиз де Кергарию, извънреден посланик на маршал Петен; Анри Ру, управляващ легацията в София; полковник Шабание, военен аташе в София; барон де Сент Мари, легационен секретар в София.

Хърватска делегация: Генерал Вилко Витез Бегич — представител на Поглавника; полковник Макиедо, д-р Артукович, м-р на вътрешните работи, д-р Пук, м-р на правосъдието и д-р Минтас, началник на протокола, представители на правителството, полковниците Драгичевич, Лисак, Рупчич и Брклян — представители на войската.

Швейцарска делегация: Редар, управляващ легацията в София, специален пратеник на швейцарското правителство.

Шведска делегация: Патрик де Ройтерсверд, пълномощен м-р, представител на Негово Величество Краля; полковник Брънсон.

Японска делегация: Ямаджи, пълномощен м-р, специален пратеник на Негово Величество японския император; генерал-майор Татеиши, капитан първи ранг де Матцубара, легационен секретар Ногучи, легационен секретар Дошо, легационен аташе Ки Немото.



6.09.2013 г.

Новата загадка


Готови ли сте за петъчната загадка? Ето я и нея:




4.09.2013 г.

През погледа на обикновения софиянец


На 5 септември 1943 г. хиляди българи се струпват по улиците и площадите на София, по балкони и прозорци, по фасади и дървета, за да отдадат последна почит на Цар Борис III. Професионални фотографи и кинооператори запечатват тъжната процесия до последния детайл. Днес ще видим как е изглеждало траурното шествие през очите на един обикновен софиянец, намерил своето място в тълпата срещу Военния клуб.

Оръдейният лафет с ковчега, вижда се кметът на София инж. Иван Иванов

Княгиня Надежда, княгиня Евдокия, княгиня Мафалда Хесенска и херцог Албрехт Вюртембергски

Любимият жребец на Цар Борис - конят Балкан

Юнкерите изпращат българския цар в последния му път

2.09.2013 г.

София се прощава с Цар Борис Трети



Из столичната преса

ОТ ХРАМА ДО ГАРАТА

Малко преди 7 ч. сутр. от сградата на Св. Синод започнаха да идват в храма архиереите. В това време в храма царуваше мъртва тишина. Около тленните останки на о'Бозе почившия Цар стояха неподвижни на стража по четирима висши офицери, свърхсрочни фелдфебели и редници.

На площада пред храма заприиждаха войсковите части, които заемаха определените им места. Облечени в червените си парадни униформи гвардейци от Лейбгвардейския на Н. В. Царя дивизион образуваха шпалир по стълбището на централния вход, като смениха войниците от бронирания на Н. В. Царя полк, които цяла седмица подред стояха там непрекъснато на пост. Към 8 ч. на площада пристигна италианската представителна войскова част и зае място срещу главния вход на храма, в ляво от ул. „Оборище". Веднага след това с умерени, но бодри стъпки, пристигнаха германските, свободни от наряд, офицери, следвани от представителни части на герм. войска от трите рода оръжие: сухопътни, морски и въздушни войски, начело с военна музика и флотско бойно знаме в траур. По ул."Оборище" се зададе в строй група от дворцови служители, които носеха 4 големи свещи и влязоха в храма.

В 8 и 40 ч., когато всички части от почетната дивизия бяха по местата си, на площада пристигна на кон н-кът на стол. гарнизон г. ген. Наков, придружен от н-к щаба си и от един адютант, също на коне. При обща команда: "3а почест" — г. ген. Наков направи преглед на войските без да ги поздравлява.

Откъм Народното събрание, водени от председателя на Народното събрание г. Хр. Калфов, се зададоха народните представители, които влязоха в храма през централния вход. По същото време в храма пристигнаха и членовете на Стол. общински съвет.

От четирите страни на площада започнаха да прииждат поединично официално поканени лица, г. г. министрите и висши държавни служители. Към 9 ч. между народа по плочниците на площада настъпи оживление.

