27.07.2015 г.

Кинематографите в София


Статия, публикувана в британското списание The Cinema, юли 1912 г. Преводът е наш и може да съдържа неточности.



Кинематографите в София

Настоящата интересна статия е написана специално за THE CINEMA. Авторът господин Аларикус Делмард* е високопоставен служител на Негово Величество Цар Фердинанд Български, който любезно се съгласи да позволи публикуването на статията в списанието.

Рядко до английската преса достига информация за кинематографската индустрия в тази страна. Изглежда, че и тук, като навсякъде, броят на киносалоните расте и по всичко личи, че тази най-нова форма на забавление се е настанила трайно. В София тя става все по-популярна и аз като човек, който се вълнува от темата, имах възможност да посетя всички главни салони и да науча сведения за тяхното управление, които ще представляват интерес за читателите на The Cinema.

Затова, с Ваше разрешение, предлагам да разкажа в кратка статия за тази индустрия и за начина, по който тук се управляват салоните. Моите бележки се придружават с фотографии на три от водещите заведения, които ще позволят на Вашите читатели да придобият представа за следвания архитектурен стил. На пръв поглед един-два от тях не се различават по външен вид от някои салони в Лондон, които познавам, но начинът на тяхното управление е напълно различен, както и ще видите.    

България има площ от 96 345 квадратни километра и население от 5 000 000 души. Столицата София, където пиша тези бележки, е с население от 100 000 души, други главни градове са Пловдив, Бургас, Търново и Варна. Модата на киносалоните все още не се е установила напълно, като, общо взето, съществуват едва около 50 големи заведения в страната, от които пет са в София. Освен тях обаче има и многобройни малки салони.

Кино "Одеон"

Типичният салон.

Сред съществуващите в София салони най-значими са „Модерен театър“, „Одеон“, „Нова Америка“ и „Казиното“. „Модерен театър“, който е под управлението на господата Oesterricher и Szitagyi, дава четири представления на ден през седмицата и девет в неделя. Всяко от тях е с времетраене от час и половина, като се показват около 1700-1800 метра лента. Програмата се сменя три пъти седмично, а използваните филми са на такива известни компании като Vitagraph, Lubin, Nordisk, Itala, Ambrose Pathé, Gaumont и Eclair. Те представят голямо разнообразие от сюжети, сред които пътувания, пейзажи, исторически, драматични и комедийни. Салонът побира 850 души и като цяло се пълни при всяко представление. Театърът се състои от партерен етаж със седалки и балкон с ложи в единия край. Цените варират от първа до трета категория. Има чудесен оркестър, съставен от десет музиканти с различни инструменти. Прожекционният апарат е поставен в огнеупорно помещение, изградено от цимент и желязо и издадено напред в салона, а използваните машини са на Pathé. Екранът е с размери 8 на 5 метра, като прожекционното отстояние е обичайно.

Кино "Модерен театър"

Безплатни прожекции.

Всички салони са различно декорирани, но преобладаващият стил е т. нар. модерен или „Art Nouveau“. Фасадата на „Модерен театър“ е в руски стил, докато тези на „Нова Америка“ и „Одеон“ – в италиански. „Нова Америка“ се състои от голям салон и кафене с маси на партерния етаж, обкръжени от два реда ложи и фоайе. Мястото побира 1200 души, като разполага и с градина на открито, където се дават представленията през лятото. Програмата е съставена от разнообразни забавления, сред които две серии с кинематографски прожекции всяка вечер. В салона на „Одеон“, който е много красиво декориран, могат да се настанят 1000 души. На партерния етаж са разположени редове от седалки и ложи от три страни, има и балкон с по-евтини места. „Казиното“, което по същество е място за хранене, предлага голямо разнообразие от забавления и оркестри. През зимните месеци там се дават по две кинематографски представления всяка вечер.

Градското казино

Надписи за полиглоти.

Сред по-малките заведения има многобройни кафенета на открито, които дават безплатни представления с отлично качество за всеки, който реши да влезе, тъй като вратите са отворени и достъпът е неограничен. Би било любопитно да се отбележи, че надписите на филмите обикновено са на немски, български, френски и английски. Собствениците на салоните показват завидна предприемчивост. Така например кадрите от Дурбар бяха показани в София, само 48 часа след като достигнаха Англия, тоест бяха видени тук далеч преди публиката в много английски провинциални градове да има възможност да наблюдава тази историческа церемония. 


* Директор на Царските ботанически градини


Оригиналът на статията на английски език