27.02.2015 г.

Новата загадка


Къде се намираме днес?



25.02.2015 г.

Софийската телефонна централа


Текстът е публикуван във "Вестник на вестниците" през април 1932 г., изданието е дигитализирано от Народната библиотека. Снимките са от 1940 г.


Десет минути в телефонната централа

Телефонната централа на ул. "Гурко", ок. 1940 г.

Телефонът е една от ценните придобивки на новото време, без която животът на съвременното културно човечество, във века на бързината, на скъпене времето, би бил невъзможен или поне до голяма степен спънат. Доколко това е вярно, може да се съди от факта, че в София, според статистиките на телефонната централа, месечно се водят 3 милиона разговора!

Много леко за всеки от нас днес е да вдигне телефонната слушалка и да си свърши работата с дадено лице, ако и да се намира то на другия край на София или на България. Малцина са, обаче, ония, които отблизо познават работата на телефонния номератор и неговите неуморими служителки — телефонистките, обречени на често гощаване с хиляди "любезности", от които иначе всички бихме се червили...

Нека, прочее, да надникнем и се запознаем с телефонния номератор. Идва ни на помощ любезността на подначалника на Централната телефонна станция г. Липисков.

Влизаме в голямата зала на номератора. В полукръг на протежение от 20 м. и повече са наредени шкафовете с номерата. На високи столове, без облегала, са насядали телефонистките. 50 момичета работят едновременно.

Градски нумератор

Тук мъж не може да се задържи вероятно защото никой представител на силния пол не би могъл да понесе онова, което телефонистките са често осъдени да понасят. Затова в цялата редица се мяркат един-двама мъже.

Всяка телефониска има 150 номера, на които трябва да обслужва. Тя разполага всичко с 17 чифта съединители (щепсели). Представете си, че 25 от тия 150 номера поискат разговор. На 17 души ще бъде услужено. Другите ще чакат. Не дай Боже да се случи, щото разговорите да са дълги! Осемте души ще има доста да почакат и, разбира се, да се нервират.

Но става и нещо друго. Високо служебно лице вдига телефона от кабинета си и започва:

— Ще ми намерите, госпожице, окръжният управнтел във Враца, като свърша с него, ще ми дадете околийския началник в Разград, най-после ще ме свържете с миннетър еди-кой-си.

Представете си колко време ще употреби телефонистката, докато се справи със задачата си. А трябва да се услужи — големец е заповядал! В същото време лампичките светват, бедната служителки на бързите разговори се стреми да задоволи всички, но или сили не й достигат, или някой ще й сервира толкова пъти слушаните:

— Угасихте ли си фенера, госпожице? Наспахте ли се? Там не сте поставени да си червисвате устните! И т. н. и т. н.

Казвани са на телефонистките и по-обидни, и по-горчивн думи. Не ги защищаваме. Може би и те имат понякога прегрешения. Но волността и предизвикателното държане на голяма част от публиката са несъмнено много по-чести и, най-важното, почти винаги неоснователни.

Работни места от градския нумератор

Вежливостта и малко по-голямо търпение са много необходими при поискване номер. Тогава и служителката е по-отзивчива и любезна. Чудно ли е, че тя без особена охота (а когато й дотегне — и умишлено) ще се обажда на оня абонат, който при пет разговора четири пъти я ругае, казвайки й: "Патко, дай ми еди-кой-си номер"? (Нека прощават читателите — това е действителен случай, който често се повтаря).

Нека не забравяме, че е много обикновено да има да се услужва на 10—12 души, и че за да се услужи всекиму е необходимо време. Работата на персонала е крайно изтощителна, поради своята интензивност. Затова след час и половина работа зиме и два часа и половина лете всяка телефонистка почива по половин час.

Интересно е да се отбележи и нещо за заплатите на служителките: ученичка телефонистка получава 800 л. месечно, като титулярка — към 1500 л., а с 15 годишна служба — 2200—2300 лв. чисти пари!

Работата на софийския телефонен номератор се е твърде много увеличила, особено от 1928 г. насам. От тогава започва едно усилено искане и на нови телефонни постове. Днес работят в София 6500 поста. А има искания за още 2400.