Започнаха да пристигат чуждите официални мисии — всички пешком, облечени в своите парадни военни и дипломатически униформи. Пристигането на чуждестранните мисии бе прожектирано с голям интерес от всички български  и чуждестранни фото и кинорепортери. Особено силно раздвижване и интерес настъпи, когато откъм Външното м-ство се зададе внушителната и голяма по брой германска мисия, под шефството на великия адмирал на Райха, Рьодер и н-ник щаба на герм. въоръжени сили генерал-фелдмаршал Кайтел. При появяването им,  войсковите части взеха за почест и великият адмирал Рьодер генер.-фелдмаршал Кайтел поздравиха войските с вдигането на маршалските си жезъли. С чуждите мисии, или по отделно, в храма пристигнаха и чуждите дипломатически мисии, акредитирани към особата на Н. В. Царя.

В 9 15 ч. н-кът на стол. гарнизон, г. ген. Наков даде отново команда, този път за среща на военния м-р г. ген. Михов. Пет минути по-късно, пешком, пристигна и м-р-председателят и г-жа проф. Б. Филова.

Настъпи след това момент на очакване. Всички официално поканени лица бяха заели вече местата си, определени им в храма. Вратите на храма се затвориха. Площадът онемя в очакване. Погледите на всички се отправиха към Двореца, откъдето трябваше да дойде дълбоко опечаленото Царско семейство

Тази тишина на трепетно очакване продължи около десетина минути само, но се стори на множеството около храма цяла вечност. Когато по ул. Московска се зададе кортежът от дворцовите автомобили, се разнесе отново командата. Всички войскови части български и чуждестранни взеха за почест. Бавно, пред плочника на храма спря първата кола. От нея слязоха Н. В. Царицата, придружена от Н. Ц. В. княз Кирил. Опечалената Царица е облечена в скромен, дълбокотраурен тоалет, а княз Кирил носи униформата на генерал от пехотата със златната кавалерска лента на ордена Св. св. Кирил и Методий. С бавни крачки, Те се заизкачваха по стълбището на храма, следвани от Н. Ц. В. княгиня Евдокия, Т. Кр. В. херцогиня Надежда и херцог Албрерт Вюртембергски и Н. Кр. В. княгиня Мафалда Хесенска.

Централните порти на храма отново се затвориха.


Докато в храма-паметник "Ал. Невски" се отслужваше заупокойната служба, на потъналия в скръбна тишина площад се извършиха някои нови приготовления. Откъм Народното събрание се зададе тежкото гаубично оръдие, върху което трябваше да бъде положен саркофага с тленните останки на о'Бозе почившия Цар-Обединител. Върху оръдието бе поставена драпирана в черно сукно платформа. Оръдието беше теглено от три чифта едри, черни коне, наметнати с траурни плащеници с бели кантове по краищата и с белия царски вензел на Царя Обединител. На главите си конете носеха по китка черно боядисани щраусови пера. Всеки кон поотделно беше воден от по един щатен подофицер непосредствено до който вървеше и по един младши артилерийски офицер.

Тежкото оръдие бе докарано непосредствено до стълбището пред главния вход на храма и поставено с дулото към входа. Войници от бронирания полк донесоха две специално изработени стълбички-подставки, драпиран и също така в 1 черно сукно, по които трябваше да минат изнасящите от храма саркофага лица и да го поставят върху оръдието.

По това време върху жертвениците бяха поставени глинени съдове с тлееща жар. Мирисът на сложения в жеравата тамян се разнесе над площада и по всички улици, през които трябваше да мине шествието. Пушекът, който се издигаше над жертвениците, придаваше още по-скръбна тържественост на замръзналия в дълбоко смирение площад.

Точно в 10 30 ч. камбаните на храма-паметник последвани от черковните камбани на цялата Столица, започнаха да отмерват тържествени траурни удари, които оповестяваха края на опелото.

През отворените врати на храма долетяха последните звуци на „Вечная памят".

При команда "За почест" бойните знамена бяха изнесени от храма и отправени към Народното събрание, за да заемат реда си в траурната процесия, която престоеше да се образува. След това офицери изнесоха венците, поднесени пред саркофага от членовете на Царското семейство и чуждите държавни глави и правителства.

