13.12.2016 г.

София през 1937 г. (11 снимки)


Днес отново ще се отправим към някогашна София, благодарение на серия фотографии, направени през месец юни на 1937 година. Любопитните негативи са запечатали основни булеварди и забележителности на столицата, които ни приканват да се разходим назад във времето.

Оживеният площад "Народно събрание" с паметника на Цар Освободител

Катедралата "Свети Александър Невски"

Храмът "Света София"

Руската църква "Свети Николай Чудотворец"

Народният театър

Храмът "Света Неделя"

Оживление по булевард "Княгиня Мария Луиза" при площад "Бански"

Каруца на булевард "Княгиня Мария Луиза" при джамията

Булевард "Княгиня Мария Луиза"

 Изглед от Борисовата градина с паметника на Иван Вазов

Ротондата в парка на Банкя


9.12.2016 г.

Новата загадка


Днес разчистваме след бомбардировките. Къде се намираме?



25.11.2016 г.

Новата загадка


Днес търсим откъде е направена снимката.



22.11.2016 г.

София преди и сега: Улица "Дякон Игнатий"


Поглед по улица "Дякон Игнатий" от пресечката с улица "Граф Игнатиев", 20-те години. Виждат се Пощенската палата и зданието на Гендович в дъното.

В наши дни улицата в този участък е значително променена, "уплътнена" и пораснала на височина, задръстена с автомобили, контейнери, знаци и табели в лош вид, които дават малко пространство на пешеходците и не позволяват свободното визуално възприемане на тази интересна столична улица.


15.11.2016 г.

Сиропиталище „Княз Борис Търновски"


Из "Столичен общински вестник", 1 февруари 1935 г.


Сиропиталище „Княз Борис Търновски"

Основано от женското благотворително д-во „Милосърдие“ още в първите дни след Освобождението. В него са приютени понастоящем 100 сираци, на възраст от 8—14 години, от които 76 момчета и 24 момичета. Питомците редовно посещават училище и се обучават и възпитават в сиропиталището от един учител и две учителки, от които едната проходяща. В първоначалното училище ходят 55 ученика и ученички; в прогимназията — 40; в гимназията — 3 и в стопанското училище „Мария Луиза“ — 2. Завършилите прогимназията ученици, както при всички сиропиталища, се предават на живите им родители или роднини за по нататъшно отглеждане и настаняване на работа, а отличилите се по поведение и успех от тях се издържат и понататък от д-вото, като се изпращат да учат било в стопански училища, гимназии и др.


Сиропиталището се управлява от директорка, по настоящем г-жа Невена Сендова Попова, и една помощница—счетоводителка-касиерка.

Сиропиталището, което се помещава в красива собствена сграда на булевард „Христо Ботев“, построена в 1910 г., е извьнредно удобно за целта и е много добре обзаведено. То разполага с: 2 големи, хигиенични и спретнато наредени спални стаи за питомците, 2 класни стаи, приемна (хол), трапезария, баня, кухня, пералня, книжарна и болнична с 9 легла.

Освен административния и учебно-възпитателния персонал, сиропиталището разполага още и с: домакиня, готвачки, перачки, шивачки и служащ—градинар. Целият персонал, изключая проходящата учителка, която се плаща от министерството на Просветата, се издържа от Д-вото, което има годишен бюджет кръгло един милион лева. Дружеството се субсидира всяка година от Столичната община с една сума от 400,000 лв.

Д-вото „Милосърдие“ освен сиропиталищния дом, разполага от скоро време и със свой кооперативен дом на площад „Славейков“ — „Дом Милосърдие“, от апартаментите и магазините на който очаква да получава за в бъдеще годишен приход от 300—400 хиляди лева,

Д-ство „Милосърдие“, което подържа сиропиталището, се управлява от десеточлено настоятелство с председател: г-жа Теодора генер. Паприкова, секретарка — г-жа Зоя Ил. Бобчева и касиер генерал о. з. В. Лазаров.


9.11.2016 г.

София преди и сега: Улица "Съборна"


Изглед по улица "Съборна" към пресечката с "Леге", втората половина на 20-те години. Вижда се представителството на автомобилите Renault вляво, хотелите Континентал и Империал в центъра, а вдясно е празното място, където по-късно ще бъде изградено зданието на Българската народна банка. 