Номераторът разполага всичко с 8060 номера, така че исканията поне в трите си четвърти могат да бъдат удовлетворени. Липсват, обаче, кабели и други необходими съоръжения. Трябват средства и тук финансовият министър е, който има последен думата по разширение на мрежата. Дано с новия бюджет се получи неговото благоволение — телефоните са едно от доходните предприятия на държавата, а планът за вътрешна инсталация, естеството на кабелите, местата на поставянето им и пр. е отдавна готов.

Ръчна телефонна централа

В телефонната централа тая година са очаквали, че поради кризата много абонати ще се откажат от телефоните си. Очакванията, обаче, не се оправдали. Не само никой не се е отказал от телефона си, но напротив — исканията са засилени.

Констатирано е при това, че работата ежегодно се усилва. Причините, между другото, се крият и в следното: числото на увеличаващите се постове, числото на средно даваните съобщения, продължителността на разговорите и... празни разговори.

В това отношение могат да се отбележат редица куриози. Всяка сутрин, например, 150 до 220 слугини питат телефонистките колко е часът. През деня тия запитвания също не престават. Това, безспорно, отнема времето им, пречи да дават линии за делови разговори.

Друга една причина за задръстване на службата се крие в обстоятелството, че абонатите искат много от постовете не по номер, а по име. В софийската телефонна централа днес считат, че една телефонистка е добра, само ако знае 363 номера наизуст! А има няколко момичета, които знаят целият указател наизуст.

Ние считаме, че ако тия причини се отстранят, ако се въведат санкции срещу ония абонати, които неоснователно обиждат и нервират персонала, ако се премахне досегашната практика на всички малки и големи служебни лицз да им се намери този или онзи, ако абонатите свикнат да искат по номер, а не по име даден пост, ако се ограничат празните разговори (както е в Европа) — службата напълно би се нормализирала и недоволствата биха сс намалили до минимум.

За това, обаче, е необходимо да се направи една реформа — да се въведат така наречените броители. Във всички запедноевропейски страни те са въведени. С тях се записва всеки разговор и съответно се заплаща. Понеже българинът е пестелив, ще ограничи разговорите до минимум. Сигурно тогава на слугините ще бъде забранено да питат сутрин колко е часът, а телефоните по кафенета и локали няма да имат публичен характер, както сега. При това нововъведение службата несравнено би се облекчила в полза на абонатите.

Междуградски нумератор

При тая система абонаментните такси за всички телефони ще бъдат намалени до един минимум, напр. 1500 л., а всеки отделен разговор ще бъде заплащан с 1—2 лева. Разговорите при това положение, естествено, ще намалят. Въпреки това, обаче, пресмятанията ни казват, че приходите ще се увеличат. Впрочем, и практиката в Европа е доказала същото. Това е въпрос, който подлежи на сериозно проучване.

При сегашното положение на нещата не са доволни много хора — част от абонатите, защото не им се обаждала скоро централата, всички телефонистки, защото заплатите им са малки, а оскърбленията, конто получават — много.

Най-доволен от телефонната станция е само един: пожарният инструктор Захарчук — без нея той не би могъл да угаси ни един пожар навреме.

Репортер без школа


23.02.2015 г.

София преди и сега: Булевард "Александър I"


Изглед към бул. "Александър I" от пресечката с ул. "Съборна", около 1930 г.

Мястото днес


16.02.2015 г.

Кварталната баня в Подуене


Из общинското списание "Сердика", книга 4 от 1939 г.


Р. М.

НОВАТА КВАРТАЛНА БАНЯ В ПОДУЕНЕ


Един от големите въпроси, които днешната Столична общинска управа бързо и успешно разреши, е тоя за правилно използуване Софийския минерален извор и за създаване квартални и летни слънчеви бани.

До 1934 години в София имаше три общински бани: Голямата минерална баня (с водолечебно отделение и народна душова баня), Малката минерална баня и Квартална баня в „Три кладенци“.

Освен тия бани, софийското гражданство се ползуваше, главно за лечебни цели, от държавните минерални бани в: Овча Купел, Горня Баня и Княжево, а също така от частните летни бани: Диана бад и Витоша бад.