В този момент, под тържествените звуци на "Кол славен" и под тежките отмерени удари на църковните камбани, от входа на храма заизлиза духовенството, което взе участие в заупокойната литургия. Начело се носеше кръста, изработен от славонски дъб и с надпис: "Борис III, Цар на българите" и по една голяма свещ. След тях, в черковни одежди се подредиха по двама в ред стоте избрани свещеници. След тях идваха архиереите на българската църква, следвани от своите дякони. До тук образуваното шествие се изтегли по посока към Народното събрание и там зачака изнасянето на тленните останки на Царя-Обединител и полагането им върху оръдието.

Настъпи най-редкият трогателен момент за всички присъствуващи, който овлажни очите и изпълни сърцата с дълбока скръб. Ковчегът с тленните останки на о'Бозе почившия Цар бе изнесен на ръце от храма от министра на войната г. генерал Михов, м-ра на вътр. работи г. П. Габровски, м-ра на правосъдието г. д-р К. Партов, подпредседателя на Нар. събрание г. д-р П. Кьосеиванов, председателя на Върх. касац. съд г. Вл. Аврамов, народните представители г. г. Ст. Багрилов, Д. Андреев, д-р П. Шишков и Г. Султанов.


Ковчегът, изработен също от славонски дъб в светло кафяв тон, носеше на двете си страни скромните надписи "Борис III — Цар на българите". След поставянето му върху оръдието, ковчегът и площадката под него, бяха покрити с Царски щандарт.

В дълбоко смирение, народът и войската, докато ставаха тия последни приготовления за потеглянето на траурното шествие, видяха Н. В. Царицата и Н. Ц. княз Кирил да застават на горното стъпало пред самия вход на храма. Настъпи един колкото тъжен, толкова и тържествен момент, през време на който безмълвната Царица-Майка изчака потеглянето на оръдието. След нея и княз Кирил, потеглиха Т. Ц. В. княгиня Надежда и принц Албрехт Вюртембергски, следвани от Н. Ц. В. княгиня Евдокия и Н. Ц. В. княгиня Мафалда Хесенска.


От двете страни на Царския ковчег застанаха м-р-председателят г. проф, Б. Филов, председателят на Нар. събрание г. Хр. Калфов, м-ра на войната г. ген. Михов, н-кът на личния кабинет на Н. В. Царя, пълном. м-р г. Пав. Груев, подпредседателят на Академията на науките г. проф. Петков и столичния кмет г. инж. Ив. Иванов. От двете им страни, в подвижен шпалир заеха места 70 души офицери и войници от Лейбгвардейския на Н. В. Царя дивизион.


Под звуците на траурни маршове, оръдието с тленните останки на о'Бозе почившия Цар потегли по посока на бул. "Цар Освободител". Хилядното множество, присъствуващо на площада изпрати своя любим Цар с горещи сълзи.

КЪМ ПЛОЩАДА ПРЕД ДВОРЕЦА

Едва при Външното министерство траурното шествие доби вида опредeлен от протокола. Начело се движеше стол. полиц. комендант г. Чавдаров на кон, следван от взвод конни стражари. Осем души сигналисти предхождаха началника на стол. гарнизон, който бе следван от н-ка иа щаба си, един адютант, от музиката на Гврадейския дивизион, представители от шефските полкове на Н. В. Цар Борис III, венците и др.

След това идваха служащите на Н. В. Царя, Светият кръст, архиереите, флигел-адютантът на Н. В. Царя г. ген. Жечев, оръдието с тленните останки на Царя-Обединител, дълбоко опечалените членове на Царското семейство, извънредните пратеници на чуждите владетели, нарочните чуждестранни мисии, членовете на Министерския съвет и др.







Двата плочника на бул. "Цар Освободител" бяха изпълнени с хиляден народ, дошъл още в ранни зори да изпроводи своя обичан Владетел. От двете страни на траурната процесия се виждаха в шпалир възпитаниците на Школата за запасни офицери и бранници, взели за почест. Прозорците и балконите на всички сгради са отрупани с хора. Няма тъга е изписана по техните лица. При появата на оръдието с тленните останки на Царя-Обединител, тази тъга се излива в горещи сълзи и вопли. Млади и стари, войници и бранници, граждани и селяни, всички плачат. Сърцето на един цял народ се разкисваше от печал.

