27.04.2016 г.

Освобожденска София (описание от Dick de Lonlay)


Из списание "София", 1953 г.

София при Освобождението

Тази година бе отпразнувана 75-та годишнина от освобождението на нашата столица София. Това чествуване ни даде повод да направим достояние на читателите на сп. „София“ и на всички интересуващи се от миналото на София едно забравено и малко достъпно до сега описание на града по време на освободителната война в 1878 год.

Авторът на това описание Dick de Lonlay, французин по произхождение, е участвувал като доброволец в 26 Донски казашки полк през целия поход. Той е издал своите спомени от войната в една книга под наслов: A travers la Bulgarie, souvenirs de guerre et de voyage par un volontaire au 26 regiment de cosaques du Don. Paris 1888, от дето даваме в превод съответните страници, отнасящи се до София. Описанието е дадено картинно. То издава един интелигентен наблюдател, който не пропуща да отбележи характерното и интересното. Авторът, както сам той пише, е имал възможност да прекара повече дни в София непосредствено след освобождението й от първите казашки разезди и да разгледа града, чиито улици, площади, къщи и население представяли за него интересна гледка. По този начин той ни запознава със състоянието на града и населението в първите дни на неговата свобода. Ето защо това описание е важен извор за миналото на София.


Бележките на автора са интересни и в това отношение, че ни дават възможност да видим коренните промени, станали в структурата и физиономията на нашата Столица през изтеклите 75 години, която сега с голямото преустройство на „центъра“, ще добие облика на един модерен социалистически град.

Когато русите минават през м. юни 1877 г. Дунава, турците, намирайки като недостатъчно средство за защита окопът („хендека“), построили около София в 1829 г. шест редута:

1. Редутът при с. Слатина, доминиращ над пътя за Цариград;
2. Редутът „Меджидие“ при пътя за Пазарджик ;
3. Редутът № 3 към пътя за гр. Радомир;
4. Редутът „Абдул Хамид“, командващ пътя за Ниш; Това укрепление се нарича също и „Еврейската табия*, тъй като е било построено от израелитяните в София, мобилизирани за тази работа;
5 и 6. Накрая два други бастиона, защищаващи входа на града,

Всички тези редути, на които са работили осем хиляди българи в течение на два месеца, били въоръжени с дванадесет полски топа.

До края на м. декември населението на София било спокойно, бидейки твърде убедено, че русите не ще могат никога да се доближат до града. Но когато се научили за пристигането им до Ташкесен, тогава това дълбоко спокойствие се сменило с една безкрайна паника, особено, когато десетте хиляди души, командувани от Осман паша, били разбити от генерал Вилияминов пред Искъра и нахлули в града

Всичките коли, колички, коне, волове, биволи и пр. били иззети от християните и евреите, за да се пренасят двадесетте хиляди души, съставящи турското население на града.

Християнското население далеч не било спокойно, чувайки грохота на битката при с. Горни Богров и виждайки блясъците на пожара в село Подуяне, разположено под вратите на града, което черкезите запалили на другия ден след тяхното разбиване.

На 4 януари, в 9 часа сутринта, първйте руски войници влезли в София. Това са били кубански казаци. От тъмни зори тия юначни войници тръгнали да гонят пред себе си последните башибозуци, преминали моста на р. Искър и го предпазили от пожара, подпален от турците.

„София, където аз прекарах доста дни, и която можах да посетя съвсем свободно, е един град с около 40 — 50 хиляди жители, от които една трета принадлежи на мосюлманската раса.

„Нейното българско име е Триадица. Това е Улпия Сердика на древните. Този град дължи името си на една българска царица София.

„Разположен в една обширна долина, напоявана от р. Искър и множеството й притоци, градът заема една от най значителните стратегически позиции. От тук излизат пет големи шосета, водещи за Ниш, Радомир, Орхание (Ботевград), Пазарджик и Цариград.

„Нещо малко обикновено за Ориента са широките улици тук, по-голяма част от които са послани с камъни и очистени от тия ужасно заострени павета, които нараняват жестоко краката на хората от Западна Европа, непривикнали да вървят по подобни грапавини. Много от тия улици са оградени от дърветата, които през лятото пазят минувачите от слънчевите лъчи.