Тристахилядното население на Столицата през 1937 год. е направило следните къпания:

В Голямата минерална баня - 827.132

В Малката народна баня - 359.359

В Народната баня - 222.753

В баня „Три Кладенци"  - 266.703

В баня „Овча Купел“ - 131.598

В баня „Горня Баня“ - 193.624

В баня „Княжево“ - 65.917

В Диана бад (около) - 16.000

Във Витоша бад (около) - 5.000

Липсата на бани, особено такива с достъпни за бедните граждани цени, е причина за малкото къпания, а същевременно и за натрупване посетители през известни часове на деня и известни дни на седмицата.

Положението на общинските бански сгради и тяхната поддръжка, особено на сградата на Голямата минерална баня, бе доста занемарено. Разрушенията по стените на Голямата минерална баня бяха станали опасни за сградата. Тия разрушения са причинени от липса на двойни стени в помещенията с топла вода и пара, от липса на добра вентилация и поради постоянно потъналите във вода основи на сградата, вследствие повреди в канализацията. Банята разполагаше със стари, полугодни, станали неекономични и опасни за по-нататъшно използуване парни котли.

Трябваше час по-скоро да се предприеме преустройство на сградите и то според финансовите възможности на Общината. Преди да се разгледа и постави на разрешение въпросът за окончателно уреждане банския въпрос в София, трябваше да се премахне опасността от рушение на сградите и от изхабените, почти негодни парни котли.

Главните работи, които се предприеха в това отношение, са:

а) Преустрои се повредената банска канализация, за което се изразходваха - 190.340 лева.

б) Построи се нова банска инсталация, която служи същевременно за отопление на голямото общинско здание на ъгъла на улиците Сердика и Триадица и която се състои от:

Ново котлено помещение на стойност 675.000 лв.

Нов бански висок кумин - 544.670 лв.

Нови котли за бездимно горене - 2.150.000 лв.

Чрез това преустройство на отоплителната инсталация още през първата година (1937 г.) се економисаха 343 тона въглища и, понеже сега при новата инсталация се употребяват III качество въглища вместо I качество, получи се економия само от въглищата 713.237 лева.

в) Преустрои се и се разшири старото помещение на Водолечебния институт с отмъглителна, вентилацонна и електрическа инсталации, за която цел се изразходваха 948.930 лева.

г) Направи се нов вход и чакалня за Народната баня, на стойност 175 320 лева.

д) Предприеха се ремонти на вентилацията, водната и електрическата мрежи, покрива и пр. на стойност 264.780 лева.

е) Организира се продажба на естествена и газирана минерална вода. През 1938 година Общината е имала брутен приход от естествена минерална вода 271.050 лева и от газирана — 386.820 лв. или общо — 657.870 лева.

След като се извършиха най-необходимите работи по заздравяване сградите и добро стопанисване на банското предприятие, възприе се следната програма за окончателно уреждане банския въпрос в София, а именно:

а) Да остане сегашната Голяма минерална баня като водолечебна баня, без по-нататъшно нейно разширение.

б) Да се започне постройка на няколко квартални бани и летни слънчеви бани за по-добро обслужване на гражданите.

в) След като се довършат кварталните бани, да се започне основен ремонт на Голямата минерална баня с направа на двойни стени в парните отделения, нова вентилация, прегрупирване служебните отделения и пр.

г) Да се построи голям Водолечебен институт с хотел и всички модерни инсталации на мястото на Малката минерална баня, за да се използува лечебността на водата през зимата и за тежко болни, каквито идват от всички краища на страната ни.

Откриване банята в присъствие на г. Кмета, бившия кмет г. Вл. Вазов, членовете на Общинската управа и Общинския съвет

Тая програма почна бързо и планомерно да се реализира, а именно:

а) Построи се Квартална баня в Подуене, на стойност 7.500.000 лева, която се откри в експлоатация на 28. III. 1939 г.

б) Построи се Квартална баня в Долни Лозенец, която в скоро време ще бъде готова. Тя има 23 душове, народна пералня и др. и ще костува 2.510.000 лева.

в) Построи се Лятна слънчева баня в Борисовата градина, която скоро ще бъде готова и открита в експлоатация. Тя има 4 басейни, 188 кабини за мъже и за жени и ще костува 7.130.000 лева.