Процесията се придвижва към пл. "Александьр". От плочника при градската градина няколко просълзени деца, с немощни от мъка ръце, хвърлят китки пресни планински цветя към саркофага. Немее събраното множество.

НА ПЛОЩАДА ПРЕД ДВОРЕЦА 

Заръмява дъжд. Сборен хор от 100 души, нареден по стълбището на Народната банка, подема „Вечная памет". Шествието спира. Отслужва се кратка заупокойна молитва. За последен път о'Бозе почившият Цар-Обединител минава край своя дом, където се е родил и е преживял мъките и радостите на Своя народ и със Своето семейство. Трогателен момент, който просълзява не само народа, но и много от суровите воини, който Царят води 25 години в служба на род и родина. Плачат в дълбоко вълнение мъже, жени и деца, които са отрупали прозорците и балконите на околните големи здания.

ПРЕД "СВ. НЕДЕЛЯ"

Отново шествието потегли по ул. "Княз Борис Търновски" и оттам по бул. "Дондуков" достигна пл. "Св. Недeля". Пред катедралата шествието е посрещнато от катедралните свещеници, облечени в одеждите си. Тук шествието наново спира.


Площадът, който обикновено е сърцето на най-голямото движение на Столицата, е замрял днес в тиха скръб. Чуват се само песнопенията на черковния хор и молитвите, които духовенството произнася към Всевишния. Часът е 11 и 40. Траурното шествие поема своя път. По отрупаните с хиляден народ плочници се чуват сподавени, а често пъти и неудържими хълцания и плач. Все така, всред хиляден народ, траурното шествие минава по бул. "Мария Луиза" на път за гарата. Последни оттекват отмерените бавни стъпки на родната войска, която изпраща своя досегашен любим Върховен вожд.

При храма "Света Неделя"

ПО БУЛ. "МАРИЯ ЛУИЗА"

множеството, скръбно и търпеливо, чака дълги часове наредено по тротоарите. Някои, по-предвидливи, са донесли от домовете си столове. Разговорите са тихи, сдържани.

Часовете бавно се нижат, но всеки чака с търпение момента, когато ще хвърли последен поглед към ковчега с останките на своя любим цар и му каже последно "прости".


Към 11.30 ч. нервен трепет раздвижва множеството: бранниците запалват огън в жертвениците и благоуханието на тамяна се разнася над улиците. Народът стои като изтръпнал: никакъв шепот. Бавно се задава шествието. Главите се навеждат и сълзи бликват в очите. Когато минават тлънните останки, много жени и мъже плачат. Чуват се раздиращи писъци. Цветя полетяват към ковчега и постилят пътя на любимия отминаващ цар към последното Му жилище. Премрежени от сълзи, погледите проследяват бавно отминаващото шествие.

НА СТОЛИЧНАТА ГАРА

Още от тъмно вчера сутринта, на гара София се довършваха приготовленията за изпращане покойния народен Цар към вечното жилище.

Хиляден народ вече е изпълнил околните улици и нови вълни прииждат непрекъснато. Бул. "Хр. Ботев" е вече запълнен. Зад седналите на столове граждани са застанали на крака няколко редици, а зад тях на платформени коли и камиони са се покачили стотици граждани. Всички прозорци са също изпълнени. На покрива на една постройка, върху циментова плоча, са се покачили стотина граждани. Шпалирът, образуван отначало от полицаи, подкрепен после от бранници, едва удържа напора на масата народ; към 8 ч. бе поставен шпалирът от войници.

Точно срещу централната гара на края на бул. "Ботев" са издигнати пет грамадни черни знамена. От тях към входа на гарата е изправена гъста колонада от жертвеници. От началото на площада пред гарата до входа в чакалнята на централната гара е постлан червен килим, дълъг 55 м., който не е бил употребяван от царската сватба през 1930 год. Над малката градинка в средата на площада е построен подиум. Пред стълбите на чакалнята е постлан великолепен персийски килим. Огромен килим, също персийски, е покрил целият хол. Над входа и пред него е построена траурна арка от черен плат и зеленина. Стените на голямата чакалня са покрити с черен плат и дъбови листа; всички врати са извадени. Към перона е постлан друг скъп килим. В хола е направен от креп огромен кръст. Покрай стените на гарата е построена колонада от жертвеници. На всички стълбове са окачени и се веят от вятъра траурни знамена.