Всички къщи са само на един кат и са построени по вкуса на испанските и италианските жилища. Върху повечето сияещи фасади, измазани с бял щук, са нарисувани множество фрески с разни бои и разни мотиви, арабески, стихове от корана, лъвове, пейзажи без перспектива по японски маниер, в небесата на които подскачат истински летящи риби. Върху една широка фасада, боядисана пруско синьо, аз също така видях голяма фреска, представяща един параход, който приличаше, ако не се лъжа, на играчките от този вид, които се фабрикуват в Нюренберг.

За нещастие, службата по поддържане чистотата е непозната в градовете на Леванта, и през зимата улиците на София са задръстени от един слой рядка кал, която затруднява движението по тях. За щастие, в този момент вали изобилен сняг и може лесно да се върви по заледения и ркован от сибирски студ сняг.

Почти всички улици са снабдени с чешми, които турците, големи любители на водата и прохладата, са поставили почти на всякъде.

Всичките тия постройки, покрити с кубе от сиви плочи, са украсени с многоцветни рисунки и широки мраморни плочи, върху които са гравирани със златни букви имената на благодетелите, които са подарили на града тази чешма, както и стихове от Корана.

Водата, която в София е извънредно студена и бистра, изтича от чучури във вид на бронзови лъвски глави, а в една малка ниша е поставен един съд във форма на паничка, с помощта на която минаващият утолява жаждата си,

Главните джамии, които забелязах в София, са следните:

1. Голямата джамия (Буюк-джами), разположена срещу френското консулство, е една обширна сграда с правоъгълна форма, построена от червени тухли. Няма нищо по-внушително от вътрешността на тая сграда, където прониква светлина през малките стъкла, оградени от оловени рамки, украсяващи тесните прозорци на джамията.

2. Правителствената джамия или "Челеби джами", разположена в страни от конака, е с малки размери, но е по-грациозна със своите стени, боядисани розово, нейния лек купол, покрит с листове от олово и нейното стройно минаре, украсено с арабески от теракота с син цвят. Денят, когато я посетих, много хиляди врани бяха накацали по тази сграда и се отделяха от розозия фон на стените като черни точки.

В малката градина, оградена от летви, боядисани зелено, са били погребвани турски владелци и цялата вътрешност на оградата е изпълнена със широки плочи от бял мрамор, поставени на земята в вид на парапет и покрити с позлатени надписи, над които стърчат тюрбани или фесове, издялани в горната част на мраморния блок.

3. Джамията на големия пазар, чиято фасада и куличката на минарето са изцяло покрити с полихромни релефи от теракота по италиански вкус, напомня малко фасадата на Гранд Опера в Париж.

4. Джамията на „Тополите“ с малки размери, е забележителна само по огромното дърво, посадено пред нейния портик, което се издига на височина стотина стъпки и надминава месеца от позлатено олово, увенчаващ върха на миналото.

При входа на града, идвайки по пътя за Орхание, се намира една стара джамия в развалини — Сяуш паша-джами. Това е най-старата сграда в София. При завоюването на този град от турците, този паметник е бил една българска църква, която победителите превърнали в джамия. От началото на тоя век тази джамия, наполовина разрушена, е била преобърната в склад за храна.

Това е една стара постройка от тухли (свързани помежду си с големи железни скоби) и във форма на кръст, както всички български църкви от XII век. Победителите са се задоволили да й прибавят едно минаре, чиято горна част се е срутила, и което днес представя изглед на една отсечена колона.

Пред лицето на този стар паметник се намира казармата на конните стрелци, преобърната в турска болница.

Както всички ориенталски градове и София притежава своя базар, който е съставен от съединението на множество улици, изпълнени с магазини.

Всяка търговия, всеки занаят има своя квартал. Има улици на месарите, на хлебарите, на бакалите, на златарите, на сарафите и пр., както в нашите стари градове от средните векове.

Улицата на златарите и сарафите беше съставена в по-голямата част от една обширна постройка с правоъгълна форма, бившият кервансарай, снабден с аркади и галерии, рисувани с фрески във всичкн цветове, контрастиращи единствено с тяхната свежест, с червеникавия и тъмен тон на тухлените стени, върху които са закрепени големи железни куки, предназначени да поддържат през лятото платната, защищаващи фасадите на дюкяните и понякога главите на гяурите. Тази улица представяше гледка на грабеж и опустошение. Навсякъде решетките на прозорците бяха изтръгнати, железните врати строшени, обковите разчупени; подът на тия магазини е покрит с разкъсана хартия, парцали, платно, късове стъкло и др.

В един дюкян на сараф видях хвърлена на земята голяма желязна каса, венецианска направа, чиято врата бе насилена с много-здрави железни пръти.