г) Предвидиха се 1.500.000 лева за постройка на Втора лятна слънчева баня в квартал Разсадника. Постройката на тая баня почва тая пролет.

д) Предвидиха се 2.500.000 лева за постройка на Голям водолечебен институт на мястото на сегашната Малка баня. Постройката ще почне идната година, щом се съставят окончателните планове и се съберат още парични средства.

е) Състави се проект за постройка на още една Квартална баня при Клементинската болница за обслужване кварталите около гарата и с. Надежда.

На 28. III. 1939 г. се отпразнува едно скромно, но с голямо значение за града постижение — резултат от творчеството за днешната Столична общинска управа и Общински съвет.

Тая нова техническа и стопанска придобивка е Кварталната баня в Подуене, за която даваме следните сведения:

Строежът на банята започна през 1935 година, когато се възложи грубата строителна част на предприемача Н. Иванов. Тоя предприемач извърши само основите и зидарията на сутерена до първата плоча и, поради неустойка от негова страна, предприятието се ликвидира. Бяха извършени работи на стойност 344.605 лева.

През 1937 година се възложи на предприемача Н. Антонов пълното завършване на постройката, на стойност 3.996.880 лева.

Паралелно с това, се възложи на предприемача инж. А. П. Стоилов направата на бански, отоплителни, вентилационни и други машинни инсталации, на стойност 1.342.645 лева.

След отпускане новите бюджетни средства през 1938 год., бяха възложени останалите предприятия:

Доставка и монтаж на парните котли и съоръженията им, на предприемача инж. Пиперков и Цорна, на стойност 1.235.920

Направа на електрическите инсталации: силнотокова на предприемача А. Е. Г. на стойност 196.890 лева и слаботокова — на предприемача "Сименс" на стойност 143.633 лева.

Така че, строителните работи на новата баня възлизат 4.341.485 лева, а инсталациите — на 2.915.088 лева, общо на — 7.260.573 лева или кръгло, с евентуалните увеличения по окончателните ситуации, на 7.500.000 лева.

Главната сграда (партер и сутерен) има 590 кв. м. застроена площ, а стълбището, терасата, водната кула, навесът и куминът — 174 кв. м. или общо—764 кв. м. Застроената кубатура възлиза на 6.000 куб. метра.

Курни и душове на Подуенската баня

Банята има следните помещения:

В партера: тераса, чакалня, каса, канцелария.

Отделение за жени: обща съблекалня с 73 шкафчета и обща къпалня с 32 душове, 12 курни и 2 бидета. Отделно 12 душове-кабини.

Отделение за мъже: обща съблекалня с 72 шкафчета и обща къпалня с 23 душове и 12 курни. Отделно 16 душове-кабини.

В сутерена: народна пералня с 24 двойни корита, едното за дезинфекциране бельото чрез вряща вода, а другото за изпиране. Тук са служебната пералня, сушилнята, гладачната, канцеларията, складовете и др.

Върху сегашната сграда може в бъдеще да се надстрои още един етаж.

Районът на банята обема кварталите: Подуене, Мария Луиза, Баталиона, Слатинския редут, Докторската градина, Хаджи Димитър, Пладнището, Сухата река и Кюлюците — население от 45,000 души.

При траене на къпането от 45 минути, в банята могат да се окъпят през тия 45 минути 85 жени и 88 мъже — общо 173 души. При целодневно използуване на банята могат да се окъпят от 8 до 12 1/2 часа — 1.211 души и от 15 до 20 1/2 часа — 1.903 души, общо — 3.114 души.

Предполага се, че дневно могат да се къпят средно поне 1.000 до 1.200 души.

При определената такса 5 лева за къпане в общите къпални и 8 лева в душовете-кабини, дневно Общината може да има приход както следва: от 1.000 души по 5 лева и от 200 души по 8 лева—1.600 лв. или общо 6.600 лв. дневно.

Котлите на Подуенската баня

Годишният разход за банята, заедно с пералнята, ще възлезе на около 1.500.000 лева, от които за персонал 465.000, за въглища 200.000 лв. за вода 500.000 лв., и др.. Така че, Общината от тая квартална баня ще си покрива направените разходи. При това тая баня ще бъде от голяма полза за гражданството в културно и здравно отношение. В бъдеще с направа на новия етаж, като се използуват сегашните скъпи бански инсталации, ще се създат условия за къпане при още по-ниски цени.