До самата първа ж. п. линия е построена стълба с осем стъпала, по която ще бъде изкачен саркофагът на специален, огкрит вагон.

В 845 м. на първата линия бе установен нарочният влак, с който ще бъдат отнесени тленните останки на  Царя Обединител. Влакът е от 7  вагони: един фургон, два салона от царския влак, открит вагон за саркофага и още три вагона-салони. За влака са прикачени два мощни локомотиви, обвити в траур.

На предната част на първия локомотив са закрепени две електрически свещи, които горят. В открития вагон по средата е построен одър за ковчега, а в четирите ъгли са издигнати жертвеници. Целият вагон е обвит в черен плат и зеленина. Околовръст около одъра са проснати по дължина четири грамадни венци от цветя и зеленина. Одърът е напълно в черно — с гънки и дъги от черна материя. Вагонът за саркофага е спрян точно срещу стълбището.

Малко по-късно на перона пристига и се построява една дружина от броневите войски, а до нея, до входа на перона, застава музиката на флотските на Н. В. войски.

От началото на площада до входа в централната гара гвардейци образуваха шпалир. Пъстрите им дрехи се сливат в хубавата хармония с останалата обстановка.

С насълзени очи и дълбоко мълчание огромната маса народ, струпал се по улиците около гарата, изслуша опелото на пок. Цар-Обединител в храма "Св. Ал. Невски", което се предаваше чрез няколко високоговорители, поставени на площада и по прозорците на гарата. По тях народът следеше хода на процесията и се вълнуваше.

Процесията по бул. "Мария Луиза"

Прощалният церемониален марш

Наближаваше пладне. Напрежението примесено с безпокойство и скръб се увеличаваше. Малко след 12 часа откъм ъгьла на бул. "Мария Луиза", при сточ. гара, се зададе групата конни полицаи, начело с полиц. коменданта г. Чавдаров: траурната процесия пристигаше на гарата. Множеството се раздвижи, облаци от тамянов дим, излизащ от жертвениците, полазиха над хората, за да отнесат тяхната скръб към небето. Тишината е гробна, като че ли нямаше хиляден народ по улиците, тротоарите, в къщите и по покривите. Скоро челната група от полицаи пристигна на кръстовището на бул."Ботев" с "Мария Луиза" и продължи по последния булевард към Клементинската болница. След тях с бавна и отмерена стъпка вървяха осем тръбачи, последвани от духовата музика на гвардейския дивизион. Разливаха се тъжните звуци на погребален марш. Зад музикантите се зададе гора от знамена — знамената на полковете от стол. гарнизон, пазени от офицери, а след тях представителните отделения на полковете, на които покойния Владетел бе шеф — юнкери, пехота, артилерия, конница, флота и въздушни войски.

Бавно, тържествено и тъжно пристъпваха младите войници под звуците на погребалния марш. Музиката изви на ляво и зае место в нарочно построеното каре от траурни знамена и жертвеници на изхода на бул. "Ботев" с лице към гарата. Занизаха се след това внушителната група от офицери, носещи венците на Царското семейство и чуждите владетели и мисии, служащите на Н. В. Цар-Обединител, духовенството, флигел-адютантът г. ген. Жечев заедно с двама майори от свитата. Знамената захождат в ляво и заемат място точно срещу централната гара. Широката улица се изпълва с духовници и върху окото бият златистите цветове на пищните им одежди.