Всички тези улици са били осветявани с големи фенери, поставени върху стълбове, боядисани бяло и червено, които бяха счупени и повалени.

Пазарът на вехтушарите е най-интересен, с неговия покрив, съставен от широки тенекиени листа, поставени върху греди, образуващи аркади. Тия листа, за да позволят да мине светлина, бяха продупчени в вид на звезди и месеци.

Пазарът на обущарите, където се продават чехли от жълта кожа и чизми без ток, със червеникав цвят, притежава централната част на покрива, подържан от широк стълб, покрит един вид с чадър от летви, измазани с всички видове цветове, чиято крещяща смесица напомня униформата на швейцарските гвардейци на папата.

Аз забелязах също тъй в София множество площади, доста любопитни и заслужаващи описание. Площадът пред конака, или правителственият дворец, твърде обширен, е истинска английска градина с морави, горички, чешми и пр. Той е разделен от множество широки алеи, оградени с големи дървета и послани с пясък.

На дъното, срещу „Челеби-джамия“, се издига кулата на часовника с четвъртита форма, чийто покрив от цинк прави впечатление на гигантска фуния (обр. 2). На върха му е прикрепен ветропоказател от тенеке, боядисано с националните цветове на Турция. На четирите страни на кулата, боядисани в розово с бели четвороъгълници, за да се подражава камък, са поместени четири часовникови цифреници, и отгоре капризът на декоратора е нарисувал широки прозорци, снабдени със сини пердета, повдигнати на жълти пискюли.


На същата страна на площада се намира Конака, наскоро построен във форма на една обширна казарма. На горната част на фасадата му има месец и звезда от позлатен бронз, също и една фаянсова плоча със зелен цвят, върху която се откроява в релеф туграта на султан Абдул Хамид, при чието управление е завършена сградата.

От двете страни на входа са поставени големи стражарници, боядисани червено, отгоре с по един полумесец от гипс, с малки прозорци от стъкло, в които би могло при нужда да се постави легло и друга мебелировка. Пред тях са поставени на пост български часови, носещи на дясната ръка бяла лента със зелен кръст. Те отдават военен поздрав, като с едната ръка поставят пушката пред себе си, а с другата свалят шапката до земята.

Дворът на конака бе превърнат в един истински склад.

В един ъгъл са подслонени парадните коли на Махзар паша, комфортни ланда, фабрикувани в Виена, върху вратите на които са нарисувани гербове с най-голяма фантазия, имащи в средата полумесец и звезда, и над тях маркизка корона, украсена с кринове.

На страна се намират също така колите на неговия харем, чийто малък ковчег с ориенталска форма виси над осите посредством широки кожени ремъци; походни турски военни коли, построени с една такава широчина, че никога не биха могли да си служат с тях, и на които процепите са счупени при опит да ги изкарат от конака; множество двуколки за пренасяне вода.

На всякъде земята е задръстена от железни лафети, тенджери, баки от ламарина, делви с кафява глазура. В този двор също тъй е събран целият материал, предназначен за борба с пожари; платнени ведра, огромни куки с дълги завити шипове, малки ръчни помпи от мед полирани, чийто медни тръби, покрити с безбройни нитове от мед, приличат на дългите кривуличания на една змия.

В София, както в целия Ориент, с нейните постройки от гредоред и дъски, които представят късове прахан, готови да се запалят от най-малка искра, пожарите са най-чести.

На другия ден след моето пристигане в София, аз вечерях във френското посолство, когато внезапно прогърмяха в улицата няколко пушечни изстрела (прието средство в Турция за съобщаване пожар), в същото време се чуваше жален вик: янгън вар! (пожар!).

Ние излязохме веднага от консулството и се отправихме към мястото на пожара, намиращо се до голямата джамия. Огънят избухнал в една аптека и една работилница за химикали. Пламъците се издигаха на една голяма височина, жълти, червени, сини, зелени, според материалите, които те унищожаваха. Понякога един блясък по-жив, една фосфорисценция по-нажежена избухваше в общия огън; хиляди искрици летяха във въздуха като златен и сребърен дъжд от една искуствена бомба и се чуваше пръщенето на пожара. Над пламъка се виеха огромни маси дим, синкави от едната страна и червеникави от другата. Фасадите на къщите и минаретата на джамиите блестяха осветени от червеникавите отражения.

Улицата е задръстена от хора, носещи навити сламеници и куфари, уплашени жени, влачещи с една ръка деца, а с другата — едил пакет вехтурии. Евреи, българи, войници, въоръжени с дълги куки и носещи помпи на рамо, всички се блъскат, обръщат се с викове и обиди на всички наречия.