Проектът на банята и ръководството по изпълнение строителните и други работи е дело на общинските техници при Градоустройствената дирекция. Проектът на строителните работи е на арх. Генов, а тоя на инсталациите — на маш. инж. Гигов.

В съседство с банята е новопостроената V-та Градска лечебница. Тук ще бъдат построени общинските сгради за районно кметско представителство, квартални хали и др.

При банята се намира голяма градска градина, която сега се разширява и подобрява.




13.02.2015 г.

Новата загадка


Къде се намираме днес и какво се строи наблизо?



9.02.2015 г.

България в The Geographical Magazine, 1965 г.


През 1965 година британското списание The Geographical Magazine представя на корицата си специален материал за нашата страна, илюстриран с кадър от София. Публикуваме цялата статия в оригинал.

Bulgaria: Land of Change

by F. E. IAN HAMILTON


The Bulgars have inhabited the eastern Balkans for 1200 years. Their land is fertile, with substantial mineral and water resources. Yet the people have been very poor for centuries, unable to use these resources for lack of peace, security and favourable economic conditions. For Bulgaria, centred on the Maritsa basin, forms the north-western approach road to the strategic ‘land-bridge’ between Europe and Asia Minor. Byzantine, Turk, German and Russian alike have tried to use this route to facilitate their political and economic expansion. The resulting wars impoverished the Bulgars of their kin, culture and wealth.

The Turks imposed serfdom, severe taxation and discrimination on them as a subject people for 500 years until 1878. Only a century ago, Cyprien Robert described the Bulgarians as ‘an enslaved and wretched nation vegetating in a remote part of Europe’. Young people fled to the mountains where they led a rough life, rearing sheep and goats or forming groups of bandits. They inspired many a song and legend among their serf brethren.

Others became monks and built fortified monasteries, like that near Rila, in remote valleys. These became centres of learning, reviving Bulgaria’s mediaeval culture and stimulating the 19th-century liberation movement.

Conditions improved a little after 1878, but most of the people still endured a wretched existence. Eighty per cent of the population depended for their livelihood on a bankrupt agriculture. Farms were small and comprised scattered strips of land; as the population increased so farms became further subdivided. Using primitive techniques, which, as a result of Turkish rule, had remained unchanged since the later Middle Ages, the peasant barely subsisted, growing grains and a few vegetables, keeping a cow or goat or some sheep. The use of money spread, and with the economic crisis of 1930, caused indebtedness. Many had to sell their land to pay debts to money-lenders or larger landowners. Life was hard and insecure. Men walked miles daily to, from, and around their scattered fields if they did not possess a horse and cart or donkey. In spring, summer, and autumn, they usually worked from dawn till dusk. Yet their food output was low and often they had no money. The women tended the poultry and a small vegetable garden and they ‘were never without their distaff and spindle’. Libraries appeared before 1914 to widen the peasants’ horizon, but amusements were few, apart from music, dancing, and drinking at weekends, festivals and weddings. A large number of people spent their lives in only seasonal employment, earning their wages for the whole year during seed time and harvest. The towns offered little more than cobbling, pottery, carpet-making, and petty trade, for industry and supporting services, though developing slowly, were rare as yet.

Events since 1944 have brought many changes into Bulgarian life. With its authority assured by the Soviet Union, a government has been ruling Bulgaria since 1947 which is bent on transforming a poverty-stricken land into a more prosperous, developing country. Financial resources have been allocated as part of an overall national plan for the construction of industry, the improvement of agriculture and transport, and the expansion of social services. Progress along these lines has profoundly affected the lives of people everywhere in Bulgaria.