Същото място в наши дни


7.11.2016 г.

Кино-театър „Балкан“ (Младежки театър)


Откъс от книгата "Станчо Белковски - архитектурна дейност" (1943 г.)


ТЕАТЪР „БАЛКАН“ и АПАРТАМЕНТЕН ХОТЕЛ „БАЛКАН-ЖИВОТ“

Застрахователното дружество „Балкан-Живот“ притежава мястото от около 2,400 кв. м. на ъгъла на бул. „Дондуков“ и ул. „М. Търново“. Мястото заема низката част на квартала, северно от двореца и в южната му страна се издигат високи сгради. Но макар и с лошо изложение (северно лице) и низко ниво (подтулено) централното му местоположение го прави ценно.

За застрояването му Застр. Д-во „Балкан-Живот“ обяви ограничено състезание за сдобиване на проекто-скица между архитектурните бюра: Ст. Белковски—Ив. Данчов и Юрд. Юрданов—Сава Овчаров, в резултат на което бе възложено изработването на окончателния план и ръководство на първото бюро.

Надлъжен разрeз през театъра

План на партера

Застрояването на мястото трябваше да стане най-рационално, с оглед да се получи най-голяма рентабилност. Според одобрената проекто-скица мястото се застрояваше: с едно пететажно здание по уличните линии, при обща дълбочина на тракта около 10 м.; останалата, вътрешната, с един театрален салон с всичките необходими второстепенни помещения; само във вътрешния, източния ъгъл, оставаше един двор от около 60 кв. м. При строежа и изпълнението на проекта не станаха съществени изменения.

План на балкона. Горе, дясно — междинен етаж, зад сцената.

Високата част на сградата съдържа: в партера — магазини, в мецанина — помещения за кантори; в етажите — 40 малки апартамента за по-дълго живеене по хотелския маниер и, в шестия — терасовидния етаж — отделни стаи. Всички апартаменти и стаи са мебелирани, състоят се от две или три помещения, с комфортно обзаведени бани и отделни малки кухнички за задоволяване дребните нужди на едно по-малко домакинство. При разрешаване на задачата, особена трудност е съставлявало намирането начин за естествена вентилация на баните и кухничките. Това се е постигнало с намаляването на височината на коридорите и използуването на тая част от кубатурата за създаване на непосредствен допир с външния въздух. Само в първия етаж, гдето външната страна на коридора се допира до театралния салон и няма пряко съприкосновение с външния въздух, вентилирането на тия помещения става по маханичен начин. Отоплението на апартаментите става с водно централно отопление, което обслужва и топлопроводната инсталация. Всеки апартамент има отделна мрежа, която може да се изолира сама за себе си. Подовете са постлани с дъбов паркет; коридорите и баните са мозайка, а стените са измазани с обикновена вар; столарските работи са от чамов и боров материал, бяло боядисани, а специално вратите — гладки шперплатови. Във всеки апартамент са инсталирани: радио, телефон, звънчова и електрическа инсталация.

План на балкона и първия етаж 

Низката част на сградата съдържа театралния салон с всичките му второстепенни помещения. Входният, касовият вестибюл на театъра и помещенията зад сцената (за артисти, балет и т. н.) се връзват в кубатурата на партера и мецанина от високата част на сградата. Театралният салон може да се използува, както за обикновени театрални спектакли, така и за кино-театър. За последната цел има помещения за апаратурата на киното, склад на филми и т. н. със специални изходи към ул. „Малко-Търново“ и т. н.

Салонът има 1,000 седящи места, които са централно и конически разположени към екрана (сцената), по отношение на които всички места имат малка разлика от правия хоризонтален лъч (гледка). Средният отвор (Spannweite) на залата е около 21 м. (средно между 15.5 и 26.0 м.). Следователно, в това отношение, залата е най-голямата в България. Акустичните изследвания са правени по отношение на: 1) формата (сечения и хоризонтални проекции); 2) условия за образуване на ехо и — 3) продължителност на резонанса (Nachhallezeit). Вътрешната украса, в архитектурно отношение, е била нагодена преимуществено към тия последни условия, което е съставлявало най-трудната страна при разрешаване на задачата. Въпреки големите размери на пространството на самата зала и простите материали за облекло на стените (плочи с размери 50/50 см. от сламо-подобен материал) е трябвало да се създаде едно приятно и уютно за обитаване пространство, без самата зала да загуби нещо от своята тържественост и дълъг живот.