Врявата е в своя разгар.

По това време пламъкът минава, разширявайки кръга на своите опустошения, и къщите се запалват последователно като фишеците на фойерверк. Отначало се вижда една малка струя белезникав дим да излиза от някоя цепнатина, после една тънка, дълга червенина следва бялия дим, къщата тъмнее, прозорците стават толкова нажежени, че в няколко минути всичко потъва в един облак от искри.

Върху този фон на запален кораб се очертават на ръба на покрива в черни силуети войниците, които пръскат с вода дъските, за да попречат да се запалят. Други със секири и куки повалят части от стените с цел да ограничат пожара. Казаци, прави върху една оцеляла напречна греда, направляват отворите на помпите срещу пламъците. Опасността е много голяма, защото при огнището на пожара се намира една стара джамия, преобърната в склад за барут, съдържаща много хиляди килограма барут и чиято експлозия можеше да причини разрушение на половината София.

Както казах, опасността е в кулминационната си точка. Вече искрите започват да падат върху намокрените платна, които са прострени върху барутния склад и огънят обхваща една къща в съседство с тази сграда. В този момент на напрежение никой не почива. Комендантът на града генерал Арнолди, също така генерал Менедорф, Мерикур — френският вицеконсул и множество офицери са на челно място, окуражавайки спасяващите.

Накрая, благодарение на ревността и на себеотрицанието на руските войници, къщата, атакувана от всички страни, се сгромолясва. Пожарът по липса на повече горивен материал трябва да се спре пред купчината от развалини и целият този квартал, най-многолюдният в София, е спасен по този начин от една страшна катастрофа.

Един от най любопитните площади в София е „Говежди пазар" с триъгълна форма, в средата на който се издига една голяма и масивна чешма. На този площад гъмжи една тълпа от най-чудновати и живописни костюми: българите с кожени шапки, наподобяващи калпаците на артилерийската гвардия на Наполеон I и носещи сини мантета, бродирани с червено, един кожух без ръкави в талия; евреите с криви черти в дълга подплатена дреха и черни панталони с турска кройка; българските селянки с техните кафяви ленени рокли, покрити с китки и накити от разни цветове и пр.

На този площад ставали през последните събития обесванията на българите, които били изпълнявани нощем, за да видят на другия ден техните съотечественици своите подобни да се люлеят във въздуха и по този начин да се вдъхва страх у населението. В последната екзекуция обесили шестнадесет нещастници, осъдени на смърт за смешни престъпления: един от тях пял една патриотична българска песен, друг един, плащайки данъка, казал на турчина-бирник: „Вярвам, че това е последният път, дето ви плащам, защото идущата година русите ще получат моя данък“.

Очевидци ми разказаха, че всички осъдени показали пълно безразличие към живота през време на тяхното мъчение.

Циганите, които са доста в София, населяват покрайнините на София, главно квартала по пътя за Ниш. Покрай този квартал тече Владайската река, върху която е прехвърлен един от най-старите мостове и който някои смятат да датира от времето на римляните. Аз мисля съвсем просто, че този мост е построен през първите години на турското владичество. От другата страна на тази река се намира обширно турско гробище, което заема част от мястото на стара София от времето на българските царе; в средата на безбройните гробове на този обширен некропол се виждат още развалините на една стара християнска църква.

Макар по религия християни, българите, поради техния досег с ориенталците, са запазили още някои от суеверията на езическия култ. Тъй всяка година в тези гробища става угощение на мъртвите (задушница). Роднините на покойниците донасят в тоя ден множество ястия, които поставят върху гроба на тия, които са загубили и се оттеглят, за да дойдат на другия ден и отнесат чениите и съдовете, които, трябва да кажа, са съвсем праздни. Добрите българи вярват, че през нощта мъртвите са дошли да вземат тая храна, която в същност е изядена от множеството скитащи кучета, които се въдят бързо във всички градове на Ориента.

На 12 януари сутринта аз напуснах София. След като прекосих големите мосюлмански гробища на квартала южно от града, аз поех пътя за Филипопол, който минава между двете височинки, където са построени в дясно Меджиди-табия, и в ляво Слатинската табия, здрави укрепления от пръст.

Съобщава: Т. Г-в



22.04.2016 г.

Новата загадка


Търсим мястото на снимката - вие сте на ход.



20.04.2016 г.