Between 1944 and 1964 the number of people working in mines and factories rose from 80,000 to over 800,000, while the total population increased from 7,000,000 to 7,800,000 persons. Most undertakings are small and are scattered about the country, though two-fifths of industrial employment lies within fifty miles of Sofia, the capital. The growth of industry has encouraged a rapid increase in the population of most towns; now, two out of five Bulgarians live in towns, compared with one in five in 1940. Sofia is three times larger than it was twenty years ago, though the expansion of administrative work is as much responsible for that as is industry. New towns, like Dimitrovgrad and Pernik have also been built, especially where coal and metal ores are being worked intensively for the first time. Most workers in industry are drawn from the countryside; for them the town is replacing the village which had been the centre of Bulgarian life for centuries. They are adapting themselves to a seven- or eight-hour day, six-days-a-week routine in the noisy factory, dusty mine, or smoky office. Work begins between 7 a.m. and 8 a.m., and ends between 2 p.m. and 4 p.m., with a short break for snacks, among which paprika sandwiches figure prominently.

Every town springs to life after the Bulgar has eaten his evening meal. Shops open from 7 a.m. to 2 p.m., and again from 4 p.m. to 8 p.m. to serve those who work during the day. Queues form outside every cinema for films are extremely popular. People throng the main streets, talking, joking, and looking out for friends. Because most of them are basically still countrymen this evening stroll is considered almost a necessity. But by 10 p.m. the streets are quiet and empty.

Transport facilities have been improved in recent years by developing regular bus services over a network of new asphalt roads. Townsfolk now make weekend excursions to beauty spots once accessible only on foot or by donkey, or not at all. In this respect many towns are fortunate in having good possibilities for recreation near at hand. Sofia is surrounded by hills and flanked on the south by Mount Vitosha which rises to 7506 feet; the dam for a hydro-electric power scheme nearby has created an artificial lake for water sports and a fine setting for restaurants and cafes. Plovdiv and other towns are near the Rodopi and Balkan mountains, while Varna and Burgas, the growing Black Sea ports, have sandy beaches close at hand.

One of the villages I visited was Borovan in north-west Bulgaria. Borovan is well above average size for a Bulgarian village, for it has 5900 inhabitants; otherwise it is typical. The landscape and country life have changed radically since 1945 as a result of the collectivization of agriculture. In 1944 some 1400 peasant families owned about 17,000 acres of land around the village; most holdings comprised scattered strips of about one acre each. In 1946 some land of the larger landowners was redistributed to peasants with little or no land, but after 1948 all fields were amalgamated into four collective farms. These were united in 1959 to form one huge collective farm. Gone is the mosaic of fields under different types of land use. Today enormous fields stretch unfenced to hills clad with vines.

A new pattern of life has resulted from these changes. Peasants no longer work at odd times in the fields; all do a complete forty-eight-hour week throughout the year, longer at peak periods. Formerly, each family did everything necessary on its land. Now the collective has some 2500 workers organized in specialized brigades. Men drive tractors and combines, tend livestock, and do other heavy work, while women do work requiring nimble fingers such as picking grapes or cotton, or packing fruit. Mechanization in agriculture is still limited, which explains why the number of workers on the land is high. Horse-drawn carts are still much in evidence, while donkeys are numerous in the east. Lorries are available to carry men and women to their work but, as they lurch over the rutted, pot-holed cart tracks, they give a punishing ride. Every worker now receives a wage, in Borovan about 90 leva (£26) a month. Generally speaking, villagers now have more time and money at their disposal and they also get two or three weeks’ holiday a year.

Not all the land belongs to the collective for peasants are allowed to own about an acre. Bulgarians have long been known as good gardeners: in the past they went each year to grow vegetables near towns in the Austro-Hungarian Empire. Now there is no need to grow corn on their plots, so the peasants grow even more paprika, cabbages, and plums than before. The cultivation of potatoes, beans, tomatoes, apples and pears in these garden plots has been encouraged by the provision of seedlings, together with a certain amount of advice. Poultry and a pig or two still hold an important place in the farmyard.

Today Borovan, like most other Bulgarian villages is partly new but not particularly attractive. Since 1946 half the rural population (about 2,600,000 people) has built new houses for itself. Families save from their income, and that of sons and daughters who work on the collective or in a factory, to buy bricks from the local brickworks. They build their house in their spare time and I saw many peasants engaged on this in the afternoons and at weekends. The rambling daub and thatch or tile cottage will eventually disappear, except in those villages that are to be retained for their special architectural beauty, for everyone in the village wants to have a new house.