Вратите сa орехови, със специални брави за отваряне при паника (Panikverschluss). Стените в салона до една височина от около 2.5 м. и рамката около отвора на сцената са облицовани с шперплат, натурално байцван и закрепен на дървен скелет, както акустичните плочи. Таваните на фоайетата и залата са гипсови. Подовете във фоайетата са мозайчни, а на салона — паркет и линолеум.

Детайлен план на малките апартаменти
План на горните етажи

Отоплението на целия театър е самостоятелно и в своята съществена част се състои от климатична инсталация, чрез която се отоплява и вентилира салона. Отворите за вкарване на въздуха в залата са в тавана на същата, разпределени в цялата плоскост на елипсовидната част, която съществено служи за осветление и под балкона, а изкарването на нечистия въздух става в цялата дюшемена плоскост, под столовете на партера и една част на тия на балкона.

Покривната конструкция е желязна, а останалите конструктивни части — железобетонни, с ребрени плочки, изпълнени с кухи тухли.

Осветлението е директно, за да бъде економично и в командно отношение е съсредоточено в кабината на кино-апаратурата. От това място се задвижва и завесата на сцената. За лесно движение са избягвани всякакви стъпала. Гдето са необходими, те са били съсредоточавани на едно място.

Фоайе и гардероби на балкона

Фоайе и гардероби на партера

Целият корпус на апартаментите (високата част на сградата) се отоплява от централно отопление, независимо от корпуса на театъра (низката част на сградата). В местата на допиране между низка и висока част от сградата са вмъкнати ивици от изолационни материали, за да се избегне предаването на шум, или бучене от едната част на сградата в другата.

Външната архитектура е пълно отражение на апартаментната схема на вътрешното разпределение на високата част на сградата. Входът за театралния салон е подчертан външно и отбелязан с мощно излязла напред козирка, обшита изцяло с желязо и стъкло. Плоскостите на фасадите към улиците са облицовани с 5 см. плочи от бял русенски камък. Строежът е траял две години.

Поглед от сцената към залата


4.11.2016 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



28.10.2016 г.

Новата загадка


Къде е правена днешната снимка?



24.10.2016 г.

Зданието на Дружество "Балкан"


Рекламен материал на Народното осигурително дружество "Балкан" със собственото здание на дружеството

Представителната сграда е била разположена на площад "Александър I" и улица "Търговска" срещу западната порта на Двореца и десетилетия наред е сред най-красивите постройки в младата българска столица

На фасадата е разположен и един от първите обществени часовници в София

 Поглед към интериора - главните стълби

 Сградата на Дружество "Балкан" е построена през 1904 г. по проект на арх. Грюнангер след реконструкция на съществувалия на това място хотел "Кобург"

         Заседателната зала


Вътрешен кадър от 1912 г.

 Зданието е опожарено при англо-американските бомбардировки през 1943-44 г.

 По-късно сградата е премахната и в началото на 50-те години на това място е изграден Партийният дом


21.10.2016 г.

Новата загадка


Кое е мястото на снимката днес?



18.10.2016 г.

Въжарска фабрика "Иван Въжаров" в Красно село


Рекламен материал, публикуван в Български индустриално-занаятчийски албум (1926-1927)


ВЪЖАРСКА ФАБРИКА „ИВАН ВЪЖАРОВ“
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ФАБРИКА ОСНОВАНА 1902 ГОДИНА, ПРЕОБРАЗУВАНА В АКЦ. Д-ВО 1924 Г.

Обща двигателна енергия 125 к. с. 
Персонал 150 — 250 души.

Външен изглед на въжарската фабрика „Ив. Въжаров“ — Красно-село

Фабрика: Красно-село, телефон № 2973
Магазин: Пл. Св. Неделя 6, телефон № 792

Производство на всички видове въжарски изделия: канапи, върви, конци, флотски въжа и уреди, палатни върви, чистителни върви, специялни върви за амбалажи на тютюневи бали; колани, ленти, трансмисионни ремъци, всички потреби за армията, като: постромки тегличи, болнични носилки, колани за обикновенно употребление, тапицерски ленти и други.