Изграждането на Паметника на Съветската армия


Из списание "София", 1953 г.

Паметник на Съветската армия в София


Като израз на безграничната признателност на нашия народ към Съветската армия-освободителка, която през 1944 год. освободи страната ни от фашисткото иго, българското правителство преди няколко години взе решение да се издигне величествен паметник, който да изрази несломимата мощ и освободителната мисия на Съветската армия и вечната дружба между съветския и българския народ.

Определено бе и мястото за изграждането на паметника — в извънградската част на височината, където се пресичат бул. „Др. Цанков“ и бул. „Пею Яворов“— в близост на Двореца на пионерите.

Несполучливо избраното място не можа да разреши проблемът за значението, което този паметник трябва да има в градския ансамбъл — с неговия обем, сложна идейна композиция, въздействие и дp.— и внесе раздвояване в творческата работа на българските архитекти и скулптори, на които за пръв път новото време постави такава огромна и извънредно важна в идейно и композиционно отношение задача.

Конкурсът бе обявен през 1948 год. и при завършването му бяха представени 28 проекта. Правителствената комисия-жури, в която участвуваха и пребиваващите тогава в страната ни съветски архитекти проф. Поляков и Наумов, не утвърди проект за изпълнение. Раздададени бяха само 3 откупки.

Под натиска на общественото мнение и изказванията на съветските архитекти, опредеделеното място за паметника бе изоставено и се потърси ново място, в централната част на града, за да може паметникът да въздействува всекидневно и непосредствено на гражданите на Столицата и пребиваващите гости от страната и чужбина.

Определено бе ново място, в северната част на Градската градина — срещу сградата на Министерския съвет — и в края на 1948 год. бе обявен нов конкурс. Внезапната смърт на вожда на българския народ Георги Димитров и изграждането на мавзолея на местото, определено за паметника, възпрепятствува получаването на пълноценен резултат от обявения конкурс, който въпреки това се проведе. Представени бяха малък брой проекти, които в идейно и композиционно отношение бяха незадоволителни.

В състава на комисията — жури по преглеждането на конкурсните проекти участвуваха и поканените за тази цел съветски специалисти — скулпторът проф. Альошин и архитект Гегело.

Наложи се да се потърси отново място, подходящо за паметника и за тази цел бе определено едно от най-хубавите места в София — терена на парк „Септемврийче“, Ботаническата и Зоологическата градина, като до изместването на Зоологическата градина, за която по градоустройствения план е определено друго място, паметникът да се разположи в двете свободни пространства — парка „Септемврийче“ и Ботаническата градина.


Правителството, чрез КНИК, обяви трети конкурс, като за осигуряване на положителен резултат и поради не малко загубеното време, контрактува 5 души български архитекти и скулптори: архитект Данко Митов, проф. Андрей Николов, проф. Марко Марков, проф. Иван Фунев и Кирил Тодоров, на които възложи, поради сложността на задачата, да образуват творчески колектив.

На конкурса нашите архитекти и скулптори показаха сериозни постижения. Журито не намери проект за изпълнение, поради което определи проектите на колектива, ръководен от арх. Данко Митов, и тези на проф. Андрей Николов и Кирил Тодоров да бъдат преработени и подобрени съобразно дадените препоръки и да бъдат представени за ново преглеждане.

На 1 април 1950 год. изтече срокът за представянето на тези проекти. Правителствена комисия, с участието на видните съветски специалисти, академикът проф. Блохин, архитект, и проф. Альошин, скулптор, след едномесечно журиране премира проекта на колектива с ръководител арх. Данко Митов и препоръча да се възложи на същия колектив окончателното изработване проекта за паметника, въз основа на премирания.

Комисията-жури даде на колектива препоръки за повишаване идейно — художественото ниво на цялата архитектурно-скулптурна композиция.

Правителството одобри решението на журито и оповести резултата от конкурса. На колектива с ръководител арх. Данко Митов се възложи окончателното изработване на проекта за паметник на Съветската армия в София.


Авторският колектив се състои от архит. Данко Митов, скулпторите Любомир Далчев, Иван Фунев, Иван Лазаров, Васил Зидаров, Мара Георгиева, Васка Емануилова и Петър Дойчинов; архитектите Иван Васильов, Любомир Нейков и Борис Капитанов и художник Борис Ангелушев.

Колективът пристъпи незабавно към разработването на конкурсния проект. Поради краткия срок, определен за окончателното изграждане на паметника, и големият обем и сложност на творческата работа, колективът привлече голям брой сътрудници — скулптори, архитекти и технически лица.