The new houses are large, usually with two storeys. The ground floor is occupied by four to six persons. The upper storey is often a store for garden produce, but it may also be let to single persons—like the schoolmistress we knew in one case who had a small living-room and a kitchen. Furnishings seem to be adequate but very simple, and larger rooms are heated in winter from a coal-burning stove which usually stands out from one wall.

Not everyone in Borovan works on the farm or in industry. Changes in economic organization and the growth of the social services have led to an increase in the number of professional people living in the village. The schoolmistress I mentioned came three years ago to teach economics in a new Secondary School of Commerce and Technology for 800 pupils where she is one of thirty-five teachers. The collective farm employs agronomists, skilled mechanics, two accountants, and a veterinary surgeon, though more are required. Borovan also has a doctor, a dentist, and a nurse. Not every village is so served, for the production of the education system cannot keep pace with the need for specialists arising from rapid economic progress in a backward society.

All the specialists are country folk, though they studied in the towns. The economists working in Borovan were all born there or nearby, but they studied in the Institute of Economics in Svishtov on the Danube. They returned because it is easier to obtain accommodation in a new house in the country and living is cheaper than in towns. Although the schoolteacher earns less than the farm worker (74 leva monthly) she pays only 30 leva a month for her flat and three subsidized meals each day in the school.

Moreover, the student is officially encouraged to return to his or her village and, in fact, there is usually no choice. Employment in Bulgaria is planned in all its aspects: the state decides where school-leavers shall work according to their education and ability. This ensures that enough people return to the countryside to work in agriculture, transport, education, and administration, although it does not prevent rural depopulation. The one profession which Borovan seemed to lack was a policeman. This is an essential function for, as I discovered on several occasions, hooliganism is rife among Bulgarian youth.

A little square lies in the centre of Borovan. Once, country folk gathered here to sell their farm produce or hand-made wares. This function has disappeared since all products are marketed by the co-operative farms and producers and are sent direct to state factories, or warehouses in the towns. Yet the square is still the hub of activity. Children congregate here after school to talk and joke. People shop in the square and meet their friends who arrive on buses from Vratsa, Pleven and Orekhovo. A cinema, seating 150 people, stands nearby; the spool of the new film, ‘The Three Musketeers’, lay by the door awaiting the projectionist. A small hall for community activities, is next door; that evening it was full of young people dancing to popular Bulgarian ‘beat’ music which still retains the jerky rhythms of folk music. The village centre is never quiet. Three tall loudspeakers stand like lampposts by the crossroads, blaring out radio programmes from 6 o’clock in the morning until 11 o’clock at night. Our sleep in the Gostilnica on the corner was short that night!

The village shop, apart from handicraft workshops, a general store or a money-lender’s business, was often unknown in 1939. Today there are six shops in Borovan. Most people now wear Western-style clothes bought ready-made or made up from cloth by the tailors’ co-operative. For centuries people wore national costumes woven at home; today only the older generations may be seen in those sleeveless jackets, billowing skirts or breeches—except in remote areas where young women may still wear traditional clothes. Similarly, women used to spend hours baking bread at home; now the schoolchildren fetch it from the bakery. There is also a greengrocery shop.

The last store is the electrical shop. Rather drab, it sells lamps, dynamos and batteries for use in the home, on the farm, and on bicycles and motor-cycles. A few radios were on sale, but television is very rare outside towns. The existence of the shop, however, underlines the progress of electrification in Bulgaria. Nine out of ten Bulgarians living in the countryside now have electricity in their homes, as compared with fewer than one in five in 1944. This provision has revolutionized home life. The radio has brought the changed and changing world outside into the home of many a peasant who lived virtually a mediaeval way of life until recently. It keeps the Bulgar more in the home, and discourages him from frequenting the Gostilnica for gossip over a plum brandy.

Village life is also being made easier by the provision of running water, but because water lacks the same propaganda potential that electricity has, piped water is not nearly so widespread and is supplied to only 15 per cent of the rural population. Most water in Borovan is drawn from squeaky pumps along the village roads and tracks. The farm accountant, however, had improvised direct supply by joining a pipe to the mains to bring water to a tank by his back door.

