2.12.2014 г.

В еврейския квартал


Из "Вестник на вестниците" - април 1936 г., дигитализиран от Народната библиотека


Един квартал из непознатата София

Сл. Васев

Из живота на евреите в София

За болшинството софиянци ул. „Позитано“ почва и свършва със Солни пазар. Може би, изобилието на плодове по бараките на тази улица, през всички сезони на годината, богатият зелен пейзаж от зеленчук, прошарен от керемидения тон на кромидовите венци и замечтания кармин на сушените чушки, да са достатъчно богатство за запаметяването на една улица.

Но "Позитано“ има друг и малко познат живот в средното си и долно течение. Тя се отделя от бул. „Хр. Ботев", близу до Сметната Палата, облизва сивочерните стени на голямата еврейска болница-паметник, отсича ъгъл с ул. „Марко Балабанов" и се спуска към „Булина ливада".

Оттук „Позитано" става център на еврейския квартал в София. Животът тук е по-друг, понесъл отпечатъка на расовата особеност на жителите, които я обитават.

Тук се чувствува как си отива, залязва, онази чудна и старинна легенда, за която всички сме слушали като деца. Легендата за добрите и лошите евреи.

Сутрин, когато зората е едва заляла покривите на къщите, когато започва да кипи събуждането на града и виолетовите отблясъци от покривите на Сметната палата затрептят, по улицата тръгват старите евреи, с библейските бради, бели коси, черни броеници, запушили прогорели лули и наметнати дрехи. Същите, каквито сме ги виждали на филми, или откривали в художествени или сензационни романи. Те вървят бавно. Седят на групи в прихлупените, с попръскан изметен под, кафенета и пият сутринните си кафета. Тротоарите са пометени и поръсени с вода. Улицата свети от първите лъчи на слънцето, Ето, насреща е и самата синагога със сините прозорци. Ранобудни минувачи прекосяват улицата и бързат към града. А библейските старци пият кафе, смъркат лулите и слушат с най-голямо внимание онова, което им се чете. Един от тях чете на глас вестник.

Следват тълкувания. Колко мъдрост, колко житейски опит, но често пъти толкова далечни от логиката на съвременния сложен и технизиран живот, че разговорите им прозвучават като старинна поезия...

Романтиката е погребана, пасторалността - разрушена и библейските старци се превръщат на живи картини и... музейна стойност.

Защото, зад тях кипи жнвотът. Работници, чиновници, армия от амбулантни търговци снове непрекъснато из улиците на столицата.

Скитническият живот, излагането на случайности и незгоди са създали тежка традиция, която прави съдбоносна зората на младото еврейче. То се явява на света, очаквано с двете най-силни чувства у човека: страх и радост. Момче ли е — радостта в къщата пламва и акушерката потрива доволно ръце... Толкова пък е по-голямо унинието, ако е момиче. Особено днес, когато кризата и тук е надникнала с двете си очи. Пред новородената потомка на Ева стои мъчителен въпрос. Трябва да се воюва за зестра — един самоволен тежък данък в живота на евреите. Всяка мома и зестра! И колкото е по-богат младоженекът, толкова по-голям е размерът на зестрата. За богатите е разрешен въпроса. Но бедните? Те пълнят тютюневите складове, стават текстилни работнички, шапкарки, продавачки в магазини — денонощен труд за осигуряване на женитбата...

Но времената са трудни и, въпреки героичните усилия, числото на щастливите девици намалява. Намаляват и браковете...

И чуват се проповедници на „брак без зестра“. Дали ще успеят?

Спогодят ли се по зестрата, женихът може да види момата, ако не я познава. Годежът съществува. После из улиците се дига сватба, всеки според възможностите и вкуса. Равинът в синагогата ще извърши религиозната служба, ще хвърли плащеница върху главата на младоженците и ще ги благослови. Тогава, става и традиционното чупене на чашата на щастието и началото на семейството е сложено.

В петък вечерта синагогите се заемат от богомолци. Събота е почивният ден. Най-тържествен е праздникът Иом Кипура - праздникът на всеопрощението. Празднуването му трае два дни. В синагогите се служат тържествени служби. Централната синагога има отличен черковен хор.

Евреи живеят, пръснати из цяла София, но компактна маса са в еврейския квартал. Общо в София, както заявиха, има над 30,000 евреи. Числото след войната значително им се увеличава, поради преселването на евреи от провинцията, като Кюстендил, Дупница, Самоков и др. Съществуват 85 локални задруги и едно кореняшко дружество, на име "Тошавим“.

По-голямата част от интелигенцията е ученолюбива, прогресивна и крайно отзивчива към духовния живот в страната. Освен това, евреите участвуват с всички права в нашия политически живот.

Обед наближава. Отнякъде се чуват 12 удара на часовник. Няколко минути след това и улиците се изпълват с хора. Децата с чанти се връщат от училище с весели викове. Работници, работнички, чиновници бързат. Амбулантните търговци спускат котва край тротоарите. Дигат се и библейските старци. Тракат броениците и бавно се люлеят към домовете си, често хванали за ръка играещото на улицата внуче.

Днес е неделя. Слънчев ден. По улиците, преки на „Позитано", се стичат деца с бели забрадки, като кокичета и цъфнали червени кръстове, като макове... Праздникът на „Червен кръст" е. Учениците от еврейските основни училища взимат живо участие в отпразднуването му. Жива дейност развива и юнашката организация „Макаби“.

А лятно време - Витоша, Люлин и Стара планина имат за едни от най-редовните посетители евреите туристи.

Наскоро бе дадена вечер в чест на Хайне, от страна на еврейския вестник „Пробуда". Салонът се оказа съвсем недостатъчен да побере всички желаещи да влязат. Една жива културна отзивчивост бе подчертана. Съществува и Народен университет, вестници. Малко ли са имената на евреи - хора на изкуството! Художници, певци, музиканти!

Ранната пролет е разтворила прозорците. Кафенетата по „Позитано" са пометени. Улицата - чиста. Люлеят се библейските старци, а от двете страни на улицата по тротоарите са наслагани големи кюпове, из които се дига пара и няколко жълточервени яйца, изпечени по еврейски, срамежливо подканят. От една будка се чува песен. Стар мекичар с бяло кепе върти ръжена с мекиците и тананика старинна еврейска песен. Рояк деца тичат из улицата. Двама спретнато облечени разсилни стоят от двете страни на вратата на синагогата. На един прозорец се пудри млада госпожица, а една майка гордо разхожда близначетата си по слънчевия тротоар.

Старците тълкуват вестника и по лицата им се чете улегналост и привързаност към гостоприемната земя.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...