Постепенно тишината се нарушава. Долавяте се единични хълцания, които все повече се увеличават, колкото оръдието с ковчега наближава. Бойните знамена се навеждат: зададе се кортежът с тленните останки. Постепенно конните прътове на оръдието с ковчега завиха в дясно и оставиха оръдието точно срещу изхода на бул. "Ботев" от северната страна на бул. "Мария Луиза" с лице срещу Витоша. В ляво от ковчега заеха места Н. В. Царицата, Н. Ц. В. княз Кирил; зад тях Н. Ц. В. Вюртембергският херцог, Т. Ц. В. княгините Надежда, Евдокия и Мафалда, а в ляво от тях членовете на Министерския съвет начело с м-р-председателя г. проф. Б. Филов, кметът г. Иванов и др. В дясно от ковчега застанаха членовете на всички чуждестранни мисии, дипломатич. тяло, а източно от оръдието с ковчега и североизточно от него — бившите м-р-председатели, бившите министри, висши чиновници, народни представители и пр. Духовенството зае мястото от двете страни на коридора, що водеше от площада към главния вход на централната гара.

След като всички заеха местата си, зададе се отсеченият глас на н-ка на гарнизона г. ген. Наков: „За прощален церемониален марш". На стража при ковчега с извадени саби стояха четирима от генералите. Изтропаха първите удари на барабаните и след това екнаха тържествените звуци на толкова познатия ни марш: „Ний ще победим". У всекиго нещо трепна, нещо се пробуди изпод напластената тъга. Чуха се отмерени войнишки стъпки, тракане на оръжие. Българските воини се прощаваха с любимия си върховен вожд. Ето, първи минават г. г. генералите с опнати тела и устремен поглед към ковчега. Редят се след това германските офицери, следвани от наши свободни от наряд офицери. Ехтят стъпките на бойците по паважа, с ръце за почест.

Зададе се нова колона—представителните германски части начело със своя музика и знаме, пехотни, флотски и въздушни войски, а след тях представителната италианска пехотна рота.


Музиката засвири бойния марш: "Велик е нашият войник". Зададе се колоната с българските войски, люлеещо се море от компактни маси войници, стегнати, стройни, бойки. Паважът се тресеше от отмерената стъпка на всички. Представителна част на гвардейския дивизион, юнкерите и кадетите от Военното училище, пехотата, конницата, флотата, въздушните войски, школниците, броневаците, артилеристите, а в началото пред тях конят на Царя-Обединител, маршируващ привел глава, воден от двама прислужници. Церемониалният марш приключи с дефилирането на един полк возима артилерия, минаваща във взводна колона, както и един полк конница.



Рядко нашите войници са минавали така безупречно, с такъв устрем, вперили поглед дано видят лицето на любимия си върховен вожд. Минаха прекрасно и вчера, за първи и последен път, те не получиха обичайни похвален зов на Царя: „Отлично, момци!"...

Наближаваше 12:45 ч. когато церемониалният марш завърши. Г. г. генералите се приближиха към оръдието, за да свалят ковчега с тленните останки. Чу се командата "За почест!" пушките и сабите отново изтракаха. Тъжните звуци на погребален марш изплакаха отново в тишината и генералите понесоха ковчега към перона на гарата. Личаха на първите редици г. г. генералите: Айрянов, Ганев. Марков, К. Стоянов, Пенев, Сираков, Николов, Наков, п. Димитров, Бекяров, Каров, Сапунджиев, полк. Цанков и др.


Тъжна, тъжна картина, съпроводена с хълцанията вече на всички, мъже и жени, млади и стари, всички свели глави при прощаването завинаги с любимия владетел. Ковчегът бе последван от Н. В. Царицата, скръстила молитствено ръце, Н. Ц. В. княз Кирил, Царското семейство, г. г. министрите, членовете на чуждите делегации и пр.


На перона се чу отсечената команда "3а почест", музиката засвири „Кол славен". Ковчегът бе изкачен на специален вагон и поставен на нарочно направената поставка. Прочетена бе прощалната молитва от архиереите, хорът запя молитствено и тихо "Вечная памет". Множеството падна на колене, бойните знамена се сведоха в знак на почит и печал, прощавахме се с Царя Обединител...


В 1:10 ч. по обед влакът бавно потегли всред гробна тишина. Само звуците на "Кол славен" се носеха набожно...

Вижте също: Смъртта на Цар Борис Трети
                        Траурът в София
                        През погледа на обикновения софиянец
                        Чуждестранните делегации на погребението на Цар Борис Трети
                        Погребението на Цар Борис Трети в Рилския манастир


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...