25.11.2016 г.

Новата загадка


Днес търсим откъде е направена снимката.



22.11.2016 г.

София преди и сега: Улица "Дякон Игнатий"


Поглед по улица "Дякон Игнатий" от пресечката с улица "Граф Игнатиев", 20-те години. Виждат се Пощенската палата и зданието на Гендович в дъното.

В наши дни улицата в този участък е значително променена, "уплътнена" и пораснала на височина, задръстена с автомобили, контейнери, знаци и табели в лош вид, които дават малко пространство на пешеходците и не позволяват свободното визуално възприемане на тази интересна столична улица.


15.11.2016 г.

Сиропиталище „Княз Борис Търновски"


Из "Столичен общински вестник", 1 февруари 1935 г.


Сиропиталище „Княз Борис Търновски"

Основано от женското благотворително д-во „Милосърдие“ още в първите дни след Освобождението. В него са приютени понастоящем 100 сираци, на възраст от 8—14 години, от които 76 момчета и 24 момичета. Питомците редовно посещават училище и се обучават и възпитават в сиропиталището от един учител и две учителки, от които едната проходяща. В първоначалното училище ходят 55 ученика и ученички; в прогимназията — 40; в гимназията — 3 и в стопанското училище „Мария Луиза“ — 2. Завършилите прогимназията ученици, както при всички сиропиталища, се предават на живите им родители или роднини за по нататъшно отглеждане и настаняване на работа, а отличилите се по поведение и успех от тях се издържат и понататък от д-вото, като се изпращат да учат било в стопански училища, гимназии и др.


Сиропиталището се управлява от директорка, по настоящем г-жа Невена Сендова Попова, и една помощница—счетоводителка-касиерка.

Сиропиталището, което се помещава в красива собствена сграда на булевард „Христо Ботев“, построена в 1910 г., е извьнредно удобно за целта и е много добре обзаведено. То разполага с: 2 големи, хигиенични и спретнато наредени спални стаи за питомците, 2 класни стаи, приемна (хол), трапезария, баня, кухня, пералня, книжарна и болнична с 9 легла.

Освен административния и учебно-възпитателния персонал, сиропиталището разполага още и с: домакиня, готвачки, перачки, шивачки и служащ—градинар. Целият персонал, изключая проходящата учителка, която се плаща от министерството на Просветата, се издържа от Д-вото, което има годишен бюджет кръгло един милион лева. Дружеството се субсидира всяка година от Столичната община с една сума от 400,000 лв.

Д-вото „Милосърдие“ освен сиропиталищния дом, разполага от скоро време и със свой кооперативен дом на площад „Славейков“ — „Дом Милосърдие“, от апартаментите и магазините на който очаква да получава за в бъдеще годишен приход от 300—400 хиляди лева,

Д-ство „Милосърдие“, което подържа сиропиталището, се управлява от десеточлено настоятелство с председател: г-жа Теодора генер. Паприкова, секретарка — г-жа Зоя Ил. Бобчева и касиер генерал о. з. В. Лазаров.


9.11.2016 г.

София преди и сега: Улица "Съборна"


Изглед по улица "Съборна" към пресечката с "Леге", втората половина на 20-те години. Вижда се представителството на автомобилите Renault вляво, хотелите Континентал и Империал в центъра, а вдясно е празното място, където по-късно ще бъде изградено зданието на Българската народна банка. 

Същото място в наши дни


7.11.2016 г.

Кино-театър „Балкан“ (Младежки театър)


Откъс от книгата "Станчо Белковски - архитектурна дейност" (1943 г.)


ТЕАТЪР „БАЛКАН“ и АПАРТАМЕНТЕН ХОТЕЛ „БАЛКАН-ЖИВОТ“

Застрахователното дружество „Балкан-Живот“ притежава мястото от около 2,400 кв. м. на ъгъла на бул. „Дондуков“ и ул. „М. Търново“. Мястото заема низката част на квартала, северно от двореца и в южната му страна се издигат високи сгради. Но макар и с лошо изложение (северно лице) и низко ниво (подтулено) централното му местоположение го прави ценно.

За застрояването му Застр. Д-во „Балкан-Живот“ обяви ограничено състезание за сдобиване на проекто-скица между архитектурните бюра: Ст. Белковски—Ив. Данчов и Юрд. Юрданов—Сава Овчаров, в резултат на което бе възложено изработването на окончателния план и ръководство на първото бюро.

Надлъжен разрeз през театъра

План на партера

Застрояването на мястото трябваше да стане най-рационално, с оглед да се получи най-голяма рентабилност. Според одобрената проекто-скица мястото се застрояваше: с едно пететажно здание по уличните линии, при обща дълбочина на тракта около 10 м.; останалата, вътрешната, с един театрален салон с всичките необходими второстепенни помещения; само във вътрешния, източния ъгъл, оставаше един двор от около 60 кв. м. При строежа и изпълнението на проекта не станаха съществени изменения.

