30.05.2015 г.

Първата изложба на бебета у нас


Списание "Нива", 18.06.1931 г.


ПЪРВАТА ИЗЛОЖБА НА БЕБЕТА У НАС

Салоните на Градското казино в столицата се изпълниха от майки със своите пеленачета, донесени тука на изложба. След различните изложби и устроени конкурси за красота, най-мил и най-трогателен е този конкурс от невинните едногодишни създания — сладките грижи на майката и скритите тръпки на бащата.

Вместо оркестър тук извиваха и огласяваха салона пискливите бебешки гласчета. Наистина плачът преобладаваше в задухата на салона, изпълнен от разни хора в тоя юнски следобед, но сладките усмивки, живите очички, създаваха една особена наслада.

А майките, за които всяко нейно дете е очарователна красота и надежда, ревностно усмиряваха с люшкане и залъгвания тия неспокойни душички, жадни за мляко, укрепителен сън и забавни играчки.

Идеята на дружеството „Майчина грижа“, щото с тая бебешка изложба да се отреди като бебешки празник първата седмица на месец юний, е една осмислена и хубава идея, която трябва да намери широко разпространение по села и градове у нас, за да се видят издънките на нашия живот — надеждата на утрешния ден.

Дружеството „Майчина грижа“, което подържа 5-та съвещателна станция и виновник за създаване на районните санитарни станции, заслужава истинска похвала за своята неуморна дейност. В едно кратко време тези здравни станции са направили много за запълване нуждите на една масова и жизнена необходимост. Само по тоя път те сполучиха да разбулят голяма част от онова невежество в което тънеше градската майка и продължава да тъне майката в селото.

Първата бебешка изложба е демонстрация пред публиката за постигнатите резултати от едно правилно отглеждане на бебетата. Присъствието на представители от двореца, от някои чужди легации, лекари и общественици говори за значението и сериозността на едно дело, което заслужава широка подкрепа от всички среди.

Грешките при всяка първа по рода си изложба, разбира се, с течение на времето ще се изправят. Всичко трябва да бъде така, че да се избягват продължителни сказки, наредба, избор. Малките бебета, колкото и бодри, скоро се изморяват от многото нови впечатления за тях...

Но ето, започна избора на бебета за тритех премии. Около петдесет най-различни бебета — от 3 месеца до 1 година — руси, чернооки, кестеняви, със свити или широко опулени очички — живи кукли, стоят в скутите на своите блажено усмихнати майки, с окачени картони върху ръкавите в които е указано определения им номер, възрастта на бебето и неговата тяжест. По-нататък изборът за премиране на бебетата е предоставен на гласуване от публиката. Това е грешка. Трябва да има избрано жури за раздаване на премиите и то да се състои от лекари, художници и майки — членове от дружеството. Така в изборът ще се слее здравотата, красотата и подходящето хигиенично облекло на бебето.

При все това изборът при тая изложба беше сполучлив. Първа премия получи бебето Георги Димитров, I год., 13 кгр. тяжест, от майка на 11 деца, от които 6 живи, а баща — работник, сега без работа. Това бебе едро и здраво, със сериозен поглед, привличаше вниманието на всички. Майката ходи да работи из чужди къщи за да помага в издръжката на голямото семейство. Някога преди да се омъжи, тя е била служаща в едно немско семейство и вероятно от там е научила много за начина на отглеждане бебета.

Втората премия получи бебето Григор Кр. Спиридонов — 11 мес. 10.840 кгр. Първо дете на млади родители — истинска голяма кукла, със сини очи и къдрави руси коси.

Трета премия получи бебето Димитър Карагьозов — 8 мес., 9.220 кгр. — първо дете на родители.

На бебетата получили премии се дадоха скромни подаръци, а на всички други се раздадоха по една чаша и лъжичка.

Премираните бебета, получили 1-ва и 2-ра премии.

Нека нашето общество погледне с по-голяма вяра и заинтересованост на тия здравни бебешки изложби. Там всеки ще види как свежи и хубави могат да бъдат всички бебета които грижливо се отглеждат от просветени майки. Бебетата сс като нежни цветя — за тях е необходим въздух, слънце и здрава храна.

И всяка млада майка може да почерпи знания от тия здравни изложби, бъдеща поука, а всички други хора — една истинска радост сред тая вълшебна градина на живота.

Нелла Сливополска


29.05.2015 г.

Новата загадка


Какво и къде се открива днес?



25.05.2015 г.

Снимка на седмица: Арката за кайзер Вилхелм II



Тържествената арка, издигната на Лъвов мост по случай посещението на германския кайзер Вилхелм II в София през октомври 1917 г. На това място столичният кмет ще приветства висопоставения гост.

Детайл от арката


22.05.2015 г.

Новата загадка


И така, кое е мястото на днешната снимка?



15.05.2015 г.

Новата загадка


Познавате ли стара София? Къде е направена снимката?



13.05.2015 г.

Снимка на седмицата


Днешният рядък кадър е запечатал последствията от пожар, изпепелил залата на Народното събрание. За съжаление не успяхме да открием повече за това събитие. Годината вероятно е 1930-та.

Пожарът в Народното събрание, причинен от съединение на електрически жици и потушен бързо от пожарната команда


11.05.2015 г.

Един български небостъргач


Списание "Нива", бр. 17, 1930 г.


Новият собствен дом на българските инженери и архитекти

В центъра на столицата, между големите монументални сгради, изпъкна новото здание — дом на Българското инженерно-архитектно дружество. Зданието е вече привършено и на 23 февруарий сутринта, в 10 и половина часа, ще стане тържественото му откриване. След обед ще се открие в него XI конгрес на дружеството на инженерите и архитектите, а вечерта ще се състои неговият бал, който, изглежда, ще бъде един от най-блестящите.

Зданието е строено чрез конкурс между около 30 архитектурни бюра. Конкурсът е бил спечелен от архитектурното бюро Горанов—Русев. Строежът на зданието е започнат с три милиона лева, без нечия общинска или държавна помощ, а с дружествените средства, пожертвуванията от негови членове и с кредити. Окончателно завършено, зданието ще струва 14 милиона лева — нищожна сума за такова огромно здание, което представлява образец на архитектурното искуство.


Зданието, с красива фасада, на седем етажа, е в модерен смесен стил и представлява един български небостъргач. От неговия върх се разкрива прекрасната панорама на града. Първият етаж е кафене и ресторант, с галерия и ниши наоколо. Долу ловджийска изба — локал, със съответна мебелировка и декор. По-горе е построен обширен салон за сказки, събрания, концерти и балове. Салонът има отлична акустика, което ще го направи една добра и тъй необходима концертна зала. Тук се разкрива отзад голяма лятна тераса, едничка у нас по своя род и стил.

По-горе е отредена библиотека и административен етаж. Най-горе се помещават стаите за хотел на гостуващите от провинцията инженери и архитекти. Таванът със стаи за прислугата е също разкошен етаж.

Прави впечатление солидността на строежа, височината на стаите, обширността на залите. Като се прибавят всички модерни инсталации за отопление, въздушни вентилатори, асансьори и други изисквания на най-модерната техника, зданието на инженерно-архитектурния дом действително се явява израз на архитекта-художник, който с широк замах е дал на столицата ни най-добрият архитектурен паметник на строителното искуство.


Повече за строежа и сградата тук


8.05.2015 г.

Новата загадка


Къде се намираме днес?