В сравнително кратко време бе изготвен цялостният архитектурно-скулптурен проект на паметника. Уточнени и установени бяха, в идейно и композиционно отношение, всички скулптурни групи и се пристъпи към тяхното детайлно разработване. Паралелно с това проектът се разработваше и в неговата архитектурна част.

Паметникът на Съветската армия се изгражда понастоящем в централната част на Столицата — парка „Септемврийче“ и Ботаническата градина, в непосредствена близост с най-оживения и красив булевард „Руски“. Впоследствие, заедно с мястото на Зоологическата градина, около изградения монументален паметник, ще се създаде прекрасен парк за отдих на трудещите се. Паркът се разработва така, че неговата планировка ще съдействува за изявяване идеологичната същност на Паметника.

Ситуационно паметникът е разположен в средата на така оформеното пространство, а с главната ос е повече в близост към бул. „Руски“, от където е главният му изглед. Неговата видимост обаче е осигурена от всички страни чрез създадените странични оси — към бул. „Толбухин“, бул. „Клем. Готвалд“ и ул. „Любен Каравелов“.

С тържествен подход откъм бул. „Руски“ се открива внушителният изглед на това, най-голямо за сега в страната ни, архитектурно-скулптурно съоръжение.

Вярно масщабиран с околната среда, чрез хармонично-архитектурно-скулптурни форми, в паметника ще бъде отразена идеята за освободителната мисия на Съветската армия, нейният народоосвободителен характер, борбата й за мир и демокрация.

В началото на тържествения подход към паметника от към бул. „Руски“ са предвидени две скулптурни групи, в които е предадено, чрез непринудени и сърдечни сцени, братското посрещане на освободителната Съветска армия от българския народ. На самия подход, който има дължина 80 м и широчина 28 м., са отразени в архитектурно-декоративни форми десеттях победоносни Сталински удари в Отечествената война. Те показват бойния път на Съветската армия от Сталинград до Берлин — резултат на военния гений на генералисимус Сталин.


От подхода се откриват импозантните размери на паметника, увенчан с 8 метрова трифигурна скулптурна композиция — от съветски боец, български работник и майка с дете, отразяваща основната идея на паметника. С вдигнат шмайзер в ръка, съветкият воин възвестява победата над фашизма. От неговата фигура се излъчва увереност, сила и благородство. Майката е спокойна и уверена в щастливото бъдеще. Детето е радостно. В ляво на съветския воин бодро крачи освободеният работник.

Централният корпус на паметника е обогатен с три скулптурни композиции, с размери 6 метра — при височина на фигурите 2.20 м. Те са поставени на ниски пиедестали и ще оказват непосредствено въздействие на посетителите на паметника.

В ляво, с изглед от към бул. „Кл. Готвалд“, на архитектурно оформено пространство е поставена скулптурната композиция „Октомври 1917 г.", разказваща за победата на великата Октомврийска социалистическа революция. На срещуположната страна, с ос към бул. „Толбухин“, ще бъде поставена скулптурната композиция „Отечествената война", показваща в реалистични образи бойният устрем и несломимата мощ на Съветската армия в Отечествената война. Предвидената композиция, с изглед от ул. „Л. Каравелов,“ разказва за героичния труд на съветските хора в тила и всестранната помощ, която те оказаха на своята любима народна армия в борбата за разгромяването на фашистките нашественици.


Архитектурата на паметника се разработва също така в реалистични форми и ще допринесе за пълното изявяване на скулптурните композиции, за тяхното идейно и естетическо въздействие върху зрителя.

Изграждането на паметника е в пълен ход. На местостроежа са оформени основните бетонни маси на централния корпус и на главния подход от бул. „Руски“ към паметника.

На изградената бетонна конструкция в близко време ще се направи модел от временни материали на постамента, заедно с увенчаващата паметника трифигурна група, за да се проверят техните пропорции, взаимоотношения, композиционното и силуетно очертание на групата, нейното въздействие от всички страни, съкращението на формите, осветление и пр. и се отстранят евентуално някои грешки, допуснати при досегашното разработване на композицията в по-малки размери.

Продължителна и сложна се оказа творческата работа на авторския колектив по изграждане на паметника. Детайлното и реалистично разработване на идейните проекти, композиционното им изясняване, създаването на убедителни психологични състояния, правдоподобното и разнообразно предаване на образи, движения, костюми, оръжия и др. поставиха за преодоляване сериозни творчески трудности. При липсата на наше монументално класическо наследство, богатият опит на съветското монументално изкуство улесни извънредно много колектива в неговатата творческа работа.