Ив. П. Въжаров е род. 1858 г. в с. Слишовци (Трънско) и произхожда от една стара патриотична фамилия, известна и до днес в целия Трънски край, която в епохата на робството е крепила българския дух по долината на р. Ерма. От незапомнени времена, тая фамилия се занимавала с въжар. занаят, който Ив. Въжаров усвоява по наследство още от детинство. В желанието си да се специализира и запознае с новата техника по въжарството, както и да проучи основно конопената култура, той заминал за странство и обходил почти цяла Европа. След завръщането си към 1883 г. основава специялни въжарски работилници в Пловдивъ и Чирпан, а впоследствие и в Цариброд, с които дава нагледен пример за виреянето на въжарството у нас. Лишен от всякаква материялна подкрепа, пред наличността на голяма външна конкуренция и отсъствието на държавна протекция за въжарската индустрия, той с едно упорито трудолюбие е продължавал да се бори за нейното закрепване. Понеже чуждата конкуренция е виждала в неговото лице един сериозен и опасен противник в областта не само на въжарската индустрия, но и на конопената култура, употребила е всички усилия систематично да му пречи и пакости. Такъв е случая със запалването на въжарските му работилници заедно с целия инвентар. Този удар, обаче, не отчайва Ив. Въжаров. Той с удвоена енергия се заема с възстановяване на своите работилници, които слива на едно място и през 1902 год. туря началото на I-вата Българ. въжар. фабрика заедно с покойния Ц. Паяков, с когото след 20 годишно сътрудничество, се разделя по взаимно съгласие.

Ив. Въжаров смело може да се нарече родоначалник на въжарската индустрия в България, за чието преуспяване е положил неуморни усилия. Едновременно с това, обаче, Ив. Въжаров е първия виновник за въвежането на конопената култура у нас, като закупил от странство най-подбрани конопени и ленени семена, които раздавал първоначално даром на населението, а впоследствие срещу коноп. По този начин, той е успял да осъществи една благородна и полезна за нашето народно стопанство идея — чрез създаването на конопената култура да направи родната въжарска индустрия независима от чуждия пазар на сурови материяли. Днес, благодарение на него, голям брой земледелско население, както в северна така и в южна България намира прехраната си в култивирането на конопа, който всецяло се консомира от нашите въжарски фабрики и работилници. Ив. Въжаров, освен направената голяма пропаганда в страната за посяването на коноп и лен е спомогнал и за откриването на нови въжарски заведения. По негова подръжка, създадени са в страната 3—4 въжарски фабрики, 10 производ. кооперации и повече от 45 работилници.

Ив. Въжаров е основател на I-вата бьлгар. произв. кооперация „Влакнодай“ за коноп и лен, която обединява видни наши специалисти и общественици. Той притежава 14 златни и сребърни медали, 8 почетни дипломи за своето производство от всемирните изложения в Пловдив, Лондон, Брюксел, Лиеж, Милано, Виена, Петербург, Чикаго и др. Специялно за конопената култура, той е бил награден от всемирните изложения в Лондон и Чикаго — за изпратените от него израстъци от коноп 6,25 м. и лен 1,35 м. (запазени в тамошните Агрономически музеи), с най-високото отличие „Гранд при“, рекорд в целия свят.


Складирането наизтопения коноп (гръсти) в котловината на р. Марица. Поради красивия и величествен изглед на тия безбройни конопени купи, Ив. Въжаров ги е нарекал „Ц. Симеоновия лагер“.

Изготовление на една военна доставка на големи параходни въжа за Българския флот, под ръководството на Ив. Въжаров.

Оран и сеидба на конопа в Тракийската равнина, извършвани по съветите и указанията на Ив. Въжаров.

Беридбата на конопа по указанията на Ив. Въжаров

Топене (киснене) и измиване на конопа, ръководено от Ив. Въжаров

Машинно очукване на конопа под наблюдението на Ив. Въжаров

Ръчно очукване на конопа по методата на Ив. Въжаров


30.09.2016 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка? Вие сте на ход!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...