План на балкона. Горе, дясно — междинен етаж, зад сцената.

Високата част на сградата съдържа: в партера — магазини, в мецанина — помещения за кантори; в етажите — 40 малки апартамента за по-дълго живеене по хотелския маниер и, в шестия — терасовидния етаж — отделни стаи. Всички апартаменти и стаи са мебелирани, състоят се от две или три помещения, с комфортно обзаведени бани и отделни малки кухнички за задоволяване дребните нужди на едно по-малко домакинство. При разрешаване на задачата, особена трудност е съставлявало намирането начин за естествена вентилация на баните и кухничките. Това се е постигнало с намаляването на височината на коридорите и използуването на тая част от кубатурата за създаване на непосредствен допир с външния въздух. Само в първия етаж, гдето външната страна на коридора се допира до театралния салон и няма пряко съприкосновение с външния въздух, вентилирането на тия помещения става по маханичен начин. Отоплението на апартаментите става с водно централно отопление, което обслужва и топлопроводната инсталация. Всеки апартамент има отделна мрежа, която може да се изолира сама за себе си. Подовете са постлани с дъбов паркет; коридорите и баните са мозайка, а стените са измазани с обикновена вар; столарските работи са от чамов и боров материал, бяло боядисани, а специално вратите — гладки шперплатови. Във всеки апартамент са инсталирани: радио, телефон, звънчова и електрическа инсталация.

План на балкона и първия етаж 

Низката част на сградата съдържа театралния салон с всичките му второстепенни помещения. Входният, касовият вестибюл на театъра и помещенията зад сцената (за артисти, балет и т. н.) се връзват в кубатурата на партера и мецанина от високата част на сградата. Театралният салон може да се използува, както за обикновени театрални спектакли, така и за кино-театър. За последната цел има помещения за апаратурата на киното, склад на филми и т. н. със специални изходи към ул. „Малко-Търново“ и т. н.

Салонът има 1,000 седящи места, които са централно и конически разположени към екрана (сцената), по отношение на които всички места имат малка разлика от правия хоризонтален лъч (гледка). Средният отвор (Spannweite) на залата е около 21 м. (средно между 15.5 и 26.0 м.). Следователно, в това отношение, залата е най-голямата в България. Акустичните изследвания са правени по отношение на: 1) формата (сечения и хоризонтални проекции); 2) условия за образуване на ехо и — 3) продължителност на резонанса (Nachhallezeit). Вътрешната украса, в архитектурно отношение, е била нагодена преимуществено към тия последни условия, което е съставлявало най-трудната страна при разрешаване на задачата. Въпреки големите размери на пространството на самата зала и простите материали за облекло на стените (плочи с размери 50/50 см. от сламо-подобен материал) е трябвало да се създаде едно приятно и уютно за обитаване пространство, без самата зала да загуби нещо от своята тържественост и дълъг живот.

Вратите сa орехови, със специални брави за отваряне при паника (Panikverschluss). Стените в салона до една височина от около 2.5 м. и рамката около отвора на сцената са облицовани с шперплат, натурално байцван и закрепен на дървен скелет, както акустичните плочи. Таваните на фоайетата и залата са гипсови. Подовете във фоайетата са мозайчни, а на салона — паркет и линолеум.

Детайлен план на малките апартаменти
План на горните етажи

Отоплението на целия театър е самостоятелно и в своята съществена част се състои от климатична инсталация, чрез която се отоплява и вентилира салона. Отворите за вкарване на въздуха в залата са в тавана на същата, разпределени в цялата плоскост на елипсовидната част, която съществено служи за осветление и под балкона, а изкарването на нечистия въздух става в цялата дюшемена плоскост, под столовете на партера и една част на тия на балкона.

Покривната конструкция е желязна, а останалите конструктивни части — железобетонни, с ребрени плочки, изпълнени с кухи тухли.

Осветлението е директно, за да бъде економично и в командно отношение е съсредоточено в кабината на кино-апаратурата. От това място се задвижва и завесата на сцената. За лесно движение са избягвани всякакви стъпала. Гдето са необходими, те са били съсредоточавани на едно място.

Фоайе и гардероби на балкона

Фоайе и гардероби на партера

Целият корпус на апартаментите (високата част на сградата) се отоплява от централно отопление, независимо от корпуса на театъра (низката част на сградата). В местата на допиране между низка и висока част от сградата са вмъкнати ивици от изолационни материали, за да се избегне предаването на шум, или бучене от едната част на сградата в другата.

Външната архитектура е пълно отражение на апартаментната схема на вътрешното разпределение на високата част на сградата. Входът за театралния салон е подчертан външно и отбелязан с мощно излязла напред козирка, обшита изцяло с желязо и стъкло. Плоскостите на фасадите към улиците са облицовани с 5 см. плочи от бял русенски камък. Строежът е траял две години.

Поглед от сцената към залата


4.11.2016 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...