Комисията-жури оказа също така ценна помощ в процеса на непрекъснатата творческа работа на колектива.

В настоящия момент авторският колектив изпълнява последния етап от възложената му работа — изработването на скулптурните композиции в размерите, в които ще бъдат поставени на паметника. Една от скулптурните композиции — Отечествената война — е предадена в специално уредената за тая цел бронзолеярна и отливането й в бронз е започнало. От бронз ще бъдат отлети всички скулптурни композиции на паметника.


Архитектурата на паметника ще бъде изпълнена от витошки гранит. Постаментът за трифигурнатата група и части от главния корпус ще бъдат полирани. Подходът към паметника ще се оформи с разноцветни камъни-мозайка, в подходяща хармония.

На 9 септември 1954 год., заедно с отпразнуване 10-годишнината на свободата, столичните трудещи се и целият наш народ ще чествуват откриването на величествения паметник на нашата освободителка и защитница на мира в целия свят — славната Съветска армия.

Този паметник ще разказва на поколенията, строители на социализма и комунизма в нашата Родина, за признателността и верността на нашия народ към Съветския съюз и за безсмъртното дело на неговата народна армия.


ВАСИЛ ЗИДАРОВ,
скулптор, член на авторски колектив по изграждането на паметника


8.04.2016 г.

Покана за изложбата "Киното преди и сега"


КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР G8  
 представя изложба КИНОТО ПРЕДИ И СЕГА 


Изложбата "Киното преди и сега" включва различни модули с кино-техника, архивни документи, фотоси и текстове. Подбрани материали представят алтернативно "карта” на столичните кина от миналото до днес, тяхната история и ролята им като културни институти. С партньорството на Стара София – www.stara-sofia.com са илюстрирани с фотографии, а и топографски, някои от емблематичните софийски кинотеатри. Погледът към техните сгради и градската среда днес допълват съвременните фотографски паралели на оператора Симеон Киров. Модулът включва и експонирана автентична техника като домашни и професионални киномашини, процесори за звук, проектори, камери, филмови носители с разказ за тяхната функционалност и въвеждане в България. Архивни документи като ценни книжа - акции, входни билети, разрешителни за откриването на киносалони, както и техни рекламни карета и афиши, също са включени в експозицията.  Специален акцент е представянето на публиката и нейното отношение към филмовото изкуство и кината през погледа на стари любителски филмови албуми, пощенски картички с фотоси на артисти и кина, които хората са избирали някога за своите поздрави и послания. Извадки от рубриките „поща”, публикувани в миналото в родната филмова преса също илюстрират възприятията, интересите, любопитството и коментарите на публиката в духа на своето съвремие.  Изложбата включва още инсталации, филателия и малка библиотека със специализирани енциклопедични издания и периодика, посветени на българското и световното кино.    

Изложбата се реализира с партньорството на Стара София – www.stara-sofia.com, с участието на Кино Одеон и Българска Национална Филмотека (фотографии), Симеон Киров (фотографии), Ирина Китова (идеи и подкрепа) и екипът на Културен Център G8.  

Изложбата е началото на проекта „Кино-музей” на Културен Център G8, който се надяваме да бъде развит с партньорства и ваша подкрепа в бъдещи регулярни издания. Изложбата е със свободен вход и може да бъде посетена в работното време на Културен Център G8. 

Откриване на 15 април (петък), 19:30 ч. (ул. "У. Гладстон" №8) с акустичен концерт „Носталгия” на Петко Славов.



Новата загадка


Помогнете ни да открием мястото на снимката!



6.04.2016 г.

София отбелязва 1000 години от смъртта на Св. Методий (1885 г.)


Дописка от в-к "Търновска конституция", 10 април 1885 г.


Празднуваньето хилядогодишнината на Св. Методия в София.

Пощенска картичка от тържествата, в средата - княз Александър I Батенберг

Още на 4 и 5 Април се забелязваше особенно движение из София; съглеждаха се нови лица, надошли зарад праздниците почти из всичките градове и по-големи села на Княжеството и Источна Румелия. През утринта на 6-й Април времето беше доста хубаво, та спомогна за праздника. На литургията в цьрква и после на молебена в Народното Събрание присътствова необикновенно множество. В църквата говори реч иконом поп Тодор; в Народното Събрание говориха за значението на праздника и за заслугите на Солунските равноапостоли митрополити Климент и Н, Височество. През деня града беше окичен със знамена, портрети и килими; повечето дипломатически агенти присътствуваха на молебена и почетоха праздника с издиганье Флаговете и освещение агенствата си. Вечерта на 6-й Април освещението не сполучи, защото времето беше дъждовно. 

На обяда, даден от града в чест на гостите, 6яха поканени около 400 души. Наздравици се пиха от кмета, Н. Височество, д-ра Никулова, русския агент, г. Кояндра и др. В тези наздравици се поздравиха гостите и Н. Височество, описаха се заслугите на Солунските братя, спомни се Руссия, г. Кояндер пожела развитието и напредъка на българския народ, г. Каравелов прочете депешата, с която се поздрави Русския цар; Н. Височество предложи и сьбравшите одобриха с ентусиязм, щото бъдъщия български университет да носи името на Св. Кирилла и Методия; г. Вацов прочете депешите из Самара (Руссия) от Киевските и Московските студенти, от които първите жертвуват известна сумма за бъдъщия университет; г. П. Пешев — представител от Севлиево — пи за здравието на г. Славейкова най-стария последовател по учителството на Св. Методия; г. Лазаров, представител от Търново, пи за здравието на г. Каравелова и г. Т. Китанчев, представител от Анхиало и бивший Солунски учител, се отказа да пие, когато родината на Св. Методия тъжи и страда, когато между представителите той неза6ележва пратенник из Македония. В същата вечер се подписаха пожертвования за откриванье български университет. 

На 7 Април, вследствие на дъждовното време, парада се отложи за сутринта. В 2 часа през деня се извърши насажданьето на фиданките в клас. гимназия; присътствуваха множество граждане, ученици и ученички от всичките училища. Учениците и ученичките играха хоро, веселиха се, тьржествуваха чак до вечерта. Къде 6 часа всичките ученици с песни ходиха да поздрават Негово Височество, стария учнтел дяда Славейкова. г. Цанкова и г. Каравелова; последния те дигаха на ръце, след като той им препоръча за идеал свободата на целокупна България. 

На 7-й вечерта имаше концерт. 

На 8 Април времето беше много хубаво: отвън София стана смотр на войските; мало и голямо беше се стекло да гледа. През деня, след като представителите се фотографираха в една группа с Негово Височество, от страна на правителството се даде обяд на представителите. Пиха се пак много наздравици, от които по-важни се предложиха от Н. Височество за българската войска; от г. П. Славейкова за народа, който храни войската, от митрополита Климента за Н. Височество, от г. Саранова за русския народ, от г. русския агент за българския народ; от г. Китанчева за Македония и дяда Славейкова; от г. Саранова — за г. Каравелова и другите министри. След обеда се изигра българско хоро, в което зеха участие Княза и г. Каравелов. От Народното Сьбрание, на чело с музиката, представителите поздравиха Н. Височество в двореца, гдето играха с него хоро. От двореца представителите пак с музиката ходиха да поздравят г. г. Каравелова и Славейкова; пред домовете на двамата се изигра хоро, г. г. Каравелова и Славейкова дигаха на ръце, г. Каравелова придружи множеството до г. Славейкова, когото той поздрави, като най-заслужен и честен борец за развитието и честитината на народа ни. Праздниците се завършиха с литературна вечеринка от Книжовното Дружество; говориха г. г. В. Д. Стоянов, М. Балабанов и д-р Моллов. Зарад тази вечеринка ний за сега замълчаваме, за да не развалим праздничното настроение на мнозина гости и тъй вече насладени от литературните дамаскини.

Много от представителите вече си заминаха.


4.04.2016 г.

България в гравюри (1886 г.), част 2


Отново под надслова "Картини от България" германско издание от 1886 година представя още една серия с гравюри от свободна България (първа част тук). В този случай те са изработени по скици на Михаил Стоянов(?). Сред изображенията този път изпъкват цели две гравюри на столицата София. Изображенията не са много детайлни, но все пак дават допълнителна представа за тогавашния град. За съжаление не ни е известно в кое издание са поместени гравюрите и дали към тях не е публикуван и обяснителен текст.

Гравюрите заемат цяла страница

1. Пейзаж край Марица

2. София  (обща панорама с Витоша на заден план)

3. Българско село

4. Манастир в Балкана

5. Улица в българско село

6. Румелийско село

7. Улица в София


1.04.2016 г.

Новата загадка


Къде се намираме днес?



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...