Much has changed, but not everything, nor everywhere. Many villages and hamlets in the Balkan, Rodopi, and Pirin mountain areas are without piped water and electricity. In those areas people still wear traditional costumes and the women may be seen sitting, spinning with the old distaff. The making of carpets, ceramics, and leather goods by hand in the home still thrives in these areas; organized in co-operatives, these crafts are certain of an expanding market among foreign tourists. Here, too, one finds the small private farm based chiefly on livestock-rearing on upland pastures, still surviving where collectivization has been unable to meet the challenge of hill farming.

Progress may bring about certain problems, however, and one of them seems specific to Bulgaria — the ‘Sunday problem’. Having entered the country from Rumania along the Black Sea coast, we made our first journey inland from Varna. It was Sunday, and all was quiet. Beyond Kolarovgrad, however, tractors were working in the fields, women packing grapes, and children were returning, satchels in hand, from school. That night in Turnovo we learned that people there work on Sundays and rest on Mondays. Sunday is a holiday only around Sofia and Varna. Elsewhere it varies: around Vratsa people have Tuesday off, in Pleven Wednesday, Plovdiv Thursday and so on. This rota was introduced to save scarce electricity: people work in only twenty-five out of thirty districts on any one day. Life has changed, and the degree of state control has increased. Bulgaria is the only country I know where one can find a ‘Sunday’ every day of the week!




Sofia, the capital of Bulgaria since 1878, is an ever-growing city and now has a population of 800,000. Along the main street (above) are Bulgaria’s administrative and commercial offices. The traffic is light, for industries are mainly in satellite towns near Sofia. People throng the street after 6 p.m. for the evening corso


Rila Monastery was the largest in the Balkans. A bare exterior contrasts with magnificent living quarters, arranged in galleries around a courtyard and church, found inside. Part of the monastery became a hotel in 1964


Sofia is at the centre of an expanding educational system which must strive to keep pace with the need for specialists in the developing economy. The State University (below) now has 20,000 students compared with 5000 in 1939




Bulgaria specializes in producing fruit and vegetables for other socialist countries, but as yet there is little mechanization. (Opposite) Harvesting grapes near Varna and transporting grapes in Nesebur just north of Burgas on the Black Sea. {Below) A threshing machine working on a collective farm



(Opposite) Tobacco is one of Bulgaria’s most valuable export crops, but the method of its production is still traditional. Here women thread the leaves on strings to hang for drying in the open air. (Right) Traditional ways persist in isolated areas like the Rodopi Mountains. Village women gossip as they spin cotton with distaff and spindle. But the asphalt road, the new brick house, electricity and telephone services are signs of the improving conditions today



Bulgarians eat a lot of bread; (below) queueing at a co-operative bakery in Borovan for the weekend supply. Three kilogram loaves cost one leva (4s.). (Opposite) The State Department Store, ZUM, in Sofia which sells everything from cars to toothpaste. Goods, however, are of low quality and expensive



Urban housing in Bulgaria comprises flats set in neighbourhood units with shops on the ground floor of some blocks. Statues and fountains (opposite) form centre-pieces of gardens and playgrounds on estates. The new factory workers (above) appreciate the parks found in many towns in Bulgaria—Sofia has over 300 of them—which help in the transition from farm to factory life. (Below) An excellent tramway serves new housing estates around Sofia; the fare is 3d. irrespective of distance


Playing volley-ball outside one of the modern hotels of the ‘Golden Sands’ resort near Varna, centre of Bulgaria’s booming tourist industry


Each year thousands of visitors flock to the Black Sea coast from Eastern Europe while the number of tourists from Western Europe is also increasing. New hotels and restaurants run by the State have brought prosperity to the coastal villages. This is the beach at Varna, also Bulgaria’s chief port


6.02.2015 г.

Новата загадка


Предизвикателство от класа за приятелите на Стара София! :)



3.02.2015 г.

Карта на София през 1917 г.


Разделът ни със стари карти на София се попълни с още една. Тя е отпечатана през 1917 година и е включена в германския пътеводител Richters Reiseführer "Bulgarien". На картата са отбелязани 43 важни обекта от тогавашния град.


Още стари карти на столицата сме събрали